Тъмните страни на плановата икономика 7

В тази част може да разгледате документ от края на 1962 г. посветен на проблемите с конфекцията, обувките и други стоки за децата - недостиг на тези стоки на пазара, беден асортимент, ниско качество и др. Мисля, че всеки може да познае подписа на края на документа ...

Другари,

Както Ви е известно, в Централния комитет на партията и Министерския съвет често постъпват оплаквания, че на пазара липсват детска конфекция, детски обувки и други стоки за деца, че качеството на много от тези стоки е лошо. Такива оплаквания се правят и пред мен при срещите ми с граждани.

Независимо от успехите, които постигнахме през последните години в производството на промишлени стоки за населението, положението с детската, бебешката и юношеската конфекция и трикотаж, с детските обувки и други стоки за деца и юноши е наистина нетърпимо. Ние сериозно подценихме този важен въпрос. Проверките показват, че много от тези стоки липсват на пазара, други, доколкото ги има, са некачествени или в крайно ограничен асортимент и ръстове, в тъмни и неподходящи цветове, а на трети цените са високи. ... 

Проверката, извършена напоследък ... установи, че продаваните детски палта са само от няколко модела. Панталоните и якетата за деца са само от един модел и при това не от всички номера. Липсват малки номера детски роклички, детски престилчици, детски костюмчета, изработени от лека материя. През цялото лято в ЦУМ и в редица други магазини не е имало детски и юношески пижами и нощници...

Най-лошо е положението с бебешката конфекция. Щандовете за бебешка конфекция често пъти са почти празни. Много трудно може да се намери комплект пелени. ... 

Нетърпимо е положението и с ученическите униформени облекла, които по кройка и модел далеч са изостанали от вкуса и порасналите изисквания на покупателите. Ученически престилки рядко се продават, липсват физкултурни гащета и др.

Подобно е положението и с трикотажа, обувките и с редица други стоки за деца и юноши. Предвиденото производство на детски обувки не е достатъчно да задоволи нуждите.  Особено тежко е положението с по-големите размери детски обувки, гуменки и др. През това лято постоянно са липсвали на пазара летни сандали и летни детски обувки. ... 

...

Останалото може да прочетете от приложения оригинален документ по-долу.

Както се видя от четвърта част, и през 1960 г. има недостиг на детски стоки (причинен отчасти от нереално ниските цени, които водят до загуба за производителите). Така че проблемът с детските стоки е бил хроничен и е мъчил години наред потребителите по времето на социализма.

<< шеста част                                                                                                      осма част >>

Тъмните страни на плановата икономика 6

Тук може да видите едно решение на политбюро на ЦК на БКП от юли 1960 г. за намаление на износа на фасул, сирене и кашкавал. Стоките за износ се предлага да се заместят с други подходящи.

От приложенaта към решението докладна записка от Антон Югов се вижда причината - в страната има недостиг на месо и млечни произведения. Тъй като не е изпълнен плана за изкупуване на добитъка и т.н. се е стигнало до „известно разстройство в правилното снабдяване на населението и с месо и с млечни произведения“. 

Това се е отразило и на другите хранителни стоки. Недостига на месо населението компенсирало с консумация на повече от планираното количество млечни продукти, фасул, олио, яйца и др. Поради това и при тези стоки се появил недостиг. Авторът на записката преценя, че за второто и третото тримесечие на 1960 г. не достигат около 17500 т месо и колбаси, около 2500 т фасул, 3400 т млечни продукти, 4000 т. олио и поради това някои продукти трябва да се спрат от износ.

От описанието в текста може да се прецени грубо, че недостига на тези хранителни стоки е трял около 3 - 6 месеца.

Недостигащите количества месо са договорени за внос от СССР, както и около 1000 т олио, а около 2500 т олио се деблокират от държавния резерв. (От това се вижда, че въпреки предложените мерки остава недостиг на олио около 500 т)

В замяна на фасула, сиренето и кашкавала, които се снемат от плана за износа се предлагат за износ други „равностойни“ стоки, като някои видове зърнени храни и др.

<< пета част                                                                                                       седма част >>

Приятно четене на оригиналните документи!

