Приходите и разходите по времето на соца (8)

Цените през 80-те

Цените през ... 1990 г.

Колкото и да ви се струва страннно, от цените през 1990 г. може да добием представа за цените в последните няколко години на социализма. 

Това е необходимо, тъй като както споменах в предишните части, данните за цените на потребителските стоки през 80-те години са старателно укрити от властите и не са публикувани в статистическите годишници на НРБ (става въпрос за годините 1978 до 1993). Едва през 1994 г. в годишниците се появяват отново цени, като за наш късмет са дадени такива за четири години назад. 

Таблиците от предишните части дават ценна и надеждна информация, но за жалост съдържат сравнително ограничен брой стоки. Временно ще си послужим с данните за 1990 г. докато намеря по-надеждни данни.

През 1990 г. Тодор Живков вече не е на власт, но на практика нещата не са се променили много. На власт е все още БКП (преименувана в БСП), министър-председател е Андрей Луканов (два мандата). Освен малко козметични промени в законите нещата вървят почти както преди. И цените са (почти) същите като през 1989 г. ... 

От сравнение с предишните части се вижда, че всъщност най-важните стоки не са променили цените си и струват също толкова, колкото и през 1985 г. , някои даже и през 1980 г. Такива стоки са хлябът (бял 48 ст./кг, добруджа 35 ст./кг),  брашното (60 ст./кг), олиото (1,5 лв./л), захарта (1,5 лв./кг), млякото (прясно 36 ст./л, кисело 23 ст./0,5кг), кравето сирене (2,6 лв./кг), кашкавалът (4 лв./кг), билетът за градския транспорт (6 ст.),  пощенската марка (5 ст.),  телефоннният разговор (импулс 3 ст.), електроенергията (дневна 4,5 ст./квтч) и др.

Останалите цени, за които нямаме данни от предишните части, може да се пресметнат приблизително по следния начин: През 1990 г. общата инфлацията на цените достига 150% (виж таблиците), като спиртните напитки, и тютюневите изделия почти удвояват цените си, докато хранителните стоки нарастват средно „само“ с 30%. Т.е. в най-добрият случай цените през 1989 г. са били средно 1,5 пъти по ниски от тези през 1990 г. 

Разгледайте добре таблиците! Ще останете доста учудени. Много от цените не са такива, каквито се разпространяват масово в интернет!

<<седма част                                                                                            девета част>>

Приходите и разходите по времето на соца (7)

Цените през 80-те

Примери за субсидирани цени

Цените на някои от потребителските стоки са били субсидирани от държавата и поддържани изкуствено ниски (т.е. цените не са стигали за покриване на производствените разходи). Това може да се проследи например от протоколите на Политбюро, в които са взети решенията за увеличение на цените през 1979 и 1985 г. или от други източници. Примери за такива стоки са млякото (прясно и кисело) и млечните произведения, детските храни, градския транспорт, билетите за кино, вестниците и списанията, енергията, храната в ученическите столове и др..

В книгата на Станиш Бонев „Времето, в което живях и хората, с които работих“ в главата „Пред нови отговорности и нови задачи“ се обсъждат събитията около голямото увеличение на цените през 1979 г., в които самият С. Бонев е участник. (Той е бил председател на Държавния комитет за планиране, народен представител, кандидат-член на Политбюро ЦК на БКП). Тук може да прочетете няколко цитата от книгата: 

“... Показателен бе фактът, че много стоки, особено от животински произход, се продаваха по цени на дребно под действителните разходи за тяхното производство и реализация. През 1978 г. за всеки произведен и продаден литър краве мляко държавата даваше 15 стотинки дотация, за всеки килограм овче сирене — 1,05 лв., краве сирене — 1,52 лв., кашкавал „Витоша“ — 2,05 лв., телешко месо — 1,68 лв., свинско месо — 55 стотинки и т.н. Подобно бе положението и с някои други стоки на хранителната промишленост, зеленчукови консерви, месни консерви, риба и рибни продукти и т.н. В продължение на много години държавата отделяше от Държавния бюджет значителни суми, за да дотира потреблението на населението и туризма. Размерът на тези дотации бързо нарастваше и през 1978 година възлезе на над един милиард лева. Следователно, тази аномалия — бюджетът да дотира консумацията на хранителните и някои нехранителни стоки, бе несъвместима със стопанската сметка, с нормалното функциониране на икономиката. Тя трябваше да бъде прекратена. Тъкмо за тази цел се предложи провеждането на реформата...

… Увеличението засегна хляба и месото, млякото и варивата, захарта, спиртните и някои безалкохолни напитки, отделни строителни материали, както и тарифите и таксите за осветление, отопление, вода, телефон, билети за културни заведения и други. 

Най-голямо бе увеличението на цените на месото и месните произведения — с около 42 на сто, и на млякото и млечните произведения — с 37 на сто. Това се наложи от обстоятелството, че техните цени не покриват разходите по производството и държавата даваше големи дотации на потребителите на тези стоки, от една страна, и, от друга, фактът, че равнището на цените на тези стоки в съседните и други държави бе значително по-високо. Като се взе предвид, че млякото и млечните продукти и готовите детски храни заемат голям дял от разходите за храна на подрастващите и на старите хора, се предложи занапред да продължи дотирането от държавата на тяхната консумация. ... “

В петата част на този материал (Цените след голямото увеличение през 1985 г.) става ясно, че през 1985 г.:

- не се допуска изменение на цените за населението на стоки от първа необходимост, между които и прясно и кисело мляко, сирене, кашкавал, детски и диетични храни, т.е. те остават на държавна дотация.

