Писмо на Т. Живков и С. Тодоров до Л. Брежнев, 1978 г.

В края на 70-те години страната изпада в тежко положение. Задълженията както към запада, така и към СССР нарастват рязко. Въпреки взетите мерки, дълговете не могат да бъдат изплатени, за да работи икономиката са нужни нови заеми. Производството на селскостопанска продукция за износ се нуждае от над един милиард лева дотации годишно. В политбюро са силно разтревожени от създалата се ситуация и са вдигнали цялата партия на борба за преодоляване на неблагоприятните последици. Управляващите не виждат друг изход, освен да го ударят на молби за спасение пред съветското ръководство.

Някои източници го  наричат „вторият фалит на комунизма“. (На практика той не се е състоял, тъй като СССР спасява положението. Това отлага провала на социализма у нас с още десетина години. Третият път обаче самият Съветски съюз е изпаднал в тежка криза и не може да помогне.)