Модерно развито селско стопанство, ъ? (3)

(Материалите в тази част са от заседание на Политбюро на ЦК на БКП в началото на 1961 г.)

В края на 50-те и началото на 60-те години има значително увеличение на продукцията на селското стопанство. От таблиците се вижда обаче, че докато кооператорите са изработили значително повече трудодни доходите им почти не са се увеличили. И на практика за единица труд те получават в някои случаи по-ниско заплащане отколкото преди няколко години!

Докато през 1957 г. за един трудоден членовете на ТКЗС са получили средно 18,54 лв., през 1959 г. те са получили само 16,03 лв. А за 1960 г. се очаква, че голяма част от кооперативните стопанства ще изплатят под 12 лв. на трудоден, тъй като голяма част от тях са във финансово затруднение. Също така има спад в консумацията на някои продукти, тъй като на кооператорите е разпределена по-малко натурална продукция от произведената в ТКЗС (жито, месо, сирене, олио и др.) за личните им нужди. Въпреки увеличеното производство в последните години на кооператорите е раздадена по-малко продукция, тъй като държавата изкупува все по-големи количества (За да задоволи нуждите на градското население). По тази причина в много стопанства има масово напускане на кооператори. Около 100-140 хиляди души годишно напускат селата и търсят късмета си в града.

Според справката една от причините за тежкото състояние е ниската изкупна цена на продукцията, определена от държавата. Животинските продукти се изкупуват от държавата на цени по-ниски от себестойността им. Така например за производството на 1 кг говеждо месо през 1959 г. се изразходват 9,03 лв. изкупната цена е само 4,30 лв.! При свинското месо се изразходват 8,71 лв. а държавата изкупува на цена 7,93. При кравето мляко стойностите са 2,26 лв. - 1,62 лв., а при яйцата 0,79 лв. - 0,61 лв! От растителните продукти само тютюнът се изкупува малко под себестойност. Докато от растениевъдството ТКСЗ имат известна печалба, животновъдството носи значителни загуби и общият резултат е загуба и тежко икономическо състояние на кооперациите. Между другите причини за проблемите на ТКЗС се споменават и увеличените вноски за пенсии, тъй като броят на пенсионираните земеделци се е увеличил от 569 хил. на 814 хил. през 1960 г.

При по-нататъшно четене на документите се виждат и други проблеми на селското стопанство по това време. (Но би могло да се предположи, че много от тях са съществували в подобен вид през цялото време на социализма):

Машинно-тракторните станции (МТС) не осигуряват достатъчно техника, не винаги може да се осигури навременна обработка или прибиране на реколтата. Затова и производителността на труда е по-ниска от тази в СССР и други страни. Ставя ясно, че всъщност МТС са на (увеличаващи се) дотации от държавата, тъй като разходите превишават приходите им. Това се дължи на ниските тарифи, по които те извършват услугите (оран и др.) на ТКЗС. Те пък от своя страна са намалени с постановление на Министерски съвет през 1959 г, за да се подпомогнат ТКЗС. Дотациите за МТС възлизат на около 1,2 млн. лв. годишно.

Редовното неизпълнение на плановете за селското стопанство води до проблеми с износа както и до проблеми в другите сектори на народното стопанство (напр. не достига продукция за износ -> по малко валута, с която да се закупят вносни машини -> плана за някои промишлени предприятия не може да се изпълни -> те не могат да доставят продукция за населението или за ... ТКЗС). Редица култури са засяти на неподходящи терени, това води до по-ниски добиви от средното за страната. Както се спомена горе държавата изкупува значителна част от селскостопанската продукция, поради това не остава достатъчно за нуждите на производителите (напр. фураж за животните в личното стопанство, жито за хляб, за продажби на пазара). Заради проблеми с производството на фуража има известно забавяне на животновъдството.

В документа се говори за ощетяване на производителите с по-ниски изкупни цени (напр. неправилно оценяване на тютюна). Поради увеличеното производство и масовото бягство по градовете (вече) има недостиг на работна ръка в ТКЗС. Като резулта не са засети достатъчно площи с култури или пък това е станало ненавреме - в неподходящи агротехнически срокове итн.

<<втора част                                                                                          четвърта част >>

Приятно четене на оригиналните материали!