- не се променят цените на пътническите превози „въпреки големите загуби от тях“ и се запазват цените за централизираното топлоснабдяване  

- повишените разходи за храната в столовете, болничните и детските заведения се поемат от държавния бюджет

В Протокол № 78 от 3 май 1989 г. от заседание на Политбюро на ЦК на БКП 

се обсъжда премахването на дотациите на детските храни и увеличаване на цените им, за „да защитим детските стоки и да създадем стимули у производителите ...“. Това обаче се компенсира чрез детските добавки, „ ... затова фактически бюджетът извън това, което се получава от увеличението на цените, ще даде над 200 млн. лева. … Всички знаят, че младото семейство е в едно крайно неблагоприятно, даже унизително положение, тъй като ние искаме изцяло да заплатят жилището. Те нямат пари и това ляга върху родителите. Затова трябва да обмислим да нямат първоначална вноска. Младото семейство купува жилището и започва да изплаща. ...“  Т.е. в крайна сметка разходите пак остават за държавата.

В Протокол № 145 от 20 септември 1988 г. от заседание на Политбюро на ЦК на БКП на последните страници има предложение за увеличаване на цените на печата с около 40 % и с около 70 % за списанията, тъй като почти всички периодични издания се продават на цени по-ниски от реалните разходи за издаването и разпространяването им, поради което „обществото понася големи загуби“. Виждат се и старите и предложените нови цени на някои списания: Увеличават се „Отечество“ от 70 ст. на 1 лв., „Жената днес“ 45 ст. на 80 ст., „Лада“ 1 лв. на 2 лв., „Общество и право“ 45 ст. на 80 ст., „Пламък“ 75 ст. на 1,2 лв., „Септември“ 60 ст. на 1,4 лв., „Съвременник“ 2,8 лв на 3,5 лв. За детските списания увеличението е незначително или се запазват старите цени. Общия размер на увеличението покрива само 70% от разходите, като другите трябва да се покрият от съкращаване на разходи, реклами и др.)

От Протокол от пленум на ЦК на БКП от 4 и 5 Май 1989 г. (Том I), стр. 82 става ясен размера на дотациите за градския транспорт:

Всичко това от една страна е добре за населението и създава усещането за висок стандарт на живота. Също така спестява проблеми на управляващите, подобни на тези в Полша (където избухват масови простести през 1980 г. и е въведен военен режим за да се овладее положението). От друга страна поддържането на ниски цени има редица отрицателни ефекти, напр.:

- производителите нямат стимул да произвеждат продукция на загуба (и съответно стоките липсват на пазара или са в ограничени количества) 

- цените са дотирани със средства от други (печеливши) предприятия, като не са им оставяни средства за обновяване (по този начин те изостават от развитието на техниката), печатани са нови пари („скрита инфлация“) или държавате е вземала заеми (външни и вътрешни)

- от изкуствено ниските цени на енергията/горивата излиза на сметка централното парно. След промените обаче, когато цените на горивата се качват рязко и не са субсидирани до такава степен, много топлофикации в страната работят на загуба. Ако по време на социализма цените на енергоносителите бяха реални, много от тези топлофикации нямаше да бъдат построени, или поне не по този начин. (На практика са разхитени огромни средства за построяване на неефективни топлофикации, вместо да бъдат вложени разумно другаде). В западните държави повишението на нефта се отразило от самото начало чувствително на цените в енергетиката. По тази причина там се залага на икономични технологии, отопление на газ и др.

<<шеста част                                                                                                 осма част>>

Приходите и разходите по времето на соца (6)

Цените през 80-те

Други цени през 80-те

Както обясних в предишните части, цените на потребителските стоки през 80-те години не са дадени в статистическите годишници, а в отделни брошури, до които достъпът е по-труден и цените по това време трудно могат да се проследят. Вероятно управляващите са искали да скрият повишенията на цените от западната пропаганда, а и хората да не си спомнят и да не знаят какъв е бил стандарта на живот тогава. Вместо цени са дадени индекси на потребителските стоки (процентното изменение на цените спрямо предходната година), но от тях непосветените много трудно могат да пресметнат реалните цени на отделните стоки по това време.

Обещавам да кача в интернет цените от споменатите горе брошури при възможност. Дотогава ще се възползваме от няколко трика и малко математика. Още преди години бях чел в разни форуми, че част от цените могат да се пресметнат по следния начин: В статистическите годишници, в раздела „Вътрешна търговия“ има таблици с данни за количеството на продадените стоки (напр. 1980г. са продадени общо х тона хляб. ) и други таблици с количеството на продадените стоки в левове (напр. през 1980г. продаден хляб за  у хиляди лева). От тези таблици може да се изчислят приблизителните цени на някои (групи) стоки, като се раздели общата стойност на продадените стоки в хиляди левове на количеството продадени стоки. Тук съм обобщил (средните) цени през 1980 г. и през 1989 г.: 

Изчислените цени на някои от стоките (ориз, фасул, картофи, яйца) отговарят приблизително на продажните, при други (хляб, месо) са по-скоро средна стойност за цялата група продукти (тъй като месото включва пилешко, свинско, телешко; котлет, шол итн.; хляба включва бял, добруджа, типов), но въпреки всичко може да се добие представа за нивото на цените през 80-те години, както и да се проверят данните от случайни източници в интернет за достоверност (или обратното). 

