Тъмната страна на колективизацията 1

На много места в интернет може да се прочете, как след девети септември селското стопанство у нас било изостанало и нископродуктивно, нивите разпокъсани на парчета от по няколко декара и се обработвали с дървени или железни плугове, теглени от волове или коне. Една част от хората на село били малоимотни и гладували а другата, с многото земя, ги експлоатирала и живеела на техен гръб.

След като дошла народната власт, отстранила всички тези несправедливости - наложила колективизация на земята, били образувани ТКЗС. Въвела се механизация, накрая селското стопанство процъфтяло и България станала една от водещите страни в някои области - производство на жито, тютюн, домати и др. Малко преди промените България имала модерно и развито селско стопанство, на което завиждали доста страни. След променте това всичко се разбило умишлено от новата власт. И така нататък ...

Както споменах в увода, в такива статии има и не малка доза истина. Едно време в училище ни разказваха подобни работи, а и човек нямаше откъде да чуе или прочете друго. Истината е, че и сега почти няма. Или пък информацията е старателно скрита в дебели книги в най-затънтения ъгъл на библиотеката, които никой не чете. Но това е хубавата страна, и то поразкрасена и преувеличена в някои неща.

В такива статии тъмната страна или не се споменава или само леко се загатва. Говори се например за „малки проблеми при колективизацията, които обаче бързо били преодолени“ и всичко тръгнало по мед и масло. Авторите или не са са наясно какво е станало тогава, или умишлено прикриват събитията.

Като ученик и аз съм бил убеден, че това е цялата истина. Откъде ли съм можел да зная...

Но малко след промените, при връщането на земята старите хора, които още помнеха събитията, започнаха да разказват за миналото. Оказа се, че при образуването на ТКЗС доста хора са накарани насила да влязат в кооперацията. Моят прадядо доста време се противял, докато накрая властите не го прибрали в мазето на селското училище да „поразмисли“. Какво точно е станало там не е разказал, дали за да не плаши жените и децата, или не е било за разказване, но в крайна сметка „размислил“ и се включил със земята и добитъка си в новата кооперация. За да изхранва многобройното си семейство е имал към 80 декара земя. За нивото на селото е бил по-скоро средна ръка човек и едва ли се е вписвал в дефиницията за „кулак“. А семейството му, макар да не е живяло в пълна бедност, не е познавало охолството, живота им е минавал в тежък труд на нивата и в обора.

Прадядото на един мой познат (от друг край на България) е бил истински „кулак“ - имал е кръчма и към 200-300 декара земя, работена от няколко ратаи. И той бил твърдо против кооперацията, и него го прибрали в някое мазе, но явно така са го били, че като се върнал у дома казал - „давайте каквото има за даване, че не се знае какво ще стане с нас“.

По нататък живота на децата и внуците на „кулаци“ не е бил лек. Тази информация се е записвала в т.нар. характеристика, която се издавала за всеки от кметството или училището. И доста често е била пречка за постъпване в университет, започване на работа или придобиване на гражданство (напр. софийско).

Преди време попаднах на протоколи от заседания на Политбюро на ЦК на БКП от началото на петдесетте години на миналия век - времето когато колективизацията е вървяла с пълна пара.

На едно от заседанията Вълко Червенков (тогава първия човек в държавата) изнася доклад на тема ТКЗС. Официалната линия на партията е била влизането в кооперациите да стане доброволно и след като хората сами са се убедили в „предимствата“ на новите ТКЗС. Но неофициално настанало масово беззаконие, терор, заплахи, побоища и насилие, които засегнали дори и по-малоимотни или даже бедни селяни. Предлагам ви сами да се убедите от разказа на Вълко Червенков:

                                                                                                      втора част >>