Приходите и разходите по времето на соца (3)
Цените през 60-те и 70-те
Стабилните и сравнително ниски цени на потребителските стоки през началните и средните години на социализма/комунизма у нас са били гордост за управляващите. Цените на повечето стоки са били фиксирани от държавата, били са еднакви за всички (държавни) магазини и само с решение на властите е можело да бъдат променяни.
В Статистическите годишници от това време могат да се намерят подробни таблици с цените на хранителните и нехранителните стоки, както и сравнения на цените за дълъг период от време. Приложил съм таблици от Статистическия годишник от 1978 г. в които са дадени цените за период от почти 20 години. От тях се вижда, че цените на някои важни стоки почти не са променяни в рамките на 15-20 години. Например белият хляб - от 1960 г. до 1977 г. се е продавал за 34 ст./килограм. Тъй като е нямало частна собственост и частни фирми, стоките е можело да се купят или в държавните магазини или в кооперативни магазини/пазари - съответно цените са дадени и за двата вида магазини.
Прави впечатление разликата в цените на някои стоки в държавните магазини и на кооперативните пазари. Така например през 1977 г. доматите струват 34 стотинки за килограм в държавните и 54 стотинки в кооперативните магазини. Зрелия фасул – 44 ст. и съответно 86 ст., гроздето 37 ст. в държавните и 59 ст. в кооперативните. Това означава, че най-вероятно в държавните магазини тези стоки са били субсидирани, и най-вероятно са били в по-ограничени количества. При такава разлика в цените никой не би отишъл доброволно да си купи продукти на кооперативния пазар, освен ако не е принуден, поради ограничените, количества на тези стоки в държавните магазини. (П.С.: както се вижда от този материал, това наистина е било така, особено при плодовете и зеленчуците е имало значителен дефицит) Тук може да видите решението за увеличение на цените през 1963 г., от което става ясно, че цените на редица стоки не са променени, въпреки че носят загуба на държавата. Това са например месото и месните произведения, млечните произведения, въглищата, детските обувни изделия и трикотаж.
Освен в статистическите годишници ниските цени за този период сравнително лесно и бързо се намират в разни материали из интернет и във форумите под различни статии. Много често такива статии имат за цел да ни покажат, колко евтин е бил животът по това време ...
Настъпва обаче кошмарната 1979 г. ...
Към края на 70-те държавата е на ръба на фалита, и се налагат спешни мерки, за спасяване на положението, като измолване на заеми от СССР и рязко увеличение на цените през 1979/80 г. И от този момент нататък подробните таблици с цените на стоките в статистическите годишници изчезват. За годините от 1978 г. до 1993 г. цените не са публикувани в годишниците (а в отделни брошури, до които достъпът не е толкова лесен). В статистическите годишници има таблици „Индекси на държавните цени на дребно“ и подобни, в които се посочва процентното изменение на цените спрямо предходни години. Но проследяването на цените на доста стоки става много трудно или почти невъзможно. Сякаш някой не е искал поколенията да знаят, какви са били цените след това ...
Защо точно от 1978 г. нататък цените не са публикувани? Обяснението според мен е следното: Годишникът, който излиза през 1979 г. съдържа данните за предишната година (т.е. 1978 г. ), тъй като данните за настоящата година все още се обработват статистически. А през 1979 г. става ясно, че предстои голямо повишение на цените ...
Повече за цените на стоките през 80-те може да прочетете в следващите части.
Няма коментари:
Публикуване на коментар