Пример: от достоверни източници ми е известно, че лек автомобил Жигули към средата / края на 70-те години е струвал около 6000 лв. Изчислената средна цена за автомобилите през 1980 г. е 6307 лв. От надежден източник зная, че чифт качествени (и вероятно скъпи) мъжки обувки е струвал към 40 лв. (1986 г.), средната стойност за обувки е 19,15 лв. (тук влизат всички видове мъжки, дамски и детски; летни, зимни, сандали, чехли идр.). От това мога да предположа, че изчислените стойности посочени горе са реалистични.

Друг пример: На различни места в интернет се твърди, че през последните години на социализма цената на килограм домати е била около 20 ст. Много се съмнявам в тази стойност по няколко причини: 

1. през 1990 г. килограм домати полско производство струва средно 2,4 лв (за цените през 90-те може да прочетете в следващите части). Трудно мога да си представя такъв рязък скок на цените от 10 пъти за една или две години 
2. изчислената от мен (усреднена) цена за всички зеленчуци през 1989 г. е 0,69 лв., затова предполагам цена на доматите (които не са от най-евтините зеленчуци) от поне 1 лв.  
3. Според таблиците през 1977 г. (виж предишните части) килограм домати в държавните магазини е струвал средно 26 - 34 ст. (а на кооперативните пазари – 54 ст.). След масовото увеличение на цените през 1979 г. едва ли цената на доматите е паднала. 

За сравнение средната пенсия и заплата по това време са:

1980 г.  пенсия -   69,5 лв.;   заплата - 182 лв.

1989 г.  пенсия -  116,8 лв.;  заплата - 274 лв.

<< пета част                                                                                            седма част >>

Използвани оригинални таблици от източниците:

(Статистически годишник 1990 г.)

Статистики от времето на соца (5)

Пътуване в  чужбина

Според статистическите годишници през 80-те години около 500-700 хиляди българи са посещавали годишно чужди държави, това са около 6-8 % от населението. По време на социализма пътуванията в чужбина са били ограничени главно до братските социалистически страни. Както се вижда от приложените таблици, през 1978 г. над 75 % от пътуванята са били до пет (социалистически) страни: Румъния, СССР, Югославия, ГДР, Унгария. Пътуванията до несоциалистически страни са едва около 15 % от общия брой пътувания, годишно едва около 1-2 % от българите са посещавали несоциалистически държави! Прави впечатление, че посещенията до „вражески капиталистически“ страни са предимно със служебна цел (би могло да бъдат например посещения на министри, посланици, официални делегации, командировки от държавни фирми, спортисти, музиканти, обмен на опит или други), частни лица много рядко са имали възможност да пътуват на запад. 

Друго ограничение, свързано с пътуването е чужбина, е лимитът на продаваната валута. За обикновените граждани лимитът е бил 100 долара и 300 лева в социалистическа валута годишно. За генерали, адмирали, депутати, министри, професори, герои на труда и др. обществени дейци лимитите са били по-високи, а членовете и кандидат-членовете на Политбюро на ЦК на БКП, секретарите  на БКП и др. са купували неограничено валута.

Това което не може да се види в справочниците, но се разказваше като вицове, е че преди посещение, особено в западни страни, пътуващите често са били „обработвани“ от различни разузнавателни служби. От една страна са проверявани дали са благонадеждни и няма да избягат от страната (например т. нар. „характеристика“, минало, роднини, и не дай си боже някой дядо да е бил кулак, против властта или против влизането в ТКЗС … ), от друга са били „приканвани“ да сътрудничат „доброволно“ на разузнаването и да събират сведения. Чувал съм следната история: спортисти (борци) били инструктирани преди състезание в чужбина при възможност (напр. докато са повалени на тепиха) да отскубнат няколко влакна и да ги донесат в България, където да бъдат анализирани от наши учени. И по този начин страната да се сдобие с информация за съвременни материали, технологии и т.н.

Заради ограниченията за пътуване на практика много малко хора в България са имали реална представа какво става по капиталистическите страни и как се живее там. Информация са получавали главно от телевизията и вестниците, които както се знае, са поднасяли предварително „проверена“ информация, разбирай доста често са преувеличавани лошите неща и са посмалявани или не са споменавани хубавите страни на запада. 

За разлика от българите, жителите на ГДР са имали интензивен контакт със свои роднини и познати във капиталистическата ФРГ. Повечето от тях са били наясно с разликите в двете системи и не са били толкова податливи на пропаганда. Доста хора, виждайки предимствата на живота във ФРГ избягали от социализма. Любимо място за бягство бил Западен Берлин, където това ставало сравнително лесно. Това наложило и строежа на Берлинската стена през 1961 г. От таблиците се вижда рязкото увеличение на пътуванията в чужбина през 1989 г. (900 хил., най-вероятно заради „голямата екскурзия“) и 1990 г. (над 2 млн.) с настъпването на промяната. През 2015 г. пътуванията в чужбина са около 4,6 млн.

