Тъмната страна на колективизацията 5

Чест прави на партийните кадри, че са имали практиката да си правят самокритика, да обсъждат слабите места на своята работа и да си признават грешките (дори и това да е ставало само на партийните събрания, а публично да се е поддържало мълчание по въпроса). От техните думи на пленум на ЦК на БКП от 1951 г. научаваме за проблемите по това напрегнато време:

Пловдивски окръг изостава в колективизацията в сравнение с други райони на страната. Партийните ръководители за окръга дават указания да се форсира приемането в ТКЗС. За да „изпълнят патриотичния си дълг“ те прехвърлят земята от трета категория във втора. Това означава по-високи задължителни държавни доставки на зърно от земеделските стопани. Резултата от това е, че доста стопани не успяват да смогнат с доставките си, и за личните им нужди и изхранването им не остава много. Настъпилият глад предизвиква недоволство, протести и вълна от заявления за излизане от ТКЗС.

На частни стопани, невлезли в ТКЗС се дават бедни и неразработени земи, по чукари далеч от селото. Това е една от причините, все още колебаещи се селски стопани да постъпят „доброволно“ в ТКЗС, пред опасността да не изпълнят държавните си доставки.

Невлезлите в кооперациите се облагат с високи подоходни данъци. На някои селяни са давани подмамващи обещания, за да станат членове. Те обаче не могат да бъдат изпълнени и разочаровани доста от кооператорите искат да напуснат.

Работата в ТКЗС на места е организирана лошо, новите бригадири се изживяват по-скоро като пъдари, а не като организатори. Поради неправилното планиране на реколтата не се осигуряват достатъчно трудодни (и съответно заплати), и някои от кооператорите в различни околии из страната са останали без пари дори за хляб.

Държавата отпуска продоволствия в помощ на населението. На много места народните съвети обаче не вземат мерки да разпределят правилно помощите, и нуждаещите се (кърмачета, деца, болни) остават гладни.

В едно от селата в Ихтиманско около половината от кооператорите подават заявление за напускане. Голямата част от тях се мотивират, че влизането им е станало принудително. Очевидно е, че побоищата и насилието от страна на партийните органи са било масово явление по някои места.  Налагани са глоби на невлезлите, увеличавани са им нарядите.

В някои околии освен храна за населението не е осигурен и фураж за животните и добитъка е съвсем отслабнал и пада по оборите. Това се отразява и на добивите на мляко и вълна.

В с. Селци на майка с кърмаче се пресякло млякото. Като членка на ТКЗС поискала да и дадат мляко от стопанството. Отказали ѝ с мотив, че трябва първо да си издължат държавните доставки. Този случай се разчува и цялото село се вдига на протест.

 От думите на партийните кадри научаваме, че е царяло високомерно отношение към членовете на БЗНС, че на места земеделците просто са използвани като прикритие за дейността на БКП.

В с. Огняново партийните ръководители се напили и обръснали на попа наполовина брадата. От описанията в протокола излиза, че има кражби и злоупотреби със средства на ТКЗС.

Част четвърта: Част четвърта
Част трета:       Част трета
Част втора:       Част втора
Част първа:      Част първа