Между редовете на „Мемоарите“ (3)

Проблемите през 80-те и Преустройството

... Връщам се към проблемите на нашето развитие. В ситуация с остри проблеми се сблъскахме в първата половина на 80-те години. Ситуация, предшествана от период, който бе най-плодотворен в дотогавашното ни развитие. Така например между 1970 и 1980 г. националният доход се увеличи повече от два пъти. Този приръст бе постигнат почти изцяло чрез повишаване на обществената производителност на труда. ... Външният ни дълг бе минимален.

Ние се радвахме на тези успехи. В началото на 80-те години обаче започнаха все по-тревожно да изпъкват редица отрицателни явления и процеси, които забавяха растежа. Първо това бе фондоотдаването. През 1980 г. на 100 лева основни производствени фондове се получаваха 41,80 лева национален доход, през 1981 г. вече бяха 40,70 лева а през 1982 г. - 39,30 лева. Имахме над какво да се замислим. Растяха и вътрешните дотации и дотациите за износ. Изводът бе, че факторите, забавящи растежа на националния доход, ще имат дълготрайно и задълбочаващо се влияние, че те могат да доведат до сътресение още през средата на 80-те години. ... отрицателните тенденции и процеси останаха и не предвещаваха добро. ... И всичко това можеше да ни изправи пред криза. ...

(Стр. 293-294)

За разлика от проблемите през 50-те, които са описани ясно и точно, нещата тук са описани от Т. Живков със заобикалки. Средностатистическия читател има да умува дълго време и пак да не разбере какво се има предвид тук с „отрицателни явления“, „намалено фондоотдаване“ и „забавен растеж“. Къде по-лесно щеше да бъде да напише неизпълнение на плановете и недостиг на суровини, проблеми в селското стопанство, недостиг на потребителски стоки като олио и мляко, отново растящи дългове и др., но Автора явно е решил друго...

България имаше с какво да се легитимира и пред света, и пред собствения си народ. Преди тя беше най-изостаналата страна сред държавите-членки на Варшавския договор. Социализмът я изведе на трето място в общността по производство и национален доход на глава от населението. ... И въпреки това в моите размисли за неблагополучията на социализма присъстваше и България. ... Като се има предвид с какво разполагаме  - солидна материална база, кадри, развити икономически отношения с напреднали страни и т.н. Докога щяхме да бъдем ... догонващи?

... Не можех да остана равнодушен към онова тежко положение, в което беше изпаднал Съветският съюз. Ралността, битът на съветските хора беше низ от трудности. Вярно е, съветската страна реши не един и два исторически проблема. Но така или иначе тя изоставаше от равнището на световния прогрес в икономиката, в научно-техническата сфера, с социалната област. Защо, питах се и тогава, а още повече днес (книгата е издадена през 1997 г.), не се реализираха възможностите на огромния потенциал на тази велика страна. ... Защо? Защо съветските хора живееха по-зле от хората на ред страни, които разполагаха с по-малко ресурси и обективни възможности? Защо съществуваха сериозни ограничения на правата и свободите, включително и в духовния живот?

Въпросите идваха един след друг. Те просто бликаха ... Бях посетил почти всички съветски републики. С очите си видях какво е положението в СССР по села и градове... Притесняваше ме безизходността на проблемите!

Затъване! Затъване!... Затъваше се дори след 70-те години, когато рязко се повишиха цените на нефта, газта и останалите суровини, с които Съветският съюз разполагаше. При това - в изобилие...

И отново това коварно „защо“? По силата на каква логика тази богата страна трябваше да изнемогва.

(Стр. 305-306)

Чехословакия по икономически потенциал до Втората световна война беше на четвърто място в Европа. По врема на така наречения реален социализъм отиде на 14-о място. Въпреки че след известните събития от 1968 г. тя отбеляза значителен напредък. Вярно е, че опитът да бъде направен пробив беше смазан. Но независимо от това новото ръководство предприе и ефикасни мерки, с които бяха премахнати или смекчени някои от недъзите на тогавашната система. Именно това позволи страната да отбележи определен ръст. Още едно доказателство колко важно бе тогава да се правят дълбоки промени в системата (социалистическата).

ГДР, за която се шегувахме, че суче от две крави (от СИВ и чрез особените ѝ връзки с ФРГ - от Общия пазар) независимо от високото жизнено равнище на населението изоставаше технологически. Неоспоримите възможности не се довеждаха до пълноценна реализация. Истината беше, че във ФРГ успехите, образно казано, бяха в излишък, а в ГДР бяха в излишък лозунгите. Тоест на преден план отново бе системата. ...