Цитати от Втория етаж (2)

Цитатите във втората част са предимно от главата „Краят“, в която са описани последните години на социалистическия строй в България. Искам да подчертая, че книгата „Втория етаж“ е издадена през 1990 г. само месеци след падането на режима на Т. Живков.

Има нещо общо в края на тоталитарните системи.  ... Механизмите на тоталитарната машина работят, макар и гибелно еднопосочно, но безотказно. ... Настроена веднъж машината работи по инерция и само насрещният удар може да я застави да спре.

Такова явление имаме и през последните години на управлението на Тодор Живков. Наистина бомби нямаше, но социалното напрежение нарастваше ежедневно. А политбюро заседаваше, Министерският съвет взимаше решение след решение. Ръкопляскаше се по залите и все така тържествено се манифестираше по улиците и площадите. Но всъщност бяха настъпили промени, които сякаш никой не искаше да види.

Започна се откъм 1984 година.

***

Какво се случи с икономиката на страната?

Погрешната инвестиционна политика, провеждана през последните 10-15 години към 1984 г. започна да дава своите отрицателни резултати.

Първи почувстваха това „първоешелонните отрасли“ - черната и цветната металургия, както и нефтопреработвателната промишленост, които изчерпваха материалните суровини за собственото си развитие. Привилегиите в  снабдяването им от Съветския съюз започнаха да се топят. След 1984 г. съветските доставки станаха по-прецизни и с искане за по-справедлив, икономически обоснован еквивалентен обмен.

През 1986 г. в качеството си на заместник-завеждащ отдел „Икономическа и научно-техническа политика“ на Централния комитет на партията водих работна делегация в Съветския съюз. Делегацията бе приета от Николай Слюнков, член на Политбюро и секретар на ЦК на КПСС. В продължение на два часа и половина той обоснова пред нас решението на Съветския съюз да ликвидира несправедливата, по отношение на неговата страна, даже „колониална структура“ в обмена между нашите две страни. Върнах се и поисках спешна среща с Тодор Живков. Настоявах за срещата понеже той заминаваше буквално на другия ден за Съветския съюз. Докладвах му за остротата на проблема и предложих незабавно да търсим пътища - политически и икономически за излизане от трудното положение, в което ще ни постави новата радикална политика на нашия основен партньор. Той замина, но по старому поиска от посланика Георги Панков да прави всичко, за да не се намалява обемът на съветските доставки, нещо, което бе неизпълнима задача в условията на новото политическо ръководство от страна на Горбачов. Бяха безвъзвратно отминали в историята политическите, административните и икономическите гаранции, които имахме в продължение на десетилетия.

А в същото време създадената дотогава необоснована икономическа структура работеше. Електрониката, машиностроенето, „престижните“ отрасли поглъщаха „каймака“ на националните ресурси. Засилваше се неефективното ни участие в международното разделение на труда.

Цялото ни технологическо развитие се основаваше върху внос от западните страни. Електрониката поглъщаше за една петилетка около 800 милиона долара, а „връщаше“ само около 15 милиона. Разликата се „изпомпваше“ от традиционните отрасли - селското стопанство, леката промишленост и хранително-вкусовата промишленост. Но и те спряха да се развиват, защото им се вземаха средствата дори за просто възпроизводство.

Спечелените нефтодолари се оказаха коварни. С тях ние изградихме отрасли, които искаха ежегодно „порция“ внос от около 4 милиарда долара, а получавахме от износ само около 2 милиарда. Така от 1985 г. насам България хлътваше ежегодно с около 1,5-2 милиарда долара. Изобщо три четвърти от този внос бе неефективен, защото поддържаше отрасли, които работеха сами за себе си и нямаха никакво пазарно признание. Така към края на 1988 г. вече се натрупа над 8 милиарда долара дълг, който старателно се криеше не само от народа, но и от Тодор Живков.

Как ставаше това?

Редица години в края на третото тримесечие правителството обявяваше спиране на вноса и разходите се изчисляваха за девет месеца от годината. Вносът през четвъртото тримесечие се правеше за сметка на планираните средства за „следващата година“. По този именно начин ежегодно се криеше катастрофалният дебаланс на страната и от Тодор Живков, който чак до 1989 г. говореше само за 6 милиарда долара дълг.

