Когато нямаше престъпност (13)

Във фаталната тринадесета част може да прочетете факти за различни престъпления и корупция по времето на социализма/комунизма, които „изскочиха“ от книгата на Костадин Чакъров „Втория етаж“. Чакъров е бил съветник в кабинета на Тодор Живков.

По долу може да намерите цитати от „разширеното“ издание на книгата, издадена през 1990 г.

... Тодор Живков обичаше да събира компроментиращ материал, който използваше не веднага, а когато се създаде удобна ситуация за удар. ... Ще приведа някои случаи.

Единият е с Георги Вутев - в края на 70-те и началото на 80-те години той беше заместник-министър на външната търговия по кадрите и бивш служител в специалните служби. С голяма комбинативност и дръзко поведение той бе успял да сплаши органите на сигурността с партийните си връзки и положение  и обратно - да сплаши партийните кадри със „специалното“ си положение в службите. Всъщност той бе личен приятел и се ползваше с неограниченото доверие на Милко Балев ... т.е. почти недосегаема личност или второто „Аз“ на генералния секретар.

Използвайки положението си на заместник-министър на външната търговия Г. Вутев - един брутален човек - бе дал монополното право на един дългогодишен емигрант в ГФР Георги Сергиев (бай Георги) да купува от България и продава бялото саламурено сирене. Годишно той купуваше хиляди тонове сирене. За тази услуга Георги Вутев получава тайни комисионни от Георги Сергиев и в същото време дава скъпи подаръци на силните на деня - пиана, автомобили, бижута, аудио и визуална техника за децата на големците и т. н. В наглостта си бе стигнал толкова далеч, че заплашваше и проследяваше хора, събираше информация, която носеше на Милко Балев, назначаваше близки и роднини зад граница и т. н.  ... Дълги години той тровеше атмосферата в Министерството на външната търговия и подтискаше много честни хора със своята власт, която се крепеше от най-високо място.

След няколко изложения на активни борци ... Тодор Живков нареди да се извърши секретна проверка на фактите. Проверката извърши генерал Тодор Радулов, тогава (1983 г.) заместник-завеждащ отдел в Централния комитет на партията и отговарящ за работата с МВР. Той събира някои данни, установява факти на корупция и ги докладва на Тодор Живков като прави извода, че Георги Вутев е един нечестен и корумпиран ръководител. Отначало Тодор Живков не повярвал, казал че това са интриги на Андрей Луканов ... Все пак прибира справката си и я заключва в касата си, без да каже никому нищо.

Едва през 1985 г. станах свидетел на разговор в кабинета на Т. Живков, при който един сътрудник събра кураж и каза открито и директно истината за Георги Вутев. Тодор Живков се разтревожи, извика началника на едно от контраразузнавателните поделения на МВР и му възложи лично да проведе разследване, без да информира министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов, който бе личен приятел на Милко Балев ... Опасността бе голяма, тъй като Георги Вутев имаше доверени лица във всички структури на Държавна сигурност.

Групата бе близко до успеха, тъй като със сигурност бе установила криминалната дейност на едно от доверените лица на Георги Вутев (Димитър Попов - известен с псевдонима граф Чано), търговски служител зад граница. Когато обаче отидоха на летище София, със заповед за арест на това лице, самолетът от Берлин катастрофира при кацане край село Кривина. 

Но работата продължи и наистина бяха установени редица факти на корупция и злоупотреба с власт. В навечерието на Тринадесетия партиен конгрес разследването беше ускорено. 

... Два дни след това Тодор Живков освободи Милко Балев от поста началник на личния си кабинет. С него той провежда разговор, в който му поставя неудобни въпроси: как са закупени японските мотоциклети за синовете му, какви подаръци е получавал и т.н. 

... Що се отнася до Георги Вутев, той бе арестуван, съден и получи присъда 15 години лишаване от свобода. Групата около него бе санкционирана и изтласкана от заеманите постове и длъжности.

Ето защо не отговаря на истината обвинението, че Живков е търпял корупция около себе си. Той получаваше много сигнали от органите за контрол и разпореждаше за незабавни проверки и действия. Живков изпрати в затвора за 12 години заместник-началника на Управлението за безопасност и охрана (УБО) и негов съпартизанин генерал Пенчев за корупция във връзка с раздаване на жилища; уволни личния си помощник Тинко Воденичаров за това, че е получил подаръци от съмнителни лица; Живко Попов - приближен на семейството и на Людмила Живкова - получи присъда от 20 години за корупция и злоупотреба със служебното си положение (повече за този случай може да прочетете в третата част); личният му пилот - генерал Евстатиев - се самоуби, защото Живков разпореди да се започне следствие за злоупотреби срещу него; освободи се от човек от личната си охрана затова, че купил и препродал кола на спекулативна цена. Уволни личната си стенографка, защото изписвала коняк и цигари за сметка на гостите на кабинета и т. н., и т. н.

<< дванадесета част                                                                        четиринадесета част >>