Във връзка с възможността за пътуване в чужбина е и възможността за следване в чужбина. Както се вижда, през 70-те и 80-те години има около 4-6 хиляди студенти извън страната. През 1978 г. около две трети от тях са в СССР, има още известен брой в други социалистически страни. Броя на следващите в западни държави е нищожен, и не може да се сравни със днешно време, когато цели паралелки от езиковите гимназии заминават на следване в чужбина, главно западна Европа.

<<четвърта част                                                                                           шеста част>>

Приходите и разходите по времето на соца (5)

Цените през 80-те

Цените след голямото увеличение през 1985 г.

Според документите следващото шоково повишение на цените е станало през 1985 г., когато държавата пак е изправена пред сериозни трудности. (По всичко изглежда, че проблемите от 1979 г. не са отстранени нацяло а само са отложени с няколко години.) Възможно е да има промяна на отделни цени между 1979 г. и 1985 г., които не мога да проследя. 

В приложения документ (Протокол от заседание на Политбюро от септември 1985 г. ) се решава увеличението на някои стоки и услуги в края на 1985 г. Тук може да прочетете синтезирано най-важните точки:

- увеличава се цената на бензина и дизела средно с 35 % , на газьола с 8 ст. на литър

    Бензин А-86                                    лв/л от 0,70 на 0,90

    Бензин А-93                                    лв/л от 0,80 на 1,00

    Бензин А-96                                    лв/л от 1,00 на 1,20

    Дизелово гориво транспортно       лв/л от 0,40 на 0,60

    Газьол                                              лв/л от 0,24 на 0,32

- увеличава се изкупната цена на дървата за огрев

- забранява се използването на течни горива и електричество за отопление на ведомства, учреждения, хижи, заслони и частни оранжерии.

- увеличава се цената на високоалкохолните спиртни напитки от внос с около 2,5 пъти

    Водка 40°                             лв/0,5л от 6,50 на 8,00

    Водка 45°                             лв/0,5л от 6,50 на 8,50

   Арменски коняк (4 звезди) лв/0,5л от 6,00 на 10,00

   Джин „Марине“ 45°            лв/0,5л от 3,70 на 5,50

- увеличават се цените на цигари от внос с 35 %; пиво (оригинално, специално и луксозно) средно с 35 %; кафе напитка с 50 %;

    Цигари от внос                                 лв         от 3,00 на 4,00

    Цигари лицензионни и експортни  лв         от 2-2,4 на 3,00

    Пиво оригинално                             лв/0,5л  от 0,36 на 0,45

    Пиво специално                               лв/0,5л  от 0,40 на 0,60

    Пиво луксозно                                 лв/0,5л  от 0,60 на 0,80

    Кафе на зърна                                  лв/кг     от 16,00 на 24,00

- захарни изделия

    Шоколад на блок (местен)  лв/кг от 13,00 на 18,00

    Шоколад на блок (внос)      лв/кг от 22,00 на 30,00

- леки автомобили средно с 12 %

    „Волга“ ГАЗ-24-10                      лв от 10400 на 11860

    „Волга“ ГАЗ-31-08                      лв от 12350 на 14100

    „Москвич“ 1500 (местен монт.) лв от 5700 на 6400

    „Фиат“ 126 р                                лв от 5100 на 5700

    „Трабант“ комб.601-1985г.          лв от 5550 на 6220

    „ВАЗ-21013“ 1200 Ес                  лв от 6400 на 7200

    „ВАЗ-2105“ 1300 Ес                    лв от 7400 на 8300

- пчелен монофлорен мед на 8 лева пределна цена за 1 килограм

- свинско месо белено с кости от 4,20 на 5,00 лева за килограм, млени меса със средно 7 %, месни и месно зеленчукови консерви със 20 %, саздърми с 60 %, шунка средно с 15 %, деликатесни колбасни изделия средно с 40 %, сладолед с 58 %

- тухли, керемиди, капаци, вар средно с 35 %

- някои метални изделия, сечива и домакински електроуреди, електрически тенджери, фитинги, брадви, чукове, бойлери електрически, печки, помпи, оградна мрежа, гвоздеи, водосточни тръби, кюнци, туткал, лепила средно с 30 %

- електрическа енергия с 41 % за битови нужди ( от 3,2 ст/квтч дневна през 1980 г., на 4,5 ст/квтч през 1985 г.) и 58 % за производствени нужди.

- вода с питейни качества от 6 ст. на 10 ст. за кубичен метър

- телефонен разговор (импулс) за обществени организации и улични автомати от 2 ст. на 5 ст., а за лични телефонни постове на населението от 2 ст. на 3 ст. (градски разговор)

- такса за поставяне на телефонен пост 120 лв.

