Статистики от времето на соца (9)
Селскостопанска продукция
Тук може да разгледате няколко графики с данни за производството на селскостопанска продукция на глава от населението (пшеница, цвекло, царевица, слънчоглед, домати, памук, месо, мляко и др.). Стойностите са дадени обикновено през пет години. Умишлено съм дал данните от средата 80-те до края на 90-те за всяка година, тъй като тогава има значителна промяна, причинена от края на комунизма и краха на социалистическите икономики в източна Европа. Известно обяснение за спада на продукцията към края на 80-те и началото на 90-те години може да се намери в отчетите на БНБ. Също така се знае, че известна част от износа на селскостопанска продукция и храни е бил на загуба, „Колкото повече изнасяме, толкова повече губим“.
Накрая има няколко таблици с данни за износа на различни селсткостопански продукти през 80-те години. Данните са взети от Статистическите годишници на НРБ от различни години и показват производството на човек от населението на страната. По-долу може да прочетете и някои коментари към графиките и таблиците:
<< осма част десета част>>
При
повечето селскостопански продукти се
забелязва известен спад на производството
през 1948 – 50 г. спрямо последната година
преди започването на втората световна
война (1939 г.), и надминава тези стойности
едва към средата на 50-те години. (За това допринася създаването на ТКЗС. При
колективизацията има доста проблеми,
недоволства, бунтове и глад. Поради
различни грешки и организационни проблеми спадат добивите. Виж и цитат от Мемоарите на Т. Живков, който е изпратен да потушава бунтовете в Кулско). След това
производството на повечето продукти
нараства значително, достигайки
най-високите си стойности няколко години
преди промените (в повечето случаи през
1988 г.). Изключение са например памука, ориенталския
тютюн, гроздето и захарното цвекло,
които започват да спадат доста
по-рано. Тези продукти най-вероятно са
били по-малко рентабилни и/или не е имало
търсене на пазарите на СИВ/СССР.
Немалка
част от селскостопанската продукция
идва от личните стопанства на населението
(около 30-60 % от царевицата, 50-60 % от
картофите, 20 % от ябълките, 65 % от черешите,
35-50 % от гроздето, 40-50 % от месото, 50 % от
яйцата, 25 % от млякото и 80-90 % от меда е
произвеждан в личните стопанства; виж
таблиците). Това се дава като пример за
неефективността на (държавното) земеделие,
което не успява да задоволи потреблението
(и износа) на земеделски стоки (Виж тук и изказването на С. Бонев). Затова
в края на 70-те години управляващите
въвеждат т. нар. „самозадоволяване на
населението от селищните системи с
месо, плодове, зеленчуци … “, като
отпускат малки ниви за лично ползване
на земеделските стопани. Пшеницата
е отглеждана изключително в ТКЗС, тъй
като жъненето със сърп не може да се
конкурира с механизираното прибиране
с комбайни. Заради високата им цена с
такива разполагат само ТКЗС.
Производството
на домати нараства от 10 килограма на
човек (1948 г.) на около 90 кг през 60-те и
80-те години. В същото време консумацията на домати на човек е около 18-20 кг (в
последните години на социализма). Това
означава, че значителна част от
произведените домати са били предназначени
за износ. Според таблиците около 60-80
% от изнесените домати са предназначени
за СССР, други значими консуматори на
нашата продукция са Чехословакия, Полша,
ГДР. За капиталистически страни (ФРГ,
Австрия, Швейцария) са били предназначени
само около 10 % от изнесените домати.
Големия спад на производството на домати
малко преди и след промените се дължи
главно на спада на износа за
СССР и другите социалистически страни.
Към
края на 80-те години производството на
месо е около 90-100 кг на човек, а брутната
консумация е 75-80 кг. Това означава, че
само малка част от произвежданото
месо е изнасяно в чужбина. Съответно
спада на производството на месо малко
преди и след промените е сравнително
нисък (в сравнение с другите продукти)
– главно заради спада на
износа към социалистическите
страни. (Докато при
доматите например производството спада
над 50 % за няколко години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар