За броя на училищата преди промените

В последно време ни заливат със статии, в които се обвинява новото време, демокрацията и пр. за обезлюдяване на селата, затварянето на училищата и др., като се твърди, че по време на социализма училища само се строели.

 Според таблиците в статистическите годишници нещата обаче не изглеждат съвсем така: през 1960/61 г. в селата е имало общо 5041 общообразователни училища, като броят им непрекъснато намалява. През 1990 г. в селата има само 2268 училища. Т.е. по време на социализма, само за времето от от 1960 до 1990 г., са затворени около 2773 училища, това са повече от половината училища по селата. Причината за това е очевидна и няма много общо със това дали е комунизъм или демокрация: бягството на хората по големите градове.

Броят на децата, учащи се в селата е към 700 хил. през 1960 г. и едва 280 хил. през 1990 г. Интересно е да се отбележи, че средно на училище в селата се падат само по около 120 деца (1990 г.). Ако се приемат 8 паралелки в училище (по една от първи до осми клас), то тогава в паралелка има по около 15 ученика. През 2015/16 г. училищата в селата са 910. 

В нашето село е имало училще, мисля до 8 клас, което е закрито още преди промените, а децата са пращани да учат в съседния град. На различни места из източниците срещнах понятието „селище със затихващи функции“. По време на социализма някои от селата, с намаляващ брой жители, са били обявявани за такива, и държавата не е отделяла повече средства за тях. Това е обричало селското училище, детска градина, кино и др. обществени сгради на бавна разруха ...

Едно време всичко беше по-добро (5)?

В петата част ви представям още няколко страници от заседанието на политбюро (1970 г.), споменато в предишната част.

Накратко: става въпрос за общественото хранене - столовете в предприятията и училищата. След няколкото думи за успехите в общественото хранене, отделените милиони левове от държавата за покриване разходите на столовете и др., научаваме, че само една трета от работниците получават храна в столовете. Значителна част от столовете са малки, асортимента е беден. Голям брой предприятия и организации с по-малоброен персонал не са в състояние, да разкрият собствени столове. Все още не се използват полуготови и готови храни, които да подобрят качеството, да разнообразят асортимента и да намалят (високите) разходи за столовете.

Също така, за моя голяма изненада установих, че през 1970 г. само 10 % от  учениците имат възможност да се хранят в столовете на училищата. Като ученик ходех на стол и в основното и в средното училище. Предполагам, че по мое време почти във всички училища е имало стол. Това означава, че масово столове в училищата са въведени едва към средата на 70-те и началото на 80-те години.

По-нататък в текста се изказват препоръки за въвеждането на готова и полуготова храна, която да се продава в специализирани кулинарни магазини. Тя трябва да намали разходите, да разнообрази трапезата и да облекчи труда на домакинята.

От тези няколко страници се вижда, че животът към края на социализма, такъв какъвто го помним, или какъвто ни го описват в нароилите се напоследък материали за онова време, е бил доста по-различен в сравнение с този само 10-15 години преди това.

<< Част четвърта                                                                                                       шеста част >>

Едно време всичко беше по-добро (4)?

В тази част ще се задоволя главно с отделни цитати от протокол от заседание на политбюро на ЦК на БКП от 1970 г., от които се вижда недоброто състояние на търговията и снабдяването на населението със стоки:

...

Не се задоволяват напълно нуждите на населението с месо и месни произведения, а качеството и асортимента им са незадоволителни. Почти всяка година през отделни сезони и в отделни райони се допуска недостиг на едни или други плодове и зеленчуци, като кромид лук, чесън, пипер, домати. Недостатъчни са през летния сезон по количество и асортимент безалкохолните напитки.

Години наред са дефицитни строителните материали: цимент, тухли, керемиди, дървени строителни материали, бои, фаянсови плочки, ел. бакелитови материали и др. На гражданите коства много време и нерви, когато търсят необходимите им материали за строителство и ремонт.

Не се доставят достатъчно и ритмично резервни части за техническите стоки.

Недостига на различни хранителни и нехранителни стоки, посочен горе, се дължи често на прекомерен износ на стоки. (Вероятно износа срещу валута и цените за износ са по атрактивни за някои предприятия, и те предпочитат да изнесат вместо да доставят стоки за вътрешния пазар. )

Въпреки успехите на нашата мебелна промишленост, качеството и разнообразието на мебелите са все още незадоволителни. Предлагат се неудобни, със стари конструкции мебели, несъобразени с модната линия и изискванията на съвременния бит.

Все още е малък процентът на опакованите и разфасовани стоки, което е съществена пречка за модернизиране на търговията. Несъответствията между предлагането и търсенето по вид и асортимент и качество води до натрупване на значителни количества нетърсени стоки в складовете и магазините.  При недостиг на редица видове и асортименти се задържат в същото време големи количества стоки, които превишават търсенето или не намират реализация. Това означава неефективно използване на обществен труд ...

