Кризата през 60-те (1)

От различни източници, като например книгата на Х. Христов „Тайните фалити на комунизма“, е известно, че в началото на 60-те години България изпада в неплатежоспособност. В главата „Първият фалит: Как Живков тайно продава българския златен резерв на СССР“ (Части от нея може да прочетете тук), е описана ситуацията около продажбата на българското злато, опрощаването на част от дълговете ни към СССР и др.

В едно предаване по телевизията, което гледах преди време, дискутираха продажбата на златото през 1960 г., но коментарите бяха, че този „фалит“ на НРБ не е бил толкова значим, щом нещата са се оправили с продажбата на някакво си злато и опрощаването на някой и друг заем. И заключиха, че това е било по-скоро временно финансово затруднение поради големите разходи по строежа на новите заводи, което бързо е превъзмогнато и златните резерви бързо са възстановени.

Както се вижда обаче от приложения протокол от януари 1963 г., това съвсем не е било така. Икономическите проблеми далеч не са приключили и са се проточили години наред. На съвещанието от началото на 1963 г. Т. Живков поставя „някои въпроси относно отрицателните тенденции в развитието на нашата икономика“, които трябва спешно да бъдат решени, иначе „може след няколко години да се окажем в тежко положение“. В доклада накратко се загатват различни проблеми, но до средата на същата 1963 година са изготвени планове за масивно орязване на служещите и разходите в армията, парите за култура, почивка, разходите за образование (влючително хорариума), планове за оказване на помощ на икономически слаби ТКЗС и др. (които ще представя в следващите части).

Тук съм подбрал най-важни точки от доклада на Т. Живков:

... Периодът на култа към личността действително нанесе големи поражения във всички сектори на нашата работа. Ние си давахме сметка, че за всичко това на нас ни предстои да се разплащаме пред нашата Партия. Това е било за нас ясно. Сега ни предстои огромна работа за преодоляване на тези слабости. Ние трябва да кажем на народа истината такава, каквато е и да вземем всички мерки за преодоляване на неизбежните трудности.

... Преди всичко трябва да видим големия факт, че нашите затруднения идват от нереално планиране. ... Следователно трябва да започнем с планирането. При планирането за 1963 година направихме съществен опит да стъпим на реални основи, да преодолеем напрегнатостта.  ... В много отношения сега планът дави производствените колективи. Някои ще кажат: Но какво да правим! Ние сме се заангажирали с Кремиковци и Марица-изток. Наистина сме се заангажирали с тези крупни обекти, но можем да намерим изход и да стъпим на реална база.

Вторият въпрос ... нашите финансови органи не се преустроиха ... Кой трябваше да сигнализира за това най-напред? - Министерството на финансите и Държавният комитет за планиране; те трябваше да излязат с обобщен доклад, че у нас въпросът за натрупванията не стои добре, че ние звършваме с дефицити в бюджетния баланс, и да дадат конкретни предложения за преодоляване на тези трудности. Вярно е, че отделни въпроси са повдигани, но обобщение не се направи.  ... Нашият бюджетен баланс всяка година завършва с дефицит и всяка година този дефицит се увеличава. Рабира се, в доклада на министъра на финансите такова нещо не се казва, там се посочва превишение на разходите над приходите, а истината е друга. Ако така продължаваме, след две-три години ще стигнем до положение на фалимент, както се казва. Как се скърпва сега бюджетът, как се преодолява тази дефицитност? - чрез вътрешни и международни заеми. ...

Коя е другата отрицателна тенденция в развитието на нашата икономика? - това е бързото увеличение на разходите на държавата за непроизводителни цели, не пряко за производство. Кое е тревожното? Ще посоча някои факти.  ... при пенсионирането. Отдавна вече сме преминали на държавни дотации. В областта на обществените осигуровки се е получило пълно извращение. Разходите за тези цели от 7 милиона са пораснали на 47 милиона. Ясно е, че няма никакъв контрол в това отношение.  ... Или да вземем почивките. ... Над 300 хиляди души почиват само по линия на профсъюзите и селското стопанство. Но колко плащат те? Тази година много предприятия пренесоха готварниците си край Черно море. Докато храната струва 30 лева примерно, почиващите плащат 8-10 лева дневно. Недостигът е за сметка на държавата. Такова е положението във всички сектори.  ... образованието ... кадрите. Увлекли сме се извънредно много. Ето например за юристите. Триста души приемаме годишно, а нуждите са за не повече от 50. ... Готвим хора, за които няма да намерим работа.

... комуналното стопанство. ... Нашата страна все още живе на кредити, а си позволява неща, които ги няма и в Съветския съюз. ...

Следващият тревожен въпрос е, че хората, заети с общественополезен труд, от година на година намаляват, докато общо жителите на България се увеличават. Неимоверно много се намалява броят на заетите в материалното произвоство, увеличава се прекомерно много броят на хората, заети в обслужването и управленческия апарат ...

...

Друг въпрос е и този за огромните дотации, които ние даваме. Интересно е, че дотациите вместо да се намаляват, растат. ... Позорно впечатление правят дотациите, които даваме на обществените организации, включително и на Отечествения фронт, на професионалните съюзи, и др. ... Ако се погледне, ще се види, колко надут е щатът на редакциите и на театрите. За Симфоничния оркестър в Перник се казва, че не е нужно да съществува, тъй като Перник е съвсем близо до София. Но факт е, че там има симфоничен оркестър.

За пенсионирането. ... Има области, където не можем да не пенсионираме трудещите се в по-млада възраст. Например във войската, това е особен участък, там трябва да се издигат нови кадри. ... В другите сектори обаче трябва да проведем линия на задържане на кадрите. Например при учителите, при лекарите, а у нас се бърза. ... Трябва да създадем такава обстановка и такива мероприятия, че пенсионерите да работят, докато са работоспособни, да няма в нашата страна млади пенсионери. Може напр. военните да се пенсионират пак при същите условия, обаче да имат право да получават пенсията си, след като навършат 50-60 години. Защо да не работят, ако силите им са запазени.

... Не съм подготвен, за да направя цялостно предложение по тези въпроси. Задачата на тази среща е да обменим мисли и след това да организираме работата за преодоляване на тези вредни тенденции в нашата икономика, като набележим мероприятия във всички сектори. Очевидно това, което се касае до жизненото равнище на народа, трябва да го задържим, да не го понижаваме, а другото, което няма пряко отношение към жизненото равнище на народа, решително да го отстраним. Тези вредни тенденции трябва да се знаят в основному от държавните и партийни ръководители.

Както споменах горе, до средата на 1963 г. мероприятията са предложени за обдъждане от Политбюро. За тях ще научите повече в следващите части ...  

                                                                                                                Втора част>>

Приятно четене на документа!