Но той като че ли и не искаше да знае истината. В отчетите на банката и няколкото остри информации, които подготвих с помощта натогавашния председател на БНБ Васил Коларов му съобщихме истинското положение. Веднага след това обаче при Т. Живков дойдоха политическите мъже, които го успокояваха, че картината не е толкова черна, в резултат на което той започваше да ни гледа накриво, наричайки ни „паникьори“ и „черногледци“.

Страната затъваше бавно и неумолимо. Голяма част от дълга буквално се изяждаше от населението, защото се внясяха главно потребителски стоки - храни и консумативни материали.

Няколко пъти предложих да вдигнем цените, за да защитим обеднелия стоков фонд от парите, които се лееха в нерентабилните отрасли, а да компенсираме само онази част от населението, която е с ниски доходи. (Това преведено на български означава, че държавата печата с пълна пара нови пари, с които се опитва да поддържа изкуствено фалиралите предприятия. Това, в нормални условия води до висока инфлация и скок на цените, тъй като има много повече пари отколкото стоки. При нас обаче по времето на социализма цените са фиксирани от държавата и се получава т. нар. „скрита инфлация“ - пари има и хората са „доволни“ но няма стоки, които да се купят с тези пари. Виж, по времето на Ж. Виденов цените вече не бяха фиксирани ... ) Той обаче не посмя да направи това. Понякога казваше: „Не бойте се, ще започнем да взимаме от парите на дядо Тодор...“ Намекваше за държавния резерв на страната, който се намираше в швейцарските банки. ...

... Така или иначе през 1988-1989 г. изплуваха всички заложени диспропорции и деформации в икономиката на България - пазарно неравновесие, валутно и ресурсно-зависима икономика, дефицит на трудови ресурси, многобройни екологически проблеми. Засили се социалното и политическото напрежение в населението. Хората искаха да живеят добре, още повече, че зад гърба си голяма част от тях имаха добри и спокойни години. Потреблението нарасна чувствително, при това хората вече не искаха какво да е потребление, а индивидуално потребление. И то с повишен вкус. Образецът им беше западната стока. Сравнението се превърна в най-страшното оръжие срещу всевластието. Всяка западна стока носеше в себе си пропаганден заряд, който рушеше и правеше силно уязвима психологически системата на социализма в източноевропейските страни. Хората говореха: „Виж двете Германии - едната прави „Мерцедес“, а другата „Трабант“!“ ...

(Стр. 172-174)

... За пръв път го видях да стои прав и замислен. Сякаш за да обясни за какво мисли, той продължително и гласно сам се запита: „Нима през 1984 г. сме предприели авантюра!“

Силно го травмираше срутването на източния блок. Не можеше да се примири и с това, че Горбачов предприема реформи, за които Съветския съюз още няма готовност.

Срещите с него, с Горбачов, през последните години минаваха все по-тежко и по-тягостно, а срещата през юли 1989 г. почти формално. Тодор Живков не се заблуждаваше в чувствата на Горбачов към него. Разбираше, че те двамата принадлежат на две епохи и нищо не можеше да се направи, за да се сближат. При това по всички канали - дипломатически, разузнавателни, и ли чрез преките връзки между интелигенцията на двете страни - „течеше“ отрицателна информация както за обстановката в страната, така и за самия Тодор Живков. Налице беше един разстроен пазар, който обединяваше срещу системата, чийто връх и опора бе Тодор Живков, всички, независимо от тяхната политическа платформа и идеи. Той чувстваше, че вече е изправен до стената и непрекъснато търсеше изход. Но времето за активни и резки действия му бе минало. Параметърът за маневриране беше малък - и като време, и като геополитическо пространство.

