Едно време всичко беше по-добро (6)?

Докато преравях протоколите на Политбюро от началото на 60-те попаднах на тези доклади. В тях се описва, как държавата полага усилия да намери миньори за добив на руди за цветни метали и въглища. Притокът на работна ръка е нисък поради „отдалеченост и затруднения от битов характер“ и др. От долните редове може да се види колко хубав е бил живота по това време.

През последните години (края на 50-те и началото на 60-те) съществува голям недостиг на подземни минни работници и специалисти в рудодобива и въгледобива. Поради отдалеченост на мините от по-големите градове и недостатъчните жилища за семействата им специалистите не се задържат продължително време на работа и напускат предприятията. 

Значителна част от техниката в рудниците е остаряла, ето защо поне в близките години не може да се очаква висока производителност на труда там. Поради липса на достатъчно жилища над 60% от минните работници живеят без семействата си, в общежития. В почти всички рудници за добив на руди на цветни метали съществува силикозоопасна среда. Непривлекателните и тежки условия на труд водят до голямо текучество на подземните работници и малко от тях работят повече от 5 години в мините. 

За да се попълни персонала в Политбюро обсъждат войниците от трудови войски да имат възможност да постъпват на работа в мините, като подземния им трудов стаж се зачита за редовно отбита военна служба. На работниците да се даде допълнителен годишен отпуск. А на специалистите да се предлага възможност за получаване на жителство в окръжните градове, и други придобивки.

                           

          
               

В доклада не се споменава, но някъде в началото на 60-те години е въведено прословутото разпределение (за него ще напиша по-нататък) ...

<< пета част                                                                            седма част >>