- не се допуска изменение на цените за населението на стоки от първа необходимост, като хляб, брашно, захар, олио, зрял фасул, ориз, макарони, яйца, месо (вероятно се има предвид всички останали видове меса освен свинското), малотрайни колбасни изделия, риба, прясно и кисело мляко, сирене, кашкавал, детски и диетични храни, основните зеленчуци, обикновено пиво, безалкохолни напитки, облекла и обувки

- не се променят цените на пътническите превози въпреки големите загуби от тях и се запазват цените за централизираното топлоснабдяване

- в заведения за обществено хранене (без столове за учащи се и болнични заведения) се намаля грамажа на месото с 30 %, без да се променят цените на отделните ястия с месо. Широко да се въведе продажбата на ястия и други продукти и в малки порции

- повишените разходи за храната в столовете, болничните и детските заведения да се поемат от държавния бюджет

- да се въведат нови, по-високи цени на амбалажа за повторна употреба

Част от цените не са определени на заседанието на политбюро, а само е решено тяхното процентно увеличение. Конкретните стойности са определени по-късно от съответното министерство. Както се вижда много от цените на потребителските стоки са повишени с между 20 и 60%. За сравнение на покупателната способност - през 1985 г. средната месечна заплата е 213,7 лв., а средната пенсия е 90,8 лв.

Някои от данните се потвърждават приблизително от други източници, например:

- цената на месото в статията „Колко печелехме и как харчехме през 80-те“ е 5,4 лв./кг през 1986 г. (не става ясно дали с кост или без и пр.)

- цените на автомобилите тук

- някои от цените остават непроменени до края на социализма, и съвпадат с цените през 1990 г., преди шоковото повишение при А. Луканов. (Цените през 1990 г. може да се намерят в статистическите годишници. За това ще пиша по-подробно в следващите части)

<<четвърта част                                                                                      шеста част>>

Приходите и разходите по времето на соца (4)

Цените през 80-те

Както се разбра в третата част, към края на 70-те държавата е на ръба на фалита, и се налагат спешни мерки, за спасяване на положението, като измолване на заеми от СССР и рязко увеличение на цените през 1979/80 г. От този момент нататък  подробните таблици с цените на стоките в статистическите годишници изчезват. От 1978 г. до 1993 г. цените на потребителските стоки не са публикувани в годишниците, а са дадени „Индекси на държавните цени на дребно“. Поради това проследяването от средностатистическия читател на цените на доста стоки е много трудно или почти невъзможно. 

Докато информация за (ниските) цени през 60-те и 70-те може сравнително лесно да се намери из интернет, данните за (увеличените) цените през 80-те са оскъдни. Явно измежду ползващите интернет няма и много спомнящи си „активно“  това време. (Те би трябвало да са над 50 годишни в момента). Из различни блогове, статии и форуми се намират откъслечни данни - изрезки от вестници, спомени, етикети на консерви, опаковки от различни хранителни продукти, ценоразписи от закусвални, но често е трудно да се определи за коя година става въпрос, грамажа на разфасовката/бутилката и др. 

От тази липса на информация масово се възползват различни сайтове, с цел да ни убедят колко евтин е бил животът през социализма. На някои страници се смесват цени (и заплати) от времето преди и след голямото увеличение. Дават се например правилните цени на билетчето за градския транспорт (6 ст.), цената на млякото и др., които много хора още си спомнят. Но много други цени (умишлено или неволно) са подменени със стойности от преди 1979 г. и т.н. Интернет е залят от такива сайтове, някои от които имат претенцията да са „сериозни“ или даже са официални партийни издания. По тази тема мисля да напиша отделен постинг.

Ако бях привърженик на конспиративните теории, щях да предположа, че хората на върха на държавата са мислили с десетилетия напред, и че изчезване на цените от официалните източници има няколко стратегически цели. На управляващите е било ясно, че предстоят тежки и проблемни години. Бих предположил, че една от целите е била да се скрие реалното положение от чужди анализатори, които биха използвали данните за пропагандни цели и очерняне на социализма/комунизма. Но бих могъл и да предположа, че друга важна цел е била бъдните поколения да не си спомнят точните цени за това време. А когато хората не си спомнят и няма откъде да намерят истинските данни, са лесна плячка за манипулатори ...
(Вероятно има сериозни източници, книги и др., които показват цени от това време. Но по една или друга причина в момента нямам достъп до тях. А виждам, че и в интернет тези източници не са популярни и не са цитирани. В едно предаване по телевизията наскоро чух следната „народна мъдрост“: „Ако искаш нещо да бъде добре забравено-напиши го в книга и я издай“.)

Цените след голямото увеличение през 1979/1980 г.

След известно търсене попаднах на „Постановление №50“ на МС от ноември 1979 г. с което се повишават цените на доста продукти. В източника изрично се споменава, че има известно увеличение на заплатите, детските надбавки и др. (което изглежда не компенсира напълно скока на цените). В таблицата по-долу съм обобщил най-важните цени след 1979 г. Много други стойности след увеличението може да намерите в приложените таблици от източниците (билети за кино, театър, други хранителни и нехранителни продукти, алкохол, строителни материали, енергия и др. ). От описанието в постановлението става ясно, че цените на пресните плодове и зеленчуци не са променени. Увеличените разходи за храна в здравни заведения, детски градини, ученически и учрежденски столове и др. са поети от държавата. Като цяло са увеличени и цените на едро на промишлената продукция, изкупните цени на селскостопанските произведения, цените в заведенията за обществено хранене, тетрадките, хартията, вестниците и др. (но е трудно да се проследи с колко процента). Цените на панелните жилища нарастват с 40%.