Силен натиск започна да оказва през последните години преминаването към равностоен стокообмен със Съветския съюз. Освен това в периода 1986-1990 г. значително намаляха и физическите обмени на суровините и материалите, които получавахме оттам. Нефтът намаля с 6855 хиляди тона; въглищата  - с 3000 тона; коксът - с 1500 хиляди тона; мазутът - с 1000 хиляди тона. Намаля мангановата руда, пиритният и апатитов концентрат, стоманените слитки и сляби, прокатът, саждите, циментът, иглолистните материали, целулозата. Този недостиг на суровини и материали трябваше да се компенсира с внос от западни страни в размер на около 500 милиона лева. А това още повече затваряше омагьосаният кръг, в който беше попаднала нашата икономика.

Тодор Живков се оказа в капан, какъвто никога не беше очаквал. „Ако така продължава, ние трябва да си теглим куршума!“ - Каза той в един наш разговор. В същото време той не можеше да адаптира икономиката нито към „специалните“ условия на западния пазар и да получи благоприятен режим, нито искаше открито да обяви задържането на личното потребление.

Настоявах да повишим цените, за да защитим пазара от хищническото потребление, но той не искаше и да чуе за това. Не искаше да закрие някои отрасли и обяви техния фалит, въпреки че няколко пъти разговаряхме и по това. Ставаше болезнено чувствителен, когато чуваше оценки , че „модерните“ отрасли - електрониката, машиностроенето за нас са губещи и върху фона на световните тенденции стават все по-неперспективни.

С някои специалисти  от икономическия отдел му предложихме пакет от мерки  за преминаването на някои обекти в туризма, хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, леката промишленост, електрониката, машиностроенето на „концесионни“ начала. Обосновахме тези предложения с примера на „нефтените“ концесии в Съветския съюз по времето на Ленин, но такъв вариант му се видя сложен, а и нямахме съответното законодателство. И сега продължавам да смятам, че това беше и си остава един от спасителните пътища за българската икономика.

В началото на м. септември 1989 г. Т. Живков се завърна от отпуск, но не се чувстваше отпочинал. Там във Варна, беше провел, в негов стил, много срещи и разговори.

Първите му думи бяха: „Момчета, какво става със социализма? Той си отива. Социализмът загуби като система... “ След това направи кратък коментар на положението в Унгария, Полша, Чехословакия и Съветския съюз.

(Стр. 200-201)


<< първа част                                                                                                            трета част >>

Между редовете на „Мемоарите“ (4)

Няколко цитата от „Мемоарите“, които се отнасят за събития от 30-те години на XX век, но мисля, че са актуални и днес.

... Много страници вече са изписани за левосектантския курс на нашата партия. ... след втория пленум на Централния комитет за партията, състоял се през 1929 г., ръководството бе окупирано от левосектантите. ... Така в ръководството ѝ попаднаха хора, които не си даваха достатъчно сметка за реалното положение в страната, за истинското съотношение на класовите сили. Те приемаха желаното за възможно. Копираха стратегията и тактиката на партии, действащи в съвсем различни условия. Бяха пуснати в обръщение гръмки революционни фрази, които звучаха кухо, в пълен дисонанс с конкретната обстановка... Издигаха се нереалистични лозунги от  рода на: „Всеобщо, открито и повсевместно настъпление“, „Завладяване на улицата“ и пр. Очевидно е, до какъв тежък сблъсък можеха да доведат партийните повици за завлядяване на властта ... 

... Но погрешният левосектантски курс имаше и друга негативна последица. Откъсването на партията от широките народни маси, заменянето на конкретната, ежедневна работа за подобряване на положението им с поредица от „революционни“ действия, които оставаха без масова подкрепа.  ... И никак не бе случайно, че когато организирахме акция заради самата акция, аудиторията ни бе рехава. Но напипвахме ли проблеми, жизненоважни за работничеството, заставахме ли в негова защита, инициаторите ни неизменно получаваха активна поддръжка. Само по себе си това бе красноречив нагледен урок, но не всички бяха узрели за него... 

... тяхната трагедия беше, че почти всички принадлежаха към младото партийно поколение, нямаха теоретична подготовка. Те подценяваха демократическите задачи и издигаха крайните лозунги на БКП в едно време, когато липсваха всякакви условия за осъществяването им. Това намаляваше престижа и ролята на партията, спираше нейния растеж, изолираше я от трудовите маси, а практиката да се издигат трибуни на улиците поставяше под удар актива на партията. ...

