Статистики от времето на соца (8)

Селскостопански животни

По време на социализма броят на някои животни нараства значително (свине и птици). При други (говеда и овце) броят се запазва сравнително константен през годините и не се наблюдава увеличение (може би това се дължи на по-трудното механизиране на овцевъдството и говедовъдството, където се изисква много „ръчен“ труд). Интересно е да се отбележи, че при свинете, овцете и птиците има известен спад около 1948 – 50 г. Това може да се обясни и отчасти с последиците от Втората световна война (1939 – 45 г.), но от друга страна България е доста по-малко засегната от войната в сравнение с другите държави (нашата страна участва на фронта само за малко и то към края на войната, няма военни действия на българска територия с изключение на няколко бомбардировки над големите градове). От друга страна този срив в броя на животните съвпада с годините на колективизация и създаване на ТКЗС, което е съпроводено с народно недоволство и безредици (виж цитат от Мемоарите на Т. Живков, който е изпратен да потушава бунтовете в Кулско). При образуването на ТКЗС има недостиг на храни за населението и фураж за животните. Част от стопаните изколват животните си, тъй като се страхуват за своето бъдеще и т.н. Виж напр. протоколи на Политбюро от 1951 г. и тук. Известни проблеми с фуража и изхранването на животните през 60-те са описани тук.

Общото във всички случаи е, че броят на животните започва да спада още преди края на комунизма в България, като при овцете и говедата този спад е още от началото на 80-те години. (През това време населението расте, нараства и консумацията на месо на човек от населението.) Спада на животните е отчасти заради трудностите с набавянето на фураж (виж напр. тук), отчасти и заради непривлекателността на труда (тук). (От друг протокол, който ще цитирам след време се вижда: даже и в Политбюро са информирани, че хората плашат децата си с това да станат овчари, ако не се учат в училище).  А както се знае от изказване на Т. Живков, известна част от износа на селскостопанска продукция е на загуба, държавата няма сметка от големия износ на такава продукция.

Според статистиките през 80-те около 20% от говедата и свинете, 40% от птиците и 30-40% от овцете са отглеждани в личните стопанства на населението. Държавните ТКЗС не са в състояние да осигурят необходимият брой животни за изхранване на населението и за износ и властите са принудени да дадат по-голяма свобода на частните стопани. Дават им се малки ниви за лично ползване, като подкрепа на стопаните е даден (държавен) фураж за отглеждането на животинска продукция, която да бъде изкупувана от държавата.  Но както се вижда държавата не винаги е успявала да набави обещания фураж (виж изказването на С. Дълбоков)...

<< седма част                                                                                               девета част>>

Данните са взети от Статистически годишник на НРБ, различни години: