Едно време всичко беше по-добро (9)

От седма и осма част се разбра, че в началото на 60-те години има масов наплив към градовете, предизвикан от ниското заплащане в селското стопанство и освобождаването на работна ръка по-специално в регионите специализирани в зърнопроизводството (житницата на България - Добруджа).

Заради пренаселването на градовете нараства нуждата от нови жилища и съответно парцели за строеж. Държавата обаче не може да осигури достатъчно за нуждите на гражданите и някои са принудени да закупят парцели от частни лица. Това води в някои случаи до спекула и, според вижданията на тогавашните власти, до нетрудови доходи от продажбата на частни имоти.

В приложения документ от 1962 г. се предлага да се спрат сделките с недвижими имоти. Гражданите да имат право да купуват имоти само от държавата, а тя от своя страна да ги придобива чрез отчуждаване (след съответното по закон обезщетение на собствениците). 

Също така става ясно, че според действащия тогава Закон за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти земята за строеж се продава на цени и на купувачи определени от народните съвети. (Законът се е прилагал до момента само в окръжните градове, в документа се предлага занапред да важи за всички населени места). 

                                                                     *  *  *

Освен фактите, споменати в документа, се знае, че едно семейство по времето на соца е имало право да притежава само едно жилище и една вила. Има случаи на фиктивни разводи, с цел да се запази второто жилище ... От казаното горе се вижда, че на практика не е съществувал свободен пазар на недвижимите имоти. Закупуването както и цените, на които са ставали сделките, са били контролирани от държавата. А имотите е можело да се купят само от жители на съответното населено място ( = с жителство). За жителството - в следващата част ... 

<< осма част                                                                                                десета част >>