<< трета част

Цитати от Втория етаж (1)

Тук може да прочетете цитати от книгата на К. Чакъров „Втория етаж“, издадена през 1990 г., само броени месеци след смяната на управлението. Повечето от тях са свързани с доскорошния държавен ръководител Тодор Живков и икономиката на България по времето на социализма. Авторът е бил известно време сътрудник на Т. Живков в неговият личен кабинет, също така и на дъщеря му Л. Живкова, преди нейната смърт. По тази причина той е разполагал с „вътрешна“ информация, неизвестна на болшинството от българите. Докато обикновените хора спят все още спокойно, на върха са били наясно, че системата се срутва, че икономиката на страната не работи добре и е в тежко положение, трупа дългове и е изправена пред фалит, че ни очакват тежки и трудни години, да не кажа и десетилетия. Че тежки проблеми има и в целия източен блок, включително и СССР, където има безредици и признаци за разпадане.

... Назначаването ми за съветник в неговия кабинет съвпадна с началото на замислите за въвеждане на акционерния принцип в организацията на стопанството. Като идея, разбира се, по акционерното начало не можа да се оспори. Но конкретните икономически условия бяха такива, че за България това бе една гола абстракция. С помощта на специалисти обработихме на електронноизчислителна машина данните за стоте най-големи завода у нас, които дават около 70-80 на сто от промишлената продукция на страната. Цифрите сочеха, че грамадна част от тях са нерентабилни, т.е. за акционерсто не можеше и да става дума, че това не е панацея за България. ... Не искам да се впускам в цифри, но до 1984 г. в България още не бяха дали резултат отрицателните тенденции в развитието на нейното стопанство. Те зрееха и набираха разрушителни сили. ...

(Стр. 110)

* * *

... Виждаше ли той недостатъците на системата и нейните несправедливости? В многобройните ми срещи и при работата ми с него (от 1974 г. до 1989 г.) аз от никого не съм чувал толкова тежки и категорични оценки за непригодността на нашата система, колкото от Живков. Това ми позволи на самия мен да съхраня критичния маниер и стил на работа. За 15 години контакти с него съм писал много справки и материали, в които никога не съм се страхувал да пиша истината. Никой друг ръководител не ми е давал толкова смелост и кураж да критикувам, както Тодор Живков. Опасно ставаше ако тази критика нямаше „изход“ при него, ако ставаше зад гърба му. Тогава влизаха в ход интриги и клевети от други заинтересовани хора и ведомства.

(Стр. 93)

... Беше ли Тодор Живков убеден в комунистическите идеи? Такъв въпрос може да се стори странен, но аз смятам, че той никога не е бил убеден комунист. По-скоро той използваше създадената партийна машина и комунистическата идеология като средства за съхраняване на властта.

Тодор Живков виждаше неефикасността на обществената собственост и често питаше: „Е, какво направихме като премахнахме частната собственост? С какво я заменихме? Не можем да намерим заместител на частната собственост.!“ 

Но бранеше държавната собственост!

Или пък: „Е, какво направихме като премахнахме религията? Какво дадохме на хората? Религията поне ги учи да не крадат. А ние и на това не можем да ги научим!“

Но бранеше комунистическата идеология!

В пристъп на веселие казваше: „Кой беше този, дето ни излъга да се запишем в социалистическите кръжоци? Какво искахме, а какво стана с тоя социализъм - и се смееше широко и продължително. После добявяше - Млади бяхме, лъжехме се - и се смееше“  ...

(Стр.99)

* * *

... Не може обаче да се отрекат усилията на Тодор Живков да търси новото, модното в науката и управлението ... През 1963 г. той пръв постави въпроса за търсене на нови форми в планирането и управлението на икономиката. Връх в тази насока бе Юлският пленум през 1968 г., когато се заговори за пазар, за печалба, за конкуренция, самостоятелност на производителя и т.н. ... Но събитията в Чехословакия и общата обстановка в света направиха тези крехки стъпки ненужни, вледениха кълновете на надеждите за реформи.

