Кризата през 60-те (5)

Част от мерките за икономии през 1963 г., описани в първата и четвъртата част, включват съкращения на разходи в сферата на образованието и културата. Тук ще представя разпореждането и други материали, от които се виждат причините за или ефекта от тези мерки.
От документите става ясно, че мероприятията са толкова мащабни и масови, че почти няма българин, който да не ги е усетил на гърба си.


Разпореждането е озаглавено „За: подобряване на мрежата и структурата на учебните заведения и културните институти“. Явно в българския език думите „подобряване“ и „икономии“ са синоними. Включени са следните точки:

• Отлага се предвиденото въвеждане на 12 клас в средните политехнически училища и се намалява с до една година срокът на обучение в техникумите и др.
• Намалява се с половин до една година срокът на обучение във висшите учебни заведения 

• - Театрите в Провадия, Ст. Димитров, и Димитровград стават филиали на други театри
• - На самодейни начала преминават оперетите в Търново, Пазарджик, Плевен и Лом, оперите в Сливен, Бургас и Враца и ансамблите в Смолян и Пловдив
• - Съкращава се сатиричният състав към театъра в гр. Пловдив
• - Закриват се симфоничните оркестри в градовете Перник и Толбухин
• - Обособяват се на стопанска сметка  към народните съвети драматичните театри в Михайловград и Търговище
• - Увеличават се цените на входните билети: В кината средно с 0,03 лева, в театрите и оперите средно с 0,10 лева. (Само тази мярка води до икономии от около 4600000 лв. годишно)
• - Забранява се на министерствата, ведомствата и др. да откриват нови институти по изкуствата, без съгласието на Министерството на просветата и културата.
• - Управление „Кинематография“ и „Полиграфиздат“ да реализират до края на 1963 г. икономии
• - Да се внесат разумни корекции в цените на издаваната художествена, техническа и друга литература, с оглед издателствата да преминат на самоиздръжка

Цитати от докладната записка на комисията:

... През годините на Народната власт образователното дело в нашата страна постигна големи успехи. Големи са и успехите ни в областта на изкуството и културата. Необходимо е обаче да се посочи, че в последните 10 години социално-културните мероприятия у нас са се развивали със значително по-големи темпове от натрупванията в народното стопанство. По някои показатели за развитието на социално-културните мероприятия нашата страна е изпреварила много капиталистически страни и редица страни от социалистическия лагер. Поради това намираме, че е необходимо, за 1963 г. и следващите 2-3 години да се намалят темповете в развитието на социално-културните мероприятия, а още от сега да се проведат някои мероприятия за намаляване разходите по бюджета за тази цел. ...

... Наред с тези професионални институти (33 театри, 5 опери, 1 музикален театър, 3 естрадни театри за турското малцинство, 7 държавни куклени театри и др.), създадени бяха хиляди самодейни колективи. Откриването на професионалните институти по изкуствата е ставало твърде стихийно, без да се държи строга сметка за равномерното им териториално разположение, за наличието на материална база и квалифицирани кадри... Не е без значение да се знае, че тая така широко развита мрежа в по-голямата си част се издържа с дотации от бюджета. По плана за 1962 година театрите следваше да реализират 2820000 лв. приходи срещу 9570000 лв. разходи или планови загуби в размер на 6750000 лв. Ако се сравни броят на институтите по изкуствата у нас с този в Съветския съюз и другите социалистически страни, взет в съотношение към броя на населението, става ясно, че през годините на Народната власт у нас е допуснато известно увлечение при тяхното разкриване. ...

... В театрите и оперите, особено в софийските такива, има не малък брой артистичен и друг персонал, който не се ползва пълно. Наложително е да се прегледат внимателно щатовете на театрите, оперите и ансамблите и се съкратят всички излишни бройки и хора ...


В предложенията на комисията има и много други точки (не става ясно дали са били приложени), например:
- да се премахне разделното обучение по физическо възпитание в горния курс (на младежи и девойки; т.е. намалява се нуждата от учители по физическо възпитание наполовина)
- състезанията по спортния календар по всички дисциплини да не се провеждат ежегодно, а през една година
- децата на българските граждани, които се изпращат в Международния пионерски лагер, да плащата такси, както в останалите лагери ...
- Учителите да ползват част от отпускът си и през зимната и пролетните ваканции, оглед да бъдат изпращани служебно през лятната ваканция за ръководители в ученическите лагери.
 - определения норматив за назначаване на библиотекари в предприятията и учрежденията, учебните заведения и народните читалища се увеличава от 3000 на 4000 тома.
- съкращава се длъжността „читалищен секретар“ там, където има платен библиотекар
- да се прегледат щатните разписания на Ансамбъла за народни песни и танци-София и на Ансамбъла на народната армия и да се извършат необходимите съкращения.
- да се прегледат щатните разписания на Народната опера и всички останали театри и опери и се внесе предложение за съкращения на излишния артистичен и друг персонал.


От приложената справка става ясно, че при прилагане на посочените мерки в просветата се постигат икономии от 15569000 лв. а в културата и изкуствата 5433000 лева годишно.
От намаляването на курса на обучение отпада нуждата от подготовката на около 4100 учители и от осигуряването на около 980 класни стаи.

<<  четвърта част                                                                                шеста част  >>

Почивка

В някои статии излезли напоследък се споменава, а и доста хора пишат по форумите, че по социализма се ходело масово на почивка (вкл. заводски почивни станции и др.). Но като погледна таблиците от статистическите годишници на НРБ/РБ озаглавени „почивни домове“ ми е трудно да повярвам. Според тях към края на социализма около 1,2 млн. души годишно са посещавали почивни домове. При 9 млн. население това са едва около 13-14 % от населението годишно. През 60-те години само около 300 хиляди души са имали тази привилегия ( около 4 % от населението на страната!).