Полша, най-богатата на природни ресурси след СССР от страните на СИВ, снижи жизненото си равнище в сравнение с довоенното. Наистина направи огромни капиталовложения във въгледобивната промишленост, но с късна възвращаемост. Стачки и политически вълнения раздрусваха тази велика славянска земя.

(Стр. 307-308)

Моите съмнения за правилността на основните насоки, а оттам - и на цялостния градеж на социализма, намериха потвърждение и доразвитие още през 70-те години при посещенията ми в капиталистическите страни (виж втора част). ... Убеден бях, проблемът бе не да се отрича социализмът като обществен строй, а да се „задвижи“, за да се превърнат възможностите в реалност. ...

Минаваха години. Проблемите никнеха като гъби след дъжд. В „братските страни“ взе връх самодоволството. Вярно е, че се заклеймяваха извращенията, деформациите, застоят, свързани на даден етап с една или друга личност. Системата обаче оставаше недосегаема, неуязвима. Повтаряше се - това да направим, това да подобрим, да преустройваме. Изоставането (ни от Запада) удряше по вярата. ... постепенно у мен се налагаха убежденията, че трябва да се изкоренят причините за това състояние на социализма.

...

Ще приведа някои моменти от писмо, което изпратих на Михаил Горбачов на 18 юни 1985 г. Отнася се за моменти, показващи, че в развитието на социалистическата общност бяхме свидетели на тревожни явения, особено в сферата на икономиката.

... В писмото се поставяха редица остри въпроси: как стана така, че десетилетия наред Западът ни изпреварваше в икономиката, а ние продължавахме да вървим след него; защо социалистическият строй десетилетия вече не може да излезе начело. ... СИВ е изчерпал до гляма степен възможностите си. ... Козметичните мерки вече не са достатъчни. Всеки от нас действа откъснато от другите или често си пречим. ... По някои въпроси пръстът се поставяше в раната...

... Горбачов следваше друга логика. ... Колко неща се изговориха за перестройката. По какви ли не поводи се шумеше за нея. Социализмът не се променяше. Оставаше си същият. После се случи най-неприятното. Започнаха да се проявяват признаци на разложението. Так се стигна до разпадането на социализма в страните от социалистическата общност в Европа. Разпадна се и Съветският съюз. ...

(Стр. 310-313)

Тук ще засегна главният въпрос, а именно: кои бяха онези положения, „вградени“ в тогавашната система, в системата, изграждана в продължение на няколко десетилетия, които я правеха негодна като цяло и налагаха коренни преобразования? ... Не е тайна, че самата интерпретация на марксизма беше порочна. ... Като резултат т.нар. политическа икономия на социализма бе изградена на ненаучни основи. ... (На това място в Мемоарите има обширни теоретични обяснения за „грешките“ в системата, препоръчвам Ви да ги прочетете от оригинала. Аз съм цитирал само няколко точки.)

... От друга страна, социализмът се разглеждаше крайно опростенчески. И антиисторично! Той беше обявен за строй, който радикално изключва частната собственост. ... Хората, които хилядолетия бяха свързани с частната собственост, бяха се срастнали, така да се каже, с нея, трябваше за 24 часа да се настройват на коренно противоположна вълна. ...

... От особено значение бе постановката за ръководната и направляващата роля на комунистическата партия. ... Така бе вкоренена в теорията и практиката, че нейното формулиране като член първи на конституциите на редица социалистически страни (включително и на нашата) се възприе като нещо от само себе си разбиращо се. ... Ловно-рибарският съюз организира скромно тържество във Врачанския край за отбелязване на своя юбилей, а събранието пак се председателства от партийния секретар. ...

(Стр. 313-317)

... в началото на 1987 г. се състоя Януарският пленум на ЦК на КПСС. Доклад изнесе генералният секретар. ... Отсъстваше или почти отсъстваше главното - анализ на порочната система, в условията на която всеки призив за повече социализъм означаваше призив за повече безобразия и извращения. ... За мен реалният проблем беше ще се промени ли или не системата, ще изведе ли съветската икономика от плачевното състояние в което се намираше. ... А мен ме измъчваше липсата на ясна концепция за същността, хода и очакваните резултати от от преустройството. За СССР вече казах. В други „братски страни“ положението бе още по-отчайващо. Имаше и такива (например ГДР), в които бе наложено табу по тази тема. Объркването беше пълно.

(Стр. 328)

... Останал е в паметта ми поводът да премина към решителни действия за оформяне на цялостно виждане за преустройството у нас. Това бе подготовката на моята реч пред конгреса на Комсомола през средата на 1987 г. Бях поканен да се изкажа. ... и реших - няма да се изказвам. Сигурно се питате - защо? ... Много е лесно да се говори за идеали, ако не съществуваха острите проблеми, с които ежедневно се сблъскваме. С демагогия не се занимавам. Кого ще лъжем? Народа ли? Никой досега не е успявал да направи това. Аз вярвам в народа! И искам и той да ми вярва!
Така се роди Юлската концепция ...