(Стр. 97)

Ценеше Н. С. Хрушчов, ала споделяше, че и той го е „драл“, а в последните години на своето ръководство говорел само за „дубинка“ (тояга).

Първият конфликт е настъпил в началото на 60-те години, когато Т. Живков замисля реформа в икономиката, насочена към засилена самостоятелност  на предприятията, при формирането на плана, цените, заплатите и т.н. Известна е неговата докладна от 1963 г. - за нова система на ръководство и управление на народното стопанство. (По това време България е изправена пред криза и Живков търси изход от ситуацията). Тогава Хрушчов го вика и му се кара, че е поел по пътя на югославските ревизионисти. ...

... В началото на 70-те години, той е потресен от посещението си в Япония. Посещава десетки заводи, институти. Вижда и разбира нашето главоломно изоставане в техниката и технологията. Оттам пише остро писмо до Брежнев, в което поставя на вниманието му неизбежните проблеми, които ще възникнат , ако си затваряме очите пред това, което става. На връщане от Япония делегацията е приета от Брежнев и той дълго и сърдито му говори, че „ти Тодоре, си разбрал само едната истина и едната страна на капитализма, но не си видял другата, тази на експлоатацията, на безработицата и т. н., и т. н. ... (И двата случая са описани в Мемоарите на Т. Живков)

(Стр. 117)

* * *

... Тодор Живков успява още тогава (70-те години) да получи политически и икономически гаранции за развитието на страната. Важна договореност в тази насока е корекцията на цените на селскостопанския износ на България. Брежнев се съгласява да компенсира разликите в цените в безвъзмездна ежегодна помощ, която достига стотици милиона рубли.

България постига и важна договореност за съветските доставки на суровини и енергоносители, далеч над нейните потребности. Седемдесетте години са характерни с това, че през периода на енергийната криза България се „къпеше“ в море от съветски доставки на нефт, метали, дървесина, въглища, памук и т.н. Получавахме и „твърди“ цени на изделията на българската промишлена продукция, като цените на някои стокови групи ни осигуряваха 200-300 на сто рентабилност. Постигнатите на равнище на „първите хора“ лични договорености бързо стигнаха и до по-ниските равнища на министри и генерални директори на стопански обединения. Чрез истинска „конячена“ дипломация, т.е. подкупи и рушвети за съветските партньори, негодни и некачествени изделия намираха „осигурен“ прием на съветския пазар.

Българските привилегии достигнаха такива драстични форми, че вагоните със съветски доставки дори не се разтоварваха в България. От източната  българска граница те пътуваха към западната граница като се сменяха само спедиторските документи. Една цифра искам да посоча за илюстрация - от реекспорт на съветски нефтопродукти българският химически комплекс достигна цифрата 800 милиона долара износ (едно сравнение: целият ефективен български износ сега (книгата е издадена през 1990 г.) е около 1800 милиона долара).

Съветските дипломати в България виждаха този грабеж, опитваха се да реагират, но бяха парализирани от това, че договореностите бяха на най-високото равнище: Живков - Брежнев. Някои бяха дори отзовани от България с негласната постановка, че „искат да скарат двамата генерални секретари“.

Такава е струва ми се, истината за българското икономическо чудо през 70-те и началото на 80-те години. То беше осигурено за сметка на съветската стопанска „кръв“, която изтичаше за България.

Ето защо, когато се говори и пише, че Съветският съюз ни е внесъл „сталинския модел“ на социализма да не забравяме и другата страна на медала. Без него ние нямаше никога да създадем националното богатство и жизнения стандарт на 70-те години с нашата непродуктивна система на икономиката, при която среднодневната заетост на един работник е около четири часа. Живков просто беше намерил „уютно местенце“ под могъщия суровинен покрив  на съветската икономика. ...

(Стр. 124-125)

Как бяха използвани уникалните икономически условия и привилегии, които ни предостави Съветския съюз?

Хората около Т. Живков и самият той бяха обзети от грандоманията, че нашата икономическа политика е безпогрешна, че това, което получаваме, е наша заслуга. Никой не искаше да види, че ние сме кърлеж в тялото на слон и никой не можеше да предвиди, че този слон ще се разболее.