		Цена
		преди 79 г.	след 79 г.	Увеличение
Бял хляб („Стара загора“)	лв./кг	0,34	0,48	41%
Хляб „Добруджа“	лв./кг		0,36
Хляб „Софийски“ - типов	лв./кг	0,15	0,26	73%
Мляко прясно (3% масленост)	лв./л	0,30	0,36	20%
Мляко кисело (краве)	лв./кг		0,46
Краве сирене	лв./кг		2,60
Кашкавал „Витоша“ (от краве мляко)	лв./кг		4,00
Масло краве	лв./кг	4,00	5,40	35%
Захар	лв./кг	0,70	1,00	43%
Фасул зрял	лв./кг	0,55	0,80	45%
Олио	лв./л	1,40	1,50	7%
Птиче месо	лв./кг		2,40
Свинско месо (с кост)	лв./кг	2,40	3,40	42%
Телешко месо с кост	лв./кг	2,80	5,40	93%
Агнешко месо	лв./кг	3,20	6,40	100%
Кренвирши	лв./кг		3,60
Салам „Сервилат“	лв./кг		6,50
Стерилизиран зелен фасул	лв./б 0,8л	0,40	0,54	35%
Стерилизиран гювеч	лв./б 0,8л	0,41	0,65	59%
Компот от праскови	лв./б 0,7л		0,63
Лимонада	лв./250мл		0,08
Кока кола	лв./200мл		0,20
Червено вино (наливно)	лв./л	0,80	1,20	50%
Ракия гроздова 40°	лв./л	3,40	5,40	59%
Пиво обикновено	лв./0,5л	0,22	0,32	45%
Въглища брикети	лв./т	18,00	30,00	67%
Ел. енергия (дневна)	лв./квтч		0,032
(нощна)	лв./квтч		0,010
Телефонен разговор (импулс)	лв/бр		0,02
Нафта за отопление	лв./л	0,098	0,24	145%
				56%

За сравнение съм дал и някои цени преди голямото повишение. Увеличението на цените, средно за изброените в таблицата стоки, е около 56%! То е представлявало голям шок за населението, след като голяма част от цените не са променяни над десетиетие. За да добиете представа за покупателната способност - през 1980 г. (след увеличението на заплатите и пенсиите) средната заплата в страната е 182 лв. а средната пенсия 69,5 лв. 

Някои от цените се потвърждават от други надеждни източници, например: 
- цената на хляба (Станиш Бонев: Времето, в което живях, и хората, с които работих). От източника се разбира, преди увеличението на цените доста стоки (мляко, сирене, кашкавал, месо, риба, консерви) са били дотирани от държавата с над един милиард лева, тъй като не са покривали разходите за производство. Но цените на млечните продукти са дотирани и след увеличението. Станиш Бонев е един от специалистите, участвали при определянето на новите цени през 1979 г.
- Цената на салам „Сервилат“
- Цената на прясното мляко. В интернет могат да се намерят снимки на опаковки от 80-те с цена 0,30 лв./л, но това всъщност потвърждава данните от таблицата горе. Млякото от снимките е с масленост 2%, докато държавно установените цени са за мляко с 3% масленост. Много вероятно този трик (непроменена цена но намален грамаж и др.) е приложен и при други стоки.

Следващото голямо увеличение на цените се е случило през 1985 г., но някои от цените в таблицата (по-специално хляба, млякото, олиото, сиренето, въпреки че не покриват производствените разходи) са останали непроменени до края на социализма. За увеличението през 1985 г. ще научите в следващата част. 


<< трета част                                                                                                пета част>>

Приходите и разходите по времето на соца (3)

Цените през 60-те и 70-те

Стабилните и сравнително ниски цени на потребителските стоки през началните и средните години на социализма/комунизма у нас са били гордост за управляващите. Цените на повечето стоки са били фиксирани от държавата, били са еднакви за всички (държавни) магазини и само с решение на властите е можело да бъдат променяни. 

В Статистическите годишници от това време могат да се намерят подробни таблици с цените на хранителните и нехранителните стоки, както и сравнения на цените за дълъг период от време. Приложил съм таблици от Статистическия годишник от 1978 г. в които са дадени цените за период от почти 20 години. От тях се вижда, че цените на някои важни стоки почти не са променяни в рамките на 15-20 години. Например белият хляб - от 1960 г. до 1977 г. се е продавал за 34 ст./килограм. Тъй като е нямало частна собственост и частни фирми, стоките е можело да се купят или в държавните магазини или в кооперативни магазини/пазари - съответно цените са дадени и за двата вида магазини.

Прави впечатление разликата в цените на някои стоки в държавните магазини и на кооперативните пазари. Така например през 1977 г. доматите струват 34 стотинки за килограм в държавните и 54 стотинки в кооперативните магазини. Зрелия фасул – 44 ст. и съответно 86 ст., гроздето 37 ст. в държавните и 59 ст. в кооперативните. Това означава, че най-вероятно в държавните магазини тези стоки са били субсидирани, и най-вероятно са били в по-ограничени количества. При такава разлика в цените никой не би отишъл доброволно да си купи продукти на кооперативния пазар, освен ако не е принуден, поради ограничените, количества на тези стоки в държавните магазини. (П.С.: както се вижда от този материал, това наистина е било така, особено при плодовете и зеленчуците е имало значителен дефицит) Тук може да видите решението за увеличение на цените през 1963 г., от което става ясно, че цените на редица стоки не са променени, въпреки че носят загуба на държавата. Това са например месото и месните произведения, млечните произведения, въглищата, детските обувни изделия и трикотаж.

