Едно време всичко беше по-добро (3)?

(приложени материали от пленум на ЦК на БКП от 1980 г.)

Страниците в приложението са от доклад на Г. Караманев (по това време министър на вътрешната търговия и услугите) прочетен на пленума. Първите страници започват с хвалебствия за др. Т. Живков, Априлската линия на партията и успехите, постигнати досега (увеличение на националния доход, консумацията на месо, мляко, броя телевизори и хладилници и др. )

НО,...

На фона на успехите, посочени в доклада, се разбира, че има и сериозни проблеми в търговията. Оказва се, че има недостиг на някои хранителни стоки от първа необходимост. Министърът цитира докладната записка на Т. Живков: „... през последните години редовно се сблъскваме с недостига на такива традиционнни за българската кухня и нашето селско стопанство продукти, каквито са лукът, зелето, картофите, фасулът ... “.

По думите на министъра години наред нашето селско стопанство не е в състояние да произведе необходимите количества картофи, за да задоволи нуждите на населението, и е необходим внос от социалистическите страни. През 1980 г., при запланувани 88620 тона картофи, са произведени само 24103 тона, и от ЧССР са внесени 23000 тона. Останалите около 50000 тона се налага да бъдат закупени на капиталистическите пазари (с долари), тъй като братските държави отказват да ни продадат повече картофи. (По това време вероятно и те изпитват подобни проблеми с недостига на стоки). Като причини министърът изтъква недостатъчно засети площи, проблеми с посадъчния материал, ниските добиви (около 500 кг/декар, докато в други страни добивите са 4-5 пъти по-големи), ниска степен на механизация и липса на борба с вредителите, като колорадския бръмбар, който нанася сериозни поражения на тази култура.

Подобно е положението с лука и фасула. Освен, че не са засети всички запланувани площи, не е достигнат и планувания добив (по план - 143 кг фасул; реализиран добив 72 кг от декар).

При някои хранителни стоки, като олио, захар и др., правителството в продължение на години не е планувало увеличение на производството. По тази причина на пазара има постоянно напрежение и дефицитност.

При нехранителните стоки „в речника на нашите търговци трайно се вкорени терминът „дефицитни стоки“, чиято група ту се увеличава, ту намалява, но никога не изчезва“ (цитат от докладната записка на Т.Живков). Друго използвано название е „стоки с прекъсвания на продажбите“. Като причини за дефицита министърът споменава „хроническото пренебрегване и неизпълнение на планираните и договорени стоки ... от страна на производствените предприятия“. Някои предприятия за наричени от него дори „рецидивисти“, като „Терма“-Тутракан (която не е произвела нито една от планираните газови печки), заводът в Горна Оряховица (не е произвел над половината от планираните котлони). Тяхната продукция липсва в цялата страна и вестниците пишат критични материали. Наред с липсата на суровини и материали, роля играе и лошата организация (аз бих го нарекъл с мои думи хаос).

Някои предприятия са единствените производители на даден вид стоки за цялата страна (един вид монополисти на пазара). И ако ръководителите им допуснат необмислени действия, страда пазара в цялата страна. Тук се споменава пример с фабриката за кибрит в Костенец ( за недостига на кибрит през 1980 г. писах в този материал:  „Кибрит“). При някои стоки дефицитът се дължи на износа по първо (за СИВ - в рубли) и по второ направление ( за западните страни - в долари), който не е съобразен с нуждите на вътрешния пазар.

Някои от предприятията показали на международния панаир в Пловдив хубави стоки, на които публиката много се зарадвала. Но накрая от тях само около 1/3 стигнала до производство. По думите на министъра всичко е било „ за хвърляне на прах в очите“ от страна на производителите. Доста посетители пишели в книгите за впечатления коментари от сорта на : „Очи пълни - ръце празни“.

По-нататък министърът преминава на проблемите с хляба и хлебните изделия. Некачествени брашна и липса на разнообразие мъчат потребителите по това време. През лятото на 1980 г. министърът тръгнал на обиколка из магазините в София и установил, че в Благоевски район няма хляб в някои търговски обекти. Оказало се, че директорът за хлебозавод № 3 и неговите заместници излезли в отпуск и нямало кой да организира производството.

За да се намали недостига на стоки било планирано (в предишни години) изграждането на редица нови мощности. Към 1980 г. в страната имало 106 предприятия в строеж, чието изграждане обаче вървяло с много бавни темпове. (В материала не се говори за това, но може да се предположи, че забавянето е поради липса на средства/валута).

<< Част втора                                                                                                     четвърта част >>


Приятно четене на документа!