Икономическите щабове се подчиниха на политическия диктат и решения. България пое пътя на изграждане на такава структура, каквато е характерна за икономиката на големите страни. Те обаче разполагат с огромни материални, суровинни, човешки и финансови ресурси. Инвестиционната политика на страната се насочи към ускореното развитие на такива производства, като електроника, роботика, лазерна техника, тежко машиностроене и т.н. Разпиляването на капиталните вложения по такъв широк фронт от своя страна започна да забавя, а след това да влошава стремително традиционните производства на България. Като развита аграрна страна тя застана пред проблеми с изхранването на собственото си население. През 70-те и 80-те години се построиха 16 завода за електроника, но не беше построен нито един склад за картофи, в който да се съхранява продукция за населението. Наистина с продукцията от електрониката ние балансирахме огромните доставки на суровини от СССР. Кризата настана, когато тези отрасли не бяха вече разменна монета в нашите взаимни отношения.

Дълбокото отражение на сталиновата теория за преимуществено развитие на средствата за производство заложи трайни човешки финансови и екологични диспропорции в икономиката и пазара на България. Изградихме престижни отрасли, но за сметка на доларови инжекции. Получи се така, че българската икономика вече не разчиташе на естествените закони на собственото си развитие, а на конюнктурни външни фактори. Едва ли в световната икономическа история може да се намери пример, който да доказва, че това е именно пътят към цялостния държавен просперитет.

От 1975  до 1985 г. с получените пари от реекспорта на съветски суровини и придобитите нефтодолари от страните - членки на ОПЕК България създаде отрасли, които функционираха нормално само ако гълтат от 2,5 млрд. (1975 г.) до 4 млрд. долара (след 1985 г.). Главозамайването бе почти патологично. Не се чуха трезвите, но плахи гласове на отделни специалисти, че България поема гибелен път. Ако ме попитат мен коя е най-катастрофалната последица от тоталитарния режим в България бих отговорил с едно изречение: погрешният стопански профил на страната, заложен като идея още от Георги Димитров в решенията на Петия партиен конгрес (1948 г.) и практически осъществен напълно през 70-те години. ...

... Именно през 70-те години режимът на Тодор Живков получи блясък и парадност. Търговският баланс на страната бе активен, пазарът бе спокоен, интелигенцията черпеше от непресъхващите фондове на културата и бе послушна. Сигурността бе в сигурни ръце. България създаваше впечатлението за блаженоуспокояваща идилия. Тодор Живков и неговата дъщеря Людмила Живкова бяха в апогея си на слава, почест и признание. ...

(Стр. 126 -127 )

... Интересното бе, че Тодор Живков нито за момент не се заблуждаваше относно истинската картина на нещата. Ще спомена един епизод от моята работа.

През 1985 г. в Съветския съюз се наложи новото ръководство начело с Михаил С. Горбачов. При Тодор Живков стана дума, че сега е моментът да се заеме позиция и да се разговаря смело, открито по наболелите въпроси на системата. Той се замисли и каза: „Правилно! Това ще бъде една инвестиция в бъдещето.“ Така за един кратък период той издиктува някои тези, които се оформиха в писмо до Горбачов. Тодор Живков бе правил опит да повдигне някои остри политически въпроси и пред Брежнев, но той го отряза остро и даже го смъмри. Сега моментът бе удобен да се заеме „изгодна позиция“. ...

... той издиктува следното допълнение, което бе за нас а не за писмото. Цитирам го по стенографски запис: „ Какво има в моето предишно изложение до Горбачов? В това, което сега е казано никой не може да ме разубеди. За всички успехи и неуспехи в нашата социалистическа общност най-голяма заслуга има Съветският съюз. Ние не отричаме това и винаги сме го подчертавали.

Но като говорим за Съветския съюз като главна сила в развитието на социалистическите страни не можем да не кажем и да не подчертаем какво е действителното състояние на нещата.

Изоставането на Съветския съюз в областта на техническия прогрес е факт. Това изоставане не е от вчера и днес. И ако не отиваме във времето до Втората световна война, то непосредствено след нея, това изоставане е едно постоянно и задълбочаващо се явление.