Нашата социалистическа икономика е планова. Защо въпреки това се допусна обемът и структурата на стоковите фондове да не отговаря напълно на покупателната способност и на потребностите на населението? За да се преодолее изоставането главните сили трябваше да се хвърлят за изграждането в кратки срокове предимно на тежката промишленост и за кооперирането на селското стопанство. Възможностите на страната до края на четвъртата петилетка не позволиха със съответните темпове да се развиват леката и хранителната промишленост.

За съществуващото несъответствие допринасят и някои недостатъци в планирането. Не се провеждат необходимите проучвания за състоянието на предлагането и търсенето на стоки.

Във външната търговия цари разбирането, че вносът трябва да се ограничава (вероятно за да се пести валута, тъй като тя отива главно за изграждането на промишлеността). Нашата страна е малка и не може да се самозадоволява с всички и най-разнообразни стоки. Ако ние искаме да изнасяме стоки на основата на висока концентрация и специализация на производството, то трябва и да внясяме много стоки. Докато в много други страни с население като нашето дела на стоки за народно потребление варира от 20 до 50 %, в България този внос представлява едва 5-6 % от стокооборота.

На пазара продължават да се предлагат предимно традиционни млека - прясно и кисело, бяло саламурено сирене и кашкавал. Нашата промишленост трябва да се преустрои, за да осигурява на населението още десетки видове млека и млечни произведения.

Сега нашата Родина се нарежда между страните в Европа, които произвеждат най-много плодове и зеленчуци на човек от населението. Въпреки това консумацията на човек от населението е недостатъчна. Поради производствени и организационни слабости и недостатъчна материална база за съхранение и обработка снабдяването на вътрешния пазар с плодове и зеленчуци е незадоволително и неритмично. Показателно е положението през 1969 г. Дни наред на пазара нямаше пипер, домати и зеленчуци и то в сезоните на тяхното масово производство. Години наред не достига кромид и чеснов лук и държавата е принудена да извършва внос. В недостатъчни количества се предлагат различни подправки и други характерни за българската кухня зеленчуци и варива, както и някои плодове - череши, вишни, ягоди ... Не винаги пресните плодове и зеленчуци са доброкачествени, не се предлагат в подходящ търговски вид. Поради всичко това търговията с плодове и зеленчуци често е прицел на основателна обществена критика от страна на населението, печата и чуждестранните туристи.

Поради нереално планиране, нерешени въпроси на производството и на износа, на снабдяването на населението с плодове и зеленчуци се отделя по-малко внимание. Обикновено с предимство се рещават въпросите на снабдяването на консервната промишленост и износа в ущърб на снабдяването на населението.

За завършек на тази част, искам да цитирам един пасаж от доклада, който много ми хареса:

Качеството на стоките от родната промишленост, техният външен вид следва да предизвикват у народа и особено у младите хора чувство на възхищение и национална гордост. (Но голяма част от стоките не отговарят на това изискване, и няколко страници от протокола са изпълнени с препоръки за подобрение.)

...

<< Част трета                                                                                                    пета част >>


Приятно четене на страниците от протокола!

Когато нямаше престъпност 3

В тази част искам да ви представя материали от пленум на ЦК на БКП от 1982 г., в които се обсъждат две особено тежки и значими престъпления. Предполагам, че обикновено Политбюро не се е занимавало с конкретни престъпления, но този път деянията са толкова мащабни и засягат дори членове на политбюро, че вероятно са направили изключение.

Първото престъпление е свързано със служба „Културно наследство“ към Министерство на външните работи. Тази служба е създадена във връзка с честването на 1300-годишнината на страната през 1981 г., и има за цел да издирва материали и документи свързани с историята на България, и да закупува произведения на изкуството. Част от кадрите на тази служба обаче злоупотребили с поверените им средства. Първият сигнал за това бил подаден приживе от Людмила Живкова. Започнало следствие срещу групата извършители, като накрая отговорните лица били осъдени за „длъжностни присвоявания на обществени средства в особено големи размери“: Живко Попов (бивш посланик в ЧССР), Въло Горанов, Кръстю Мурафчиев, Кирил Башлиев (последните на различни постове във Министерство на външните работи и „Културно наследство“). Заради особено големите суми, от порядъка на няколко милиона лева, са издадени дългогодишни присъди. При обсъждането излизат наяве и факти, свързани с непозволеното назначаване на работа във външно министерство, ходатайстване, прескачане на няколко степени в професионалната кариера и др.

Второто престъпление е нашумяло в страната, за него се говори сред народа и се разнасят слухове, защото главното действащо лице е Янчо Таков - син на члена на ЦК на БКП Пеко Таков и обществена фигура (един от водещите на актуалното предаване „Всяка неделя“ и бивш съпруг на певицата Лили Иванова). Той е пренасял контрабандно стоки през границата. При обсъждането Рада Тодорова, член на ЦК на БКП, изнася допълнителни факти за живота на Я. Таков (недопустими от гледна точка на Партията) - неморално поведение, алкохолизъм, комар.

<< Втора част                                                                                                            четвърта част >>