Между редовете на „Мемоарите“ (2)

Проблемите през 60-те и 70-те

... През 1956 г. наследих апокалиптична България. Разсипано селско стопанство. Парализирана промишленост, доколкото въобще съществуваше. Валутни задължения, дългове към Англия, към САЩ и към други западни страни още от преди войната - до 70-те години ги изплащахме, репарации на Гърция ...

През 60-те години сформирах екип от учени, специалисти. Опитахме да въведем нов икономически механизъм. Основната му насоченост беше пазарна икономика. Още тогава бях вътрешно убеден, че пазарът трябва да бъде определящ. Сблъсках се с остра съпротива. И вътре в страната, и в социалистическата общност. И преди всичко - в Съветския съюз. Тогава Хрушчов ни извика спешно заедно с Антон Югов. Трябваше да му давам обяснения. Направи ме на нищо, както той можеше...

Още тогава смятах, че трябва да съумеем да използваме някои безспорни преимущества на капиталистическите страни. Имаше ли преимущества? Да, имаше! Трябваше непредубедено, безстрастно да се отразят. Не да се замозалъгваме, като ги омаловажаваме или изопачаваме.

(Стр. 508-509)

... Междувременно през 60-те години след относително стабилизиране икономиката ни отново затъна в трудности. В положение да не може да изплаща валутните си задължения. Това наложи да изнесем златни резерви в западни банки, едновременно да внесем в чужди банки 250 милиона долара. Маньовър, за да заблудим западните банки относно реалното тежко положение. Оказа се печеливш. Българският народ не почувства сътресение нито на своята трапеза, нито в своя живот. Икономиката продължаваше да се развива. Жизненото равнище растеше.

(Стр. 511)

За съжаление проблемите през 60-те са загатнати в Мемоарите само с няколко изречения. Повече за тях може да научите от тази поредица.

... Спекулативно се раздухва фактът, че в София и в други големи градове на страната имало жилищна криза. Вярно е. Имаше. Пряката ми намеса се свеждаше до създаването на голяма производствена база в столичния град за строителството на 15000 жилища годишно...

(Стр. 221)

Няколко примера за жилищните проблеми през 60-те може да намерите тук, тук и тук. 

... Незнаещи хора ме корят, че по времето на моето управление България е била най-верният, най-послушният съюзник на Съветския съюз. Какво ти „корят“ - направо ме заклеймяват. Но нито дума за това, че имаше принципи, от които нямах никакво намерение да отстъпвам. И не отстъпих. Нито дума и за това, че реалната цена на тази вярност бяха нефтът, суровините, широките пазари, сигурността. Повтарям и ще продължа да повтарям: на българска земя не изгромоля с веригите си нито един чужд танк, не стъпи нито един чуждестранен войник. Не се изсипаха бомби от родното ни небе. Народът ни не бе въвлечен в предварително обречена, безнадеждна по същество авантюра. Нямахме нищо от рода на „Пражка пролет“ - 1968, Унгария - 1956, Полша - през 70-те и 80-те години. И то не защото отричах порива им, а защото си давах сметка за реалностите. И се съобразявах с тях в името на България. Всяка подобна авантюра през 60-те и 70-те години щеше да бъде смляна в зародиш, а през 80-те години - обречена на половинчати решения. И едното, и другото - във вреда на България. Досега съм убеден в това.

(Стр. 184-185)

... Събрах, спомням си, специалисти от различни области, сред тях бяха най-видните български икономисти. Помолих ги да изкажат мнения и обосноват виждането си за развитието на промишлеността. Общо бе заключението, че за да се развива успешно страната ни, е необходимо да имаме осигурени суровини. Както се знае, България е бедна на природни ресурси. Дори водните ни източници са два пъти по-малко от тези в съседна Гърция. ... И пак ще повторя: можехме да се развиваме по-нататък само при положение, че успеем да си осигурим необходимите суровини. Необходими ни бяха нефт, въглища, метали... Нужна ни беше почти цялата менделеева таблица. Нямахме друг изход, освен да се обърнем към Съветския съюз. Пак към Съветския съюз. Той ни осигуряваше много неща, от които се нуждаехме.

След дълги и сложни разговори успях да се договоря с Хрушчов и от този момент вносът на онова, което не ни достигаше, беше гарантиран. Казвал съм неведнъж, че Съветският съюз е суровинната база на България...