Освен в статистическите годишници ниските цени за този период сравнително лесно и бързо се намират в разни материали из интернет и във форумите под различни статии. Много често такива статии имат за цел да ни покажат, колко евтин е бил животът по това време ...

Настъпва обаче кошмарната 1979 г. ...

Към края на 70-те държавата е на ръба на фалита, и се налагат спешни мерки, за спасяване на положението, като измолване на заеми от СССР и рязко увеличение на цените през 1979/80 г. И от този момент нататък  подробните таблици с цените на стоките в статистическите годишници изчезват. За годините от 1978 г. до 1993 г. цените не са публикувани в годишниците (а в отделни брошури, до които достъпът не е толкова лесен). В статистическите годишници има таблици „Индекси на държавните цени на дребно“ и подобни, в които се посочва процентното изменение на цените спрямо предходни години. Но проследяването на цените на доста стоки става много трудно или почти невъзможно. Сякаш някой не е искал поколенията да знаят, какви са били цените след това ...

Защо точно от 1978 г. нататък цените не са публикувани? Обяснението според мен е следното: Годишникът, който излиза през 1979 г. съдържа данните за предишната година (т.е. 1978 г. ), тъй като данните за настоящата година все още се обработват статистически. А през 1979 г. става ясно, че предстои голямо повишение на цените ...

Повече за цените на стоките през 80-те може да прочетете в следващите части.

<< втора част                                                                                                  четвърта част >>

„Опозицията“ на БКП (3)

Продължаваме с цитати от обсъждането на докладите на вътрешния министър Д. Стоянов и И. Панев (виж първата и втората част) в Политбюро през ноември 1988 г. Поводът за тревожното заседание е създаването на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България“ (един от предшествениците на СДС). Набелязват се мерки за неутрализиране на Клуба. Но от думите на участниците се разбира и колко напрегната е икономическата ситуация в страната, че има недостиг на стоки и скрито недоволство. В тази част ще представя второто заседание от 16 ноември 1988 г.

...
Г. Стоичков (заместник-председател на Министерския съвет):

Другари, напълно подкрепям направената оценка по информацията на др. Димитър Стоянов и на др. Иван Панев и изказванията на другарите за създадения клуб и предложенията за неговото разбиване. Присъединявам се към това, че трябва да се действува твърдо с политически и организационни средства. ...

...

За трудностите, които има в икономиката и особено на пазара. Искам да съобщя на Политбюро, че общо стокооборотът тази година спрямо миналата година расте с 5 и над 5 %. Независимо от това, че расте, има прекъсване с някои стоки (дефицитът на стоки често е наричан в протоколите „прекъсване“, „нарушаване“, „нередовност“, „затруднения в снабдяването“). Защо? Редица ръководители на стопански организации, търсейки лека ефективност … спряха производството на някои натури, които за тях са неефективни, но на пазара са необходими. … Политбюро трябва да знае, че ние имаме сериозни трудности и от страна на социалистическите страни. Има суровини, материали и окомплектовки, които петилетки наред сме получавали от тях, но сега поради създадената обстановка вътре в тях, те категорично не ги дават. И това ни създава проблеми, тъй като няма откъде да ги вземем, освен да ги купим по второ направление (с долари от капиталистическите страни). 

Един пресен пример. Стана един неприятен случай с лекарствата на пазара. … Ние получаваме значителни лекарства от Унгария – за 9 милиона лева. Тази година са ни дали лекарства за 3 милиона и 800 хиляди лева, другите не ги дават. Няма откъде да ги вземем, освен да ги купим от второ направление. 

С. Марков:

И ние не сме им дали някои производства. 

Г. Стоичков:

Сушата, както се каза вече, се отрази много сериозно. 800 милиона лева са. Ние сега внасяме много стоки.Така че тези трудности на пазара също предизвикват коментари. Аз смятам, че информацията, която дава Социологическия център, някои неща недостатъчно обективно се отразяват. Да вземем олиото. В информацията, която вчера получих, се пише, че на пазара липсва олио. Това абсолютно не е вярно. Сега има достатъчно олио. Ако в някои магазини няма, това е въпрос на организация. Искам да кажа, че олио има, захар има, но пак се пише, че няма олио и захар. Трябва по-обективно да информираме. Разбира се ние осъзнаваме трудностите, които имаме. … Най-напред ние внасяме – започваме от зърното и свършваме с картофите, но и тук има проблем. На нас не ни стигат 100 хиляди тона картофи. Договорихме ги с Полша и считахме, че сме решили въпроса. Само преди 10 дни поляците ни съобщиха, че една от сделките за 25 хиляди тона е анулирана, а за другата поискаха повишение на цените. … И все пак планът с картофите не е вързан с 20 хиляди тона. 

Вземат се мерки, както се знае, за ускорено изграждане на поливните площи. Излезе и постановление, подготва се мащабно постановление. Министерският съвет утвърди вече няколко решения - за хляба, за безалкохолните напитки, за млякото, за месото. С плана за 1989 г. сме си поставили задачата да извадим от дефицит редица стоки. 

