Тъмните страни на плановата икономика 2

Приложените страници са от доклад на В. Коларов (председател на Българска народна банка) от пленум на ЦК на БКП през 1986 г. в който се обсъжда планът за 1987 г. и за деветата петилетка (1986 - 1990 г.). От тях се вижда, че положението в икономиката на страната е критично, не се изпълняват плановете за приходи във валута и поради това се трупат нови дългове. Много малка част от произвежданите в страната стоки могат да се изнасят на запад срещу така желаните долари. БНБ препоръчва намаляване на валутните разходи, което в крайна сметка не е спазено, защото би довело още през 1987 г. до забавяне на растежа и криза в икономиката. (Това трупане на дългове отлага кризата с няколко години, докато се достигне момента през 1990 г., когато държавата не може да обслужва външните си дългове и фалира).

Искам да подчертая, че този доклад е прочетен на пленума, на който са присъствали държавни и стопански ръководители и много висши партийни кадри. Така че проблемите може и да не са били известни на обикновените хора, но със сигурност са били известни на широки кръгове в партийните среди:

„... всички си представяме каква страшна мобилизация на партията, на цялата работническа класа, на трудещите се селяни и на другите хора в нашата страна трябваше да има през сложната 1986 г. след наследството ни от 1985 г. ... По този начин ... се преодоляват известните смущения в развитието, които ни донесе 1985 г. с незапомнената суша и ограниченията в снабдяването с електроенергия. ...“

„... позволете ми от гледна точка на работата ми в банката да споделя и онова, което особено силно ни тревожи сега. Става дума за развитието и за състоянието на валутния баланс в несоциалистическа валута през тази година и в близка перспектива. ...

През отиващата си 1986 г., за съжаление, дейността ни ще приключи с неблагоприятен резултат в тази област. Какви са някои от по-главните причини за това? През първото полугодие, до новата реколта, както и в края на миналата година, в съответствие с плана продължи извънредният внос на зърно, за да се запазят по възможност стадата от животни, въпреки дългата суша. Също в съответствие с плана, наложи се да похарчим първата по-крупна сума в конвертируема валута  по договореното, жизнено важно за страната ни участие в газопровода “Прогрес“ в Съветския съюз от Ямбург. ...

... общото равнище на валутните разходи на страната през тази година е малко под равнището на валутните разходи през 1985 г.

Откъде идва тогава влошаването на платежния баланс в конвертируема валута? Отговорът е еднозначен. От небивалото в други години значително спадане на валутните постъпления главно от износа на стоки, но и от други дейности. Струва си тук, на пленума, да спомена кои са основните стопански обединения, които в най-голяма степен не изпълняват утвърдените им планови задачи за валутни постъпления през годината. ... стопанско обединение „Металхим“ не е осигурило на страната 64% от определената валута. Комбинатите на бившето стопанско обединение „Химическа промишленост“ - 106 млн. вал. лева, Стопанско обединение „Зърнени храни и фуражна промишленост“ - 100 млн. валутни лева, Българска асоциация за туризъм и отдих - 53 млн. валутни лева, Стопанско обединение „Родопа“ - 50 млн. валутни лева, Стопанско обединение „Металургия“ - 45 млн. валутни лева.

Освен тези 6 обединения, други 10 обединения, които няма да назовавам, дължат на държавата общо около 230 млн. валутни лева. Така че само тези 16 стопански обединения не осигуряват на страната близо един милиард валутни лева несоциалистическа валута, предвидена по плана за тази година.

Вярно е, че през годината състоянието на международните пазари рязко се влоши за нас. Цената на някои основни продукти спадна наполовина. Повечето наши традиционни и основни партньори от развиващите се страни, които са крупни износители на нефт и дори в последните години ни плащаха с нефт, изпаднаха в сериозни финансови трудности, което доведе до спиране, намаляване или забавяне на плащанията за нашия износ и услуги.

... главната причина си остава една, и тя е субективна - бавната адаптация от страна на наши стопански обединения ... по отношение на непрекъснато и много бързо променящата се обстановка на международните пазари. Тази съвършено нова обстановка изяви открито редица слаби места в дейността на стопанските обединения у нас по износа по второ направление. Става дума главно за това, че докато почти всички обединения от години вече свикнаха да внасят най-модерно оборудване изключително само от развитите капиталистически страни, за съжалене, на пръсти се броят произвежданите в обединенията продукти, които днес сме в състояние заради тяхното разнообразие, качество себестойност, изобщо заради тяхната конкурентоспособност  без проблеми и ефективно да продаваме също така в развитите капиталистически страни, които имат пари. 

... Банката ... уведомяваше писмено и устно Държавната планова комисия, членовете на Валутната комисия ... и другите органи за неблагоприятното развитие на валутния баланс, без обаче да се осмели след трудната 1985 г. да предприеме и други мерки, които се налагат.

Разбира се, взетите решения, независимо от значителното неизпълнение на валутните постъпления, безпрепятствено да се осъществяват планираните валутни разходи на страната за тази година от една страна, създадоха нормални условия за динамичното развитие на икономиката през първата година на петилетката, което наистина беше нужно на всяка цена след трудната 1985 година. От друга страна обаче, съчетанието на нормалните разходи с неизпълението на валутните постъпления доведе до непредвидено увеличаване на нетните задължения в конвертируема валута на страната.

... Това, което стана във валутната област през 1986 г., не следва  и не може да се повтори догодина или в другите години на деветата петилетка. Естествено главницата /основният дълг/ по допълнителните кредити безусловно трябва да бъде върната на чуждите банки през следващите няколко години. Лихвите върху допълнителните задължения ще продължават да тежат върху развитието ни в следващите години. И няма да е странно, ако ги плащаме и със стоки за потребление, за които др. Румен Сербезов вчера каза, че би трябвало по-малко да се изнасят и повече да се внасят. ... “

(Тук обаче трябва да се каже, че въпреки призивите на БНБ, и през следващите години се харчат по 1-1,5 милиарда валутни лева повече, отколкото са приходите и се трупат нови дългове в западна валута. Намаляването на разходите би означавало например да се намали продукцията на губещи предприятия, намаляване на износа на тяхната продукция, което от своя страна би довело до намаляване на приходите от износ. Това би довело до намаляване на растежа, безработица и др. Също така би трябвало да се намали вноса на потребителски стоки - което да доведе техния (още по-голям) недостиг на пазара, да се орежат различни разходи др.. Изборът е бил да се признае, че има сериозна криза в икономиката и да се затегнат коланите, или кризата да се прикрие, за да не се злепостави социализма и да се трупат нови дългове. И управляващите са избрали втория вариант. Може би са се страхували от криза и фалит като в Полша през 1980 г.

По време на промените външният дълг достига до десетина милиарда долара. )

„ ... Не зная дали членовете на Централния комитет на партията могат да приемат за нормално това, че страната ни внася за долари дори животинска лой и есенциите за най-обикновените български тоалетни сапуни. ...

... в нашият механизъм трябва да има и амортизатори, за да няма големи сътресения при трудности. Но в момента като че ли някои от амортизаторите толкова са омекотили живота за стопанските обединения, че може колата да тръгва извън пътя, а амортизаторите така да смекчават, че този който седи вътре, да не усеща, че колата тръгва по лош път. ... “

<< Част първа                                                                                                       трета част >>

За проблемите и суровите мерки за икономии през 1985 г., споменати на няколко пъти в доклада, може да прочетете тук: СоцБг


Приятно четене!