Молбата на един бивш министър-председател

Едно време всичко беше по-добро (9)

От седма и осма част се разбра, че в началото на 60-те години има масов наплив към градовете, предизвикан от ниското заплащане в селското стопанство и освобождаването на работна ръка по-специално в регионите специализирани в зърнопроизводството (житницата на България - Добруджа).

Заради пренаселването на градовете нараства нуждата от нови жилища и съответно парцели за строеж. Държавата обаче не може да осигури достатъчно за нуждите на гражданите и някои са принудени да закупят парцели от частни лица. Това води в някои случаи до спекула и, според вижданията на тогавашните власти, до нетрудови доходи от продажбата на частни имоти.

В приложения документ от 1962 г. се предлага да се спрат сделките с недвижими имоти. Гражданите да имат право да купуват имоти само от държавата, а тя от своя страна да ги придобива чрез отчуждаване (след съответното по закон обезщетение на собствениците). 

Също така става ясно, че според действащия тогава Закон за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти земята за строеж се продава на цени и на купувачи определени от народните съвети. (Законът се е прилагал до момента само в окръжните градове, в документа се предлага занапред да важи за всички населени места). 

                                                                     *  *  *

Освен фактите, споменати в документа, се знае, че едно семейство по времето на соца е имало право да притежава само едно жилище и една вила. Има случаи на фиктивни разводи, с цел да се запази второто жилище ... От казаното горе се вижда, че на практика не е съществувал свободен пазар на недвижимите имоти. Закупуването както и цените, на които са ставали сделките, са били контролирани от държавата. А имотите е можело да се купят само от жители на съответното населено място ( = с жителство). За жителството - в следващата част ... 

<< осма част                                                                                                десета част >>

Едно време всичко беше по-добро (8)

Приложеният документ е писмо на първия секретар на ОК на БКП в град Толбухин (сега Добрич) от 1962 г. до Политбюро. В него секретарят описва с тревога тежкото положение в региона и моли Политбюро за помощ и съдействие.

За разлика от други окръзи, където има известен недостиг на работна ръка в селското стопанство, в толбухинско няма достатъчно работа за кооператорите. Главната причина е високата степен на механизация в зърнодобива, която „изяжда“ хляба на кооператорите и води до освобождаване на работна ръка. Също така в окръжния град Толбухин има около десет хиляди души без препитание. Това представляват около 37% от трудоспособното население в града! В околните градове (Балчик, Каварна, Ген. Тошево, Тервел) също има безработни. Това води до ниски средни доходи на домакинствата в региона. Броят на безработните в Толбухин се очаква да расте през следващите години заради миграцията от село (виж и тук), което би довело до още по-сериозни проблеми с работната ръка. 

За да се излезе от трудната ситуация партийният секретар предлага да се предвиди разширяването или построяването на редица нови фабрики в града, които да осигурят работа за населението. Сред предложените за разширение са ДИП „Родина, ДИП „Добруджански текстил“, консервната фабрика „Добруджанка“. Също така се предлага построяването на пивоварна фабрика, завод за фуражни дрожди, кожарски, обувен, авторемонтен, акумулаторен и др. заводи. Част от заводите според тогавашния план са предвидени за построяване в други региони на страната.

<< седма част                                                                                          девета част >>

Едно време всичко беше по-добро (7)

(Материалите са от Протоколи на Политбюро на ЦК на БКП от 1961 г.)

Тук може да прочетете сбит преразказ на приложените документи:

Населението на градовете Хасково, Сливен и Ямбол е нараснало значително през последните години. Така например докато през 1956 г. в Хасково живеят 39006 души през 1960 г. броят им е вече 50878 (с живущите без жителство и учащите се населението възлиза на 58000 души). За Сливен числата са съответно 46488 - 61224 души, а за Ямбол 42336 - 51334 души.