Има и друго: за да реализира национален доход, България не можеше да се развива и просперира, без да има външен пазар за своята продукция. При разделението на света на два враждуващи лагера и въздържаността, най-меко казано, на Запада към нас пазари можеха да ни осигурят само СССР и останалите социалистически страни. Друга възможност, друг изход нямахме. ... Без 70 на сто внос на суровини и 70 на сто външни пазари България не можеше и не може да съществува. Кой държавник, освен ако не е пълен авантюрист, няма да използва достъпните суровини и пазари, без които държавата му ще се задъха! И ние успяхме да ги получим оттам, откъдето единствено беше възможно при тогавашната обстановка.

(Стр. 204-206)

... Както е известно, при кооперирането в СИВ всяка страна получаваше съответната специализация. Отредиха ни специализация в производството на електрокари и мотокари. ... След десетилетни целенасочени усилия България успя да създаде най-голямата електро- и мотокарна фирма в света. Друга специализация не получихме. При строежа на атомните електроцентрали поискахме електрониката, дадоха ни ... вратите. ... Успяхме да си издействаме от СССР около 11 милиона тона нефт годишно. По доставката му заехме първо място сред социалистическите страни. Трябваше да използваме максимално това обстоятелство.

(Стр. 206)

 * * *

Огромни трудности имахме през 70-те години във връзка с преминаването към международни цени в търговията между социалистическите държави. Водихме упорита борба това да не става изведнъж, за кратко време, а в един по-продължителен период. България беше най-много засегната. Рязкото повишаване на цените на суровините и оборудването, които внасяхме, не можеше да се компенсира с нашия износ.

Отново българският народ не изпита в своето ежедневие лишения и не почувства ударите, които понасяше държавната хазна.

Всеки българин трябва да знае, че през 1976 г. нашите задължения към западни банки стигнаха 6-7 милиарда долара. Като се вземат предвид инфлационните процеси, те се равняваха на 10-12 милиарда днешни долара (Книгата е издадена през 1997 г.). За онова равнище на икономиката и цените цифрите бяха астрономически. Страхотен удар върху финансовата ни стабилност. Трябваше да се парира и овладее. ... Помолих аз да оглавя валутната комисия. Поех погасяването на външния дълг на държавата като своя лична отвоговрност. Изплатих го. Без да бия барабани. ... Само за няколко години до 1981 г. задълженията бяха сведени до един и половина милиарда долара. ... И отново това не беше почувствано. Народът не разбра, че има такъв дълг, нито как беше изплатен.  ... Нека тези, които се опитват да критикуват Тодор Живков, да извоюват доверие, срещу което да получат 8 милиарда в конвертируема валута и да ги вложат в технологии...

(Стр. 511-512)

Тук може да намерите писмо от Тодор Живков до Леонид Брежнев от 1978 г., в което се описват трудностите и се моли за помощ. За помощите от СССР вижте и по-долу. Народът, макар и да не е бил запознат с истинското положение, все пак усеща до известна степен проблемите. През 1979 г. се стига до шоково повишение на цените.

... Кой ще отрече, че за три десетилетия България зае трето място по национален доход на глава от населението между социалистическите страни? И се нареди непосредствено след ГДР и ЧССР. ... Давахме си сметка, естествено, че без конвертируема валута ще ни бъде безкрайно трудно. Изпитвахме крещяща нужда от ново, съвременно оборудване, каквото за съжаление липсваше в СИВ. Ето защо разработихме специална стратегия за печелене на конвертируема валута от страните износителки на петрол ( предимно развиващи се страни като Иран, Ирак и др.). Какво можехме да изнасяме по онова време за тези страни? Предимно военни изделия и съоръжения. ... Работехме главно по съветски лиценз и имахме официално разрешение за някои видове оръжие. Но ние разработвахме и такива, които бяха под възбрана и дори изнасяхме известни количества от тях. Измествахме по този начин партньорите си от усвоени техни пазари. Правехме го скрито, доколкото подобно нещо може да се скрие. Факт е, че те се правеха, че не забелязват ...

... От Съветския съюз получавахме кредити с ниска лихва и безвъзмездни заеми с размера на седемцифрени числа. Само през времето, когато Леонид Брежнев бе генерален секретар на КПСС, а Алексей Косигин - председател на Министерския съвет на Съветския съюз, страната ни получи милиарди преводни рубли. Някои от безвъзмездните заеми бяха поверителни, съгласувани на четири очи, например свързаните с цените на селскостопанските произведения у нас и др. ... Без значение е как ще се нарече това: „дребно хитруване“ или „ловка политика“. Важното е, че България печелеше годишно милиарди, или по-точно получаваше справедливи цени за своя износ. Не мога да си представя политик и държавник, който не би се гордял с подобно постижение. Грешно ли е, че се гордея и аз.

