Кибрит

Докато четях този протокол от заседание на пленум на ЦК на БКП от 1980 г. от спомените ми изплува една случка от моето детство.

Тогава ме бяха изпратили да изкарам ваканцията на село. Понеже там не винаги имаше интересни занимания, от скука често „мишкувах“ из долапите и килерите, преравях струпаните на тавана вехтории и пр.

Веднъж намерих една торба с кибрити. Пазарска торба, пълна сигурно до половината с кибрити. Бях се учудил, за какво са им на дядо и баба толкова много. Когато попитах баба ми, тя отговори, че ту имало ту нямало кибрит в магазина, и те се запасили, че ако пак изчезне с какво ще си палят печката. (На село имаха печка на дърва. Електрическите печки по това време едва ли са били толкова разпространени). Едва ли съм разбирал какво имат предвид, и сигурно след няколко минути съм забравил случката, и съм преминал към следващия обект за „мишкуване“ …

Наскоро, докато разглеждах протокол на ЦК на БКП, в който се обсъждат най-различни проблеми в търговията и др. в началото на 80-те, попаднах и на тази страница (виж по-долу). От нея разбрах, каква е била причината за липсата на кибрит по това време. От описанието излиза, че проблема с кибрита в действителност не е бил чак толкова голям. Директорът на фабриката пратил за износ повече от предвиденото количество и на вътрешния пазар имало известен недостиг. Предполагам, че дефицита е бил за няколко месеца до максимум година, тъй като всъщност е имало построена нова фабрика за кибрити, с достатъчно капацитет да доставя в цялата страна.

Замислих се, какво ли е накарало населението да се паникьоса така, че да започне да изкупува на пожар останалите количества и да се презапасява, от което кибрита съвсем изчезнал от пазара. На село вярно че си трябва - я да запалиш печката, я газената лампа или свещта (то и ние в града имахме нафтова печка за зимата), но все пак такава паника за един кибрит? А и по това време май още не е имало режими на тока, те се появиха чак към средата на осемдесетте. Докато четях протоколите доста неща ми се изясниха. Излезе наяве, че е имало доста други стоки, които са били истински дефицитни (защото не се произвежда или внася достатъчно, не са планирани достатъчно или има недостиг на суровини, валута и.т.н.). Имало е и такива, които не са били истински дефицитни, но произвежданите количества едва-едва покривали нуждите на пазара (държавата планирала количества приблизително равни на очакваното потребление). Ако търговския транспорт не доставя редовно или ако магазинера прибере под тезгяха някоя и друга стока, за свои роднини и познати, и дефицита става истински. Прочетох и за случай, в който произвели достатъчно някакви обувки за страната, но по погрешка доставили 38 до 40 номер в единия окръг а останалите номера в съседния – в единия не достигали големите номера, в другия малките. Недостига на най-различни стоки очевидно е бил ежедневие по това време. Хората са си знаели – ако нещо започне да изчезва от рафтовете, запасявай се ако можеш, защото не знаеш кога пак ще има и дали ще успееш да купиш. Ако не действаш бързо може да останеш на тъмно, на студено, гладен, без тетрадки или без обувки за сезона.

Някой може да попита: а запалки защо не са ползвали? На това отговор в протоколите не можах да намеря, но предполагам, че и те са били дефицитни …