Не всички могат или искат да идат на почивка в планината или на море. Едно време повечето хора на село гледаха животни, имаха зеленчукови градини и по тази причина бяха „възпрепятствани“. Лятото и началото на есента са сезон на усилна работа на полето. А който е гледал животни, знае че са необходими грижи ежедневно, отсъствието дори и за няколко дни е лукс, който обикновеният животновъд на село не може да си позволи. 

Та по тази причина бихме могли да махнем 1-2 милиона от населението (главно на село) от групата на желаещите. Да махнем и още 1-2 милиона по-възрастни хора, на които им е „минало времето“ и не търсят такива удоволствия. Остават ни към 6 милиона желаещи да идат на почивка. От тях само 1,2 милиона или около 20% са имали тази възможност. Всеки пети човек. Това е далеч от представата ми за масово ходене на почивка и не се покрива с твърдения като „имаше почивка за всички“. 

Ходенето на „държавна“ почивка е ставало с „карти за почивка“, за които се е чакало ред. Няма начин да не е имало и пресявка по класов или партиен принцип. Така че един среден партиен кадър или редактор в „Работническо дело“ и техните семейства най-вероятно са имали възможност по-често от останалите да ходят на море.

За баба и дядо нямаше лятна ваканция и отпуска, работеха по полето, гледаха животни. На почивка са ходили един-два пъти през живота си, и това е било по-скоро санаториум по здравословни причини. Баба ми не беше виждала морето на живо, дядо го е виждал ( но по служба, тъй като са работили по някакъв заводски строеж). Нямам спомени и моите родители да са ходили толкова често на почивка или море. Виж ходенето на село през лятната ваканция беше масово явление …

А ако става въпрос, да се иде с личния автомобил на море или на палатка, мисля че това е доста по-лесно в днешно време по редица причини. 

Кризата през 60-те (4)

От първата част на тази статия се разбра, че през 60-те години положението в икономиката на страната е тежко, разходите за отбрана, пенсии, здравеопазване, образоване и култура итн. са прекалено високи и държавата се крепи на външни и вътрешни заеми. Налага се да се вземат спешни мерки, защото „ако така продължаваме, след две-три години ще стигнем до положение на фалимент.“ В доклада от януари 1963 г. Т. Живков набелязва някои важни проблеми, по които трябва да се работи.

На заседание на Политбюро от 5 март 1963 г. са представени предложените от различни комисии мерки и са взети решения за тяхното прилагане:

- Мероприятия за намаляване на разходите на държавното обществено осигуряване
- Предложение за подобряване на структурата на учебните заведения и мрежата на културните институти в страната.  („Подобряването“ включва и редица икономии, като отлагането на 12. клас и намаляването на срока на обучение в редица училища с една година, „намаляване на учебната претовареност“, съкращаване на някои театри, опери, симфонични оркестри, обединяването им или преминаването им на самодейни начала и др.)
- Мероприятия за по-целесъобразно разпределение на трудовите ресурси и увеличаване относителния дял на лицата, заети в материалното производство
- Предложения за намаляване на субсидиите на обществените организации
- Коригиране цените на дребно на някои стоки
- Оказване на финансова помощ на икономически слабите ТКЗС
- Изменения във военноучебните заведения (аналогично на посочените по-горе мерки: намаляване на срока на обучение от пет на три години, съкращаване на преподавателски длъжности и др.)

Тук съм приложил решението и доклада свързани с намаляването на разходите в държавното обществено осигуряване. (Материалите по останалите мерки ще намерите в следващите части.)


Ограниченията по бюджета на Държавно обществено осигуряване (ДОО) за 1963 г. са обосновани с това, че “темпът на увеличение на разходите ... през последните няколко години, ... е по-голям отколкото са възможностите на нашето икономическо развитие“.
Разходите по бюджета на ДОО са намалени с около 30 милиона лева, като са засегнати средствата за:
- временна нетрудоспособност
- месечни надбавки за деца
- разходите за курортните заведения

Намалението се постига например по следните начини:
- увеличение на необходимия трудов стаж и намаление на процентите въз основа на които се изчислява паричното обезщетение
- намаление с 25% или 50% на паричното обезщетение при стационарно лечение
- обезщетение за временна нетрудоспособност при аборт по желание не се изплаща (според документа годишно се извършват над 20000 аборта по желание)
- при временна нетрудоспособност вселедствие хулигански и неморални деяния първите 5 дни не се изплаща обезщетение, а следващите дни с 50% намаление
- при изплащането на месечните надбавки за деца се взема предвид брутния доход на семействата, включително и това от ТКЗС в пари и натура (преди това е имало възможност да се заобиколи Указа за насърчение на раждаемостта, и редица семейства с доход над 180 лева получават пълен размер на детските, вместо предвидените добавки в половин размер. Само тази мярка осигурява намаление на разходите с 8 милиона лева)
- намалява се броя на почиващите в курортните заведения на Централния съвет на професионалните съюзи от 318000 на 250000 души
- намаляват се с 20% средствата предвидени за субсидиране на ведомствените курортни заведения, вкл. МНО и МВР, както и тези на трудещите се селяни
- Министерствата и др. организации са задължени да прегледат нормативните актове, с които са дадени на работниците и служителите намален работен ден, специално работно облекло, безплатна храна, противоотрови, допълнителен отпуск при особено вредни условия и др. и да ги преработят
(още примери може да намерите в приложените протоколи)

<<Трета част                                                                                              Пета част>>