Голяма част от новодошлите са от селата, където са били членове на ТКЗС а сега са постъпили на работа в строителството, промишлеността и др. Изселването в града е довело и до увеличаване на безработните (в градовете) и проблеми в селското стопанство, поради недостиг на работна ръка там. В Хасково има към 4600 работоспособни граждани без работа. (Ако от населението на Хасково се извадят пенсионерите и децата, това прави грубо около 15% безработица!).

Стихийното нарастване на населението води до сериозни затруднения по жилищното настаняване на гражданите. Само в Сливен недостигат към 6600 жилища. Поради това значителна част от населението на гореспоменатите градове живее при прекомерно сгъстяване и крайно нехигиенични условия. Заради голямата нужда от жилища е допуснато да се застроят терени, без да е осигурена инфраструктурата (канализация, водоснабдяване, улична настилка). Някои семейства живеят в самострутващи се сгради.

Бягството в градовете е взело масов характер. Това води до обезлюдяване на някои села, особено в планинските и пограничните региони, като много къщи са разрушени или изоставени. (Т. напр. в село Стара Левка от 30 семейства е останало само едно!). Масовото преселение се дължи предимно на ниското заплащане на труда в селското стопанство, в някои ТКЗС доходите на кооператор са около 2394 лв. годишно. (Това прави около 200 лв. (стари пари) месечно. По това време цената на килограм свинско месо е 12,2 лева, килограм бял хляб струва 3,4 лв а литър мляко 2,4 лв (стари пари преди деноминацията от 1962 г.). Искам да подчертая също, че това не се отнася за всички ТКЗС. Но има редица кооперации, които по различни причини не успяват да осигурят достатъчно работа и доходи на членовете си.). Друга причина за масовото преселение са тежките битовите условия в селата, там липсват водоснабдяване, канализация, пътища, електрификация, училища.

<< шеста част                                                                                                осма част >>

Приятно четене на оригиналните документи!:

Когато нямаше престъпност (12)

И в тази част може да прочетете решения на Контролната комисия на ЦК на БКП свързани с различни наказания, наложени на членове на БКП. Протоколите са от 1961 г. 

В някои от протоколите като причина за наложените наказания се споменават различни дребни нарушения, увреждане на продукцията заради небрежност, укриване на мита, групово изнасилване. алкохолизъм, клевети, подаване на грешни данни в автобиографията, използване на служебното положение за лични облаги, дребни подкупи и кражби, присвояване на дребни суми, проява на мързел и небрежност, нанасяне на побой и др.

Не всички от описаните деяния са престъпления, а влизат в графата „неморално поведение“ или „отказ са се изпълни решение на БКП“. Прави впечатление, че няколко от наказанията са свързани с отказ на работа в ТКЗС. Така например в един от протоколите е описано, как член на Партията отказал да изпълни решението на БКП да се върне на село за да работи в тамошното ТКЗС. В друг от случаите технолог от консервната фабрика е накаран от окръжния комитет на Партията да стане бригадир в ТКЗС, но отказал с думите „каквото и наказание да ми наложите няма да изпълня това решение“. В друг случай член на БКП е наказан със „строго мъмрене и предупреждение“, за това че отказал да остане счетоводител на ТКЗС и отишъл на работа в ДЗИ в града. Мотива му бил, че не иска да работи повече за 400 лева на месец, когато в града щял да получава 600-700 лева (сумите са в стари пари, преди обмяната от 1962 г.). Явно положението в селското стопанство по това време е било тежко, а заплащането ниско и много хора са се опитвали да „избягат“ в града в търсене на по-доходна работа. Това довело до недостиг на работна ръка. БКП пък се опитала да реши проблема с принуда и заплахи за изключване от Партията ... 

За неморално поведение (извънбрачна връзка и др.) са наложени наказания като „порицание“. Един член на БКП пък е изключен за ... неморални връзки с игумена на манастира. За същия е споменато и друго наказание от 1953 г. за „непристойно поведение пред комисията по заема“. (През 50-те години държавата налага на няколко пъти „доброволни“ държавни заеми „за развитие на народното стопанство“, „заем 'втора петилетка' “, „заем за развитие на селското стопанство“ и др. )

<< единадесета част                                                                                  тринадесета част >>