... Средствата за масова информация. С малки изключения те не информират обективно. … създават впечатление, че нашата икономика върви към влошаване. Даже някои другари тук като се изказват, не днес и вчера (т.е. заседанието, на което се обсъжда „Клубът“), също подхвърлят този въпрос. Казвам, трудности имаме ... но не може да се каже, че икономиката върви към влошаване. А такова впечатление се създава. … Вземете „Актуална антена“. Някои предавания заключват с една злоба, с една едва ли не присъда над цялото общество. Вземете случая с лекарствата. Предават за лекарствата и водещата Снежана ли беше, каква ли беше, заключава: „И все пак не губете кураж. Ако имате връзки в Правителствена болница и с болницата на МВР или на МНО, може да си осигурите лекарства“. Тя създава настроение в цялото общество. Срещу кого?

Т.Живков:

Щом сме сложили там един безпринципен човек, който гледа на къде духа вятърът, така ще бъде.

Г. Стоичков:

... Стефан Продев (във вестник „Поглед“) продължава: „В Полша нещата не вървят и министър председателят си даде оставката. Често се питам: защо редица наши ръководители не намират за нужно да си дадат оставката?“ И още много от този род.

...

От няколко години у нас никак не е добро положението със захарното цвекло – намалени са площите, намален е добивът, намален е процентът на захарността. ... След това се появи една статия в „Работническо дело“ за захарното цвекло. ... Но нито дума, че Министерският съвет се е занимал, че е утвърдил мерки, че е направил изводи. ...

... Да въведем практиката на регулярни срещи с журналистите, а някои журналисти, които са доказали своята злоба, да се извадят и да отидат на друга работа.

...

Й. Йотов (секретар на ЦК на БКП и главен редактор на в. „Работническо дело“):

... Ръководителят на съветската делегация ... дойде при мен и сподели:„ При нас - казва - средствата за масова информация се издигнаха над партията и над Централния комитет. Те станаха неуправляеми.“ ... Казва:„ Да. Но ето Коротич - главен редактор на Огонёк - няколко пъти др. Горбачов лично го вика и го предупреждава, обаче няма никакъв резултат от това.“

С. Марков:

...

Вярно е, че много от проблемите се отнасят до икономиката.  ... Защо Желю Добрев или, ако не е удобно той, банката, ако не е удобно банката, Министерството на икономиката и планирането не излезе и да каже тези неща за сушата за четирите години? ... Какво струва това на България, какво сме платили на селяните, без да са изработили продукцията. Те трябва да получат тези пари, защото не могат да останат без екзистенц-минимум. Ние говорим за това тук, но не сме го напитали. Какво пречи да го напишем? ... Хората ще ни разбера, хората го знаят, и интелигенцията го знае. Това е факт, с който всеки се сблъсква, защото има някакви връзки със селото или има частно ползване. … Има и други въпроси, които зависят само от нас. … В София има хляб, но разносът на хляба е в безобразно състояние. Това опира до реда и дисциплината на шофьорите. 

Т. Живков:

Наказан ли е някой? 

С. Марков: 

Шофьорът е виновен.

И. Панев: 

Миналата седмица сменихме директора. … Същото е с безалкохолните напитки. Този, който кара напитките, ако не получи от магазина 5 лева, няма да ги стовари.

...

С. Марков:

... Знаем, че редица комплектации, материали и т.н. не може да си ги получим сега от социалистическите страни. Проблемът е, че се нарушават търговските връзки, тъй като досега минаваха през министерството на Съветския съюз, сега те ни ги изпращат до обединенията и т.н.. Унгария – не искат някои наши стоки, искат други стоки, затова не дават лекарства и т.н. ...

... Ние подстригваме под един номер всички директори на заводи и ръководства. Не си е изпълнил плана - ходи си без заплата. По този начин настройваме много хора, някои от които нямат обективна вина за това, че не са изпълнили плана. А проблемите са обективни. Ние няма откъде да вземем химикалите, които не ни дават немците. Трябва да ги купим от Запад, но нямаме толкоз пари. ...

Т. Живков: 

… напоследък се забелязва едно въздържане на западните страни във всички сфери. … Очевидно - и аз съм сигурен в това - те ще повишат цената на всичко, което правят с нас. … Те няма да ни дават изгодни кредити … Те ще координират търговията с нас с оглед да ни оскубят с технологиите, които желаем да вземем. … От друга страна ние нямаме друга алтернатива. Аз говоря не само за България, връщам се отново на темата за нашата социалистическа общност. Ние просто нямаме друга алтернатива, не може да се изолираме от света, не може да се изолираме от западните страни. Очевидно ще се разплащаме. Целият въпрос е докъде трябва да бъдат границите на това разплащане. Ето проблема. Защото ако ние направим един завой сега или кажем „стоп“, след 15 години нас няма да ни има вече като социалистическа общност.

...

Що се отнася до клуба, ние трябва да разгромим тази група с всички средства. ... : изключване от партията, отнемане на някои званието активен борец против фашизма и капитализма, уволнение на някои. Трябва да притиснем една група като Христо Радевски, докато ги разобличим. ... Ще ви разкажа за Христо Радевски. Тук има млади хора, които не знаят. ...

(Тук следва разказ на Т. Живков за случки от началните години на социализма)

...

... Ние сега няма да говорим за съветския модел, за Съветския съюз ... Ние сме идеализирали Съветския съюз.  ... да не се получи, че в каквато и да е степен даваме антисъветски оттенък. Няма такова нещо и не може да има. ...

<< втора част