Статистики от времето на соца (7)

Селскостопанска техника

След  втората световна война новата комунистическа/социалистическа власт механизира селското стопанство с което нараства значително продукцията и ефективността му. Техниката облекчава също така труда на земеделците. Броят на тракторите в страната нараства до около 65000 през 1975 г., след това обаче започва да намалява и достига 55000 към края на социализма (виж графиките долу). Същите тенденции има и при други машини, като комбайни. Едно от възможните обясненията за това е, че машините се заменят с по-мощни с времето.

Механизацията е изтъквана от пропагандната машина единствено като заслуга на комунистическата партия и новата власт, която  спасила селяните от гнета на капиталистите и кулаците и.т.н. Тя е цитирана и като „предимство“ на упрявляващия строй спрямо капитализма. 

За да се види, че това не е така, е нужно да се направи сравнение с механизацията в други държави:

Тракторите по света:

До края на 40-те години и началото на 50-те селското стопанство и в Германия е доминирано от впрегатни животни като коне, волове и крави. Едва след втората световна война настъпила масова тракторизация в Германия*, като петдесетте години са известни с термина “Pferdesterben“ (приблизителен превод: масово измиране на конете), тъй като впрегатните животни били изместени от машините и станали ненужни.

*https://traktorschrauber.lima-city.de/berichte.html

Трактори е имало още в началото на 20 век, но са имали много висока цена и още не са били “узрели“ като технология. Имало е такива с парни, бензинови, дизелови двигатели, и дори такива задвижвани директно с нефт, докато накрая като стандарт се наложил трактора с дизелов двигател. Проблем представлявали и колелата. Преди навлизането на гумените колела са използвани железни такива. При тракторите с железни колела било необходимо натоварване на платформа при транспортиране от едно място до друго за да не се повреди пътя. Не е съществувала широка мрежа от бензиностанции, а нефтените продукти като цяло не са били толкова достъпни. Заради това до втората световна война в Германия е имало сравнително ограничен брой трактори (главно в много големи стопанства, при по-малките не са били рентабилни). Масовото навлизане на тракторите във ФРГ е през 50-те години, като в началото на 60-те пазара вече започнал да се насища, и увеличението е било доста по-бавно. То съвпада по време с, и даже изпреварва, тракторизацията в България. Приблизителният брой на тракторите в Германия по години е:

1933 г. - ок. 24 хил.

1939 г. - ок. 66 хил.

1950 г. - ок. 100 хил. (ФРГ)

1970 г. - ок. 1,5 млн. (ФРГ)

Тракторизацията в САЩ е настъпила по-рано в сравнение с Германия, но тази страна разполага с големи нефтени находища и съответно евтини горива. Също така поради огромните територии, които трябва да се обработват, а и трудните и тежки почви там, в някои случаи обработката с впрегатни животни не е била възможна, което е ускорило навлизането на тракторите.

В същото време с нарастване на тракторите, броят на конете във ФРГ рязко спаднал:

1950 г.  – 1,2 млн.

1970 г.  – 200 хил.

като приблизително един кон е заместен от един трактор. И в Германия и в България воловете и кравите били заменени от трактори, и в момента се използват само за добив на мляко и месо.

От това описание се вижда, че и в други(те) страни по света механизацията на селското стопанство протича главно в годините след втората световна война. Затова не може да се каже, че механизацията на българското земеделие е единствено и само заслуга на БКП и социалистическата власт в България. Просто ние сме се движили в крак с времето. А и пропагандата в НРБ е работила с пълна пара ...

В днешно време няма такава пропагандна машина, която да хвали нашир и длъж „успехите“ на съответната партия/власт и личната заслуга на генералния секретар на ЦК на Х другаря У, затова и може би не знаете, че сега например броят на тракторите е по-висок, отколкото по времето на соца. И затова и не сте чували твърдения от сорта на „ако я нямаше нашата власт, нямаше да има смартфони, сателитна телевизия, интернет...“

<< шеста част                                                                                               осма част>>

(Данни от статистическите годишници на НРБ:)

Интересен факт, който може да се види в много документи или различни анализи е, че държавата намалява капиталните вложения (парите за машини, сгради, животни, разсаден материал и др.) в селското стопанство през 60-те – 70-те години (както в абсолютни стойности така и като дял от общите средства).

(Данни от статистическите годишници на НРБ)
 

През 60-те и 70-те а и в началото на 80-те години върви усилена индустриализация на страната. Държавата намалява значително средствата за селско стопанство (в което се влага много ръчен труд, но печалбите са скромни), за сметка на строежа на нови заводи и фабрики (Кремиковци, Нефтохим, Балканкар, Правец и др.), тъй като от машиностроенето, химията и електрониката се очакват доста по-големи печалби. Заради намалените средства (и иззетите печалби) в селското стопанство има недостиг на машини, резервни части, машините не се подновяват редовно и към края на социализма машините и селскостопанските сгради са остарели и не винаги отговарят на съвременните стандарти. Това води и в доста случаи до по-ниска ефективност и производителност в сравнение с други социалистически страни и със Запада (виж например тук и тук).

 

(Протокол от пленум на ЦК на БКП от 4 и 5 Май 1989 г. (Том I))