... Внесеният от мен материал в Политбюро получи подкрепа от страна на присъстващите. ... Бях решил да отида докрай. В моето встъпление обясних какво имам предвид. Поставих въпросите: защо ние обявихме, че социализмът е прогресивен обществен строй, а на практика той се оказа в ариегарда; защо се провалихме в научно техническия прогрес; защо не осигурихме висок жизнен стандарт на народа, въпреки че обещахме това; защо не успяхме да създадем нов, по-висш тип демокрация; защо се стигна до прояви на корупция; защо се допусна разминаване между идеали и действителност; защо все още има рецидиви на култ към личността, включително към моята личност и.т.н.? По-късно на пленума на ЦК отново изброих тези въпроси, посочвайки и други, не по-малко фрапантни.
Въпросите, поставени така открито, бяха моя искрена изповед, една тежка присъда и за ръководството, и за ЦК на БКП, и за мен. Бяха жестока самокритика за партията. Не скривам, всичко това никак не бе лесно. Но то бе казано. Партията и ръководството поеха отговорност, като провъзгласиха дотогавашния т. нар. априлски модел за неадекватен, издигайки тезата за нов модел. (Т. нар. Юлска концепция)
(Стр. 330-332)

* * *

... нашият съюз с Москва бе гарант за съществуване и оцеляване. Същевременно СССР бе за нас неизчерпаем източник на суровини и безкраен пазар за реализиране на нашата продукция. Не е случайно, че много години ние се развивахме стабилно и динамично.

Какво се получи на практика? С горчилка го изписвам - ние не можахме да постигнем единомислие и единодействие в преустройството на нашите обществени системи. Така, за съжаление, всяка страна беше оставена сама да провежда преустройството. ... Не се осъществиха ефективни мерки за промени в икономиката и в другите сфери на обществения живот. Това започна да поражда центробежни и разрушителни сили, които доведоха не само до изостряне на националние отношения, но преди всичко до застой, разкапване и накрая до анархия, до разпадане на Съветския съюз, до отказ от социализма.

Естествено това не можеше да не се отрази върху другите социалистически страни. Първи почувстваха удара от разстройството на икономическите връзки в СИВ Унгария, Полша и Чехословакия. Нашата страна последна започна да изпитва тези удари благодарение на натрупания икономически, политически и социален потенциал от миналото. От 1985 г. насам стокообменът ни със СССР се съкрати с 30 на сто. С около 40 на сто спаднаха икономическите и стопанските връзки с другите страни в СИВ. Това се отрази тежко на икономиката и пазара в България. От 1985 г. той започна прогресивно да обеднява, а цели отрасли и производства загубиха както своя суровинен тил, така и своя дългогодишен пазар. (Има се предвид СССР)

... Днес ние не може да не признаем, че кризата, настъпила в СССР след 1984 г., се отрази и у нас. Ние имахме мощности и кадри, но нямахме суровини и това доведе до намаляване на търговията. Особено като се има предвид, че само 5 на сто от стокообмена и производителните ни връзки бяха с развитите капиталистически страни. ... Смяната на приоритетите в съветската външна политика имаше тежки последици за съдбата на икономиките и на народите в Източна Европа. Дотогавашната политика на опекунство и натиск се смени с обратното - политически, икономически, финансов, технологичен и организационен вакуум, който нито една от социалистическите страни не можеше да запълни сама. ...

... Ако до 1986 г. в определена степен компенсирахме недъзите на системата с осигурените суровини и пазари (разбирай: СССР), след това единственият разумен ход бе да се измъкваме постепенно. Да се спасяваме с всички възможни средства. Срещах невероятна съпротива. И у нас, и в Москва. Толкова ми се искше да я преодолея, както е бивало в други времена, но...

(Стр. 358-360)

Горбачов насочи нещата в друга посока. Това пролича най-вече от лансираните и проведените постановки за механизмите на функциониране и особено за разплащането. Съветът за икономическа взаимопомощ бе едно нещо, но той имаше механизми, които като рухнеха, рухваше всичко. ... Но да вземем например следния проблем. СССР въведе разплащането в долари (през 1991 г., това е означавало на практика разпада на СИВ). Въведе го зад гърба ни, без да обсъди и да съгласува това с другите страни, включително и с България. Тези страни бяха оставени да се оправят сами, те бяха продадени и в тази област. Това естествено се прикриваше зад социалистическа фразеология. Реалностите бяха съкрушителни за развитието на социалистическите страни.

(Стр. 327)

<<втора част                                                                                                      четвърта част>>