Съветския съюз беше главен снабдител с оборудване на всички наши социалистически страни. Но поради това, че там през последните десетилетия не се провеждаше правилна икономическа политика, изостана не само Съветския съюз, но и всички социалистически страни. Да вземем такива страни като ГДР и ЧССР. За другите социалистически страни - Полша, Румъния, Унгария и България - може да има причини за изоставането, но за тези две страни такива причини няма. Съветската икономика потегли изоставането на всички социалистически страни. И това продължава до ден днешен.

Така че главната пречка за нашето развитие е изоставането на Съветския съюз, и то крещящо. Аз тук не засягам причините за това изоставане, но то е факт, то е истина.

Съветският опит, който ние възприехме след победата на революцията, е основан в корените си на погрешни икономически принципи. Повтаряйки съветския опит, ние създадохме условия за деформиране на социализма в нашите страни.“

Как се развиха след това отношенията на Живков с Горбачов? Съветският ръководител се засегна и направи намек, че не желае „да го учат“. Това не бе надменна демонстрация на лична обида. Горбачов реагираше логично - като държавен глава на супер сила и лидер на най-голямата, водеща комунистическа партия в света. ...

(Стр. 128-129)

                                                                                                                         втора част >>

Когато нямаше престъпност (13)

Във фаталната тринадесета част може да прочетете факти за различни престъпления и корупция по времето на социализма/комунизма, които „изскочиха“ от книгата на Костадин Чакъров „Втория етаж“. Чакъров е бил съветник в кабинета на Тодор Живков.

По долу може да намерите цитати от „разширеното“ издание на книгата, издадена през 1990 г.

... Тодор Живков обичаше да събира компроментиращ материал, който използваше не веднага, а когато се създаде удобна ситуация за удар. ... Ще приведа някои случаи.

Единият е с Георги Вутев - в края на 70-те и началото на 80-те години той беше заместник-министър на външната търговия по кадрите и бивш служител в специалните служби. С голяма комбинативност и дръзко поведение той бе успял да сплаши органите на сигурността с партийните си връзки и положение  и обратно - да сплаши партийните кадри със „специалното“ си положение в службите. Всъщност той бе личен приятел и се ползваше с неограниченото доверие на Милко Балев ... т.е. почти недосегаема личност или второто „Аз“ на генералния секретар.

Използвайки положението си на заместник-министър на външната търговия Г. Вутев - един брутален човек - бе дал монополното право на един дългогодишен емигрант в ГФР Георги Сергиев (бай Георги) да купува от България и продава бялото саламурено сирене. Годишно той купуваше хиляди тонове сирене. За тази услуга Георги Вутев получава тайни комисионни от Георги Сергиев и в същото време дава скъпи подаръци на силните на деня - пиана, автомобили, бижута, аудио и визуална техника за децата на големците и т. н. В наглостта си бе стигнал толкова далеч, че заплашваше и проследяваше хора, събираше информация, която носеше на Милко Балев, назначаваше близки и роднини зад граница и т. н.  ... Дълги години той тровеше атмосферата в Министерството на външната търговия и подтискаше много честни хора със своята власт, която се крепеше от най-високо място.

След няколко изложения на активни борци ... Тодор Живков нареди да се извърши секретна проверка на фактите. Проверката извърши генерал Тодор Радулов, тогава (1983 г.) заместник-завеждащ отдел в Централния комитет на партията и отговарящ за работата с МВР. Той събира някои данни, установява факти на корупция и ги докладва на Тодор Живков като прави извода, че Георги Вутев е един нечестен и корумпиран ръководител. Отначало Тодор Живков не повярвал, казал че това са интриги на Андрей Луканов ... Все пак прибира справката си и я заключва в касата си, без да каже никому нищо.

Едва през 1985 г. станах свидетел на разговор в кабинета на Т. Живков, при който един сътрудник събра кураж и каза открито и директно истината за Георги Вутев. Тодор Живков се разтревожи, извика началника на едно от контраразузнавателните поделения на МВР и му възложи лично да проведе разследване, без да информира министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов, който бе личен приятел на Милко Балев ... Опасността бе голяма, тъй