(Стр. 210-214)

... Далеч съм от амбицията да правя обстоен преглед на развитието на промишлеността и икономиката у нас през изтеклия период. Затова немалко факти и процеси не са намерили място в разказаното дотук. Дълбоко съм убеден, че един ден всички тези неща ще излязат на бял свят. В тях се съдържат и много от обясненията на факта, защо страните от социалистическия лагер не успяха да създадат ефективна икономическа общност. Разбира се, основната причина - недостатъците на системата, се съзираше още тогава. Неведнъж се свикваха съвещания, на които се обсъждаха и предприемаха различни мерки. Положението не само не се подобряваше, но се влошаваше. Малко от ръководните дейци си позволяваха да изразяват открито набраната у тях тревога. Самодоволството, взело за жалост връх, намираше израз най-вече в постоянното изтъкване на предимствата на социализма пред „загниващия“ Запад. ...

Това бе истинска трагедия за социализма. Убеден съм, че това се съзнаваше от ръководните фактори и в самия Съвет за икономическа взаимопомощ. Повечето от тях бяха хора, достатъчно компетентни и достатъчно информирани за тайните на успехите в капиталистическия свят. Бедата бе в това, че интересите - както лични, така и апаратни - ги караха да съдействат за поддържане на статуквото. И те го поддържаха...

(Стр. 215-216)

... Няколко думи за Федерална република Германия. Бях изумен от размаха и дълбочината на научно-техническия прогрес, изобщо на цялостния социално-икономически и духовен напредък. Видях, разбира се, и нерешени проблеми. Наример безработицата. Но страната се развиваше динамично. Разглеждайки заводи, в които автоматизацията е изведена на завидно равнище, запознавайки се с културните центрове, посещавайки места, където живеят и почиват гражданите, не ми оставаше нищо друго, освен да възкликна: „Тук сякаш от всеки ъгъл наднича социализмът!“

(Стр. 350)

... След посещението ми на „Експо70“ в Япония осъзнах напълно нашето гибелно изоставане от напредналите капиталистически страни. И не само това. Започнаха да ме гнетят недъзите на социалистическата система. В Япония се пучувствах смазан ... развитието на Япония беше главозамайващо. ... нахвърлих записка до Брежнев. Основното в нея беше констатацията, че ние, социалистическите страни, изоставаме катастрофално. ... Брежнев ме посрещна на аерогарата. Сдържано и нервно. Вместо поисканата лична среща прие цялата делегация. Това стана в Кремъл. И започна: „Тодор се е подвел. Видял е само едната страна на Япония.“, т.е. само материалната мощ, но не експлоатацията на работниците. Известна теза. Пред членовете на нашата делегация той изнесе една доста несдържана критика в този дух. Те се смутиха и никой не посмя да се обади, докато трая разговорът.

... Защо нашият износ и въобще размерът на търговията с капиталистическите страни не получи необходимия ръст? Международната обстановка беше доста сложна. 60-те, 70-те и началото на 80-те бяха години на остри сблъсъци между двете политически системи. Време на кубинската ракетна криза, на войната във Виетнам, на навлизането на войските в Чехословакия, на войната в Афганистан, на военното положение в Полша. ... Ето защо търсехме пътища за нашата икономическа и политическа стабилност главно и преди всичко в изградените организации на Варшавския договор и СИВ.

Друг път България не можеше да поеме. Геополитически тя бе обвързана като съюзник и изпълняваше лоялно своите задължения. Всеки опит за друг път би бил една авантюра със съответните страшни последствия за народа ни.

(Стр. 512-514)


Кратко обобщение: през 1956 г. Т. Живков наследява тежки проблеми, причинени от десетилетие комунистическа власт. (Бунтове в селското стопанство, глад, безработица, жилищна криза, финансови затруднения). След първоначални опити да въведе нещо като пазарна икономика (някои от най-успешните български предприятия са създадени по това време) е отсвирен от Москва след събитията в Прага през 1968 година. Като възможност за излизане от проблемите той вижда обвързването ни със СССР, който става наш най-важен суровинен източник и външен пазар. И който помага в трудни моменти с безлихвени кредити и суровинни подаръци. За съжаление в Мемоарите данните за тях са малко, но в други книги, написани от негови бивши съветници може да се намери повече информация. За тях ще пиша в някой друг постинг. А за положението в страната през 80-те и преустройството може да прочетете в третата част.

  << първа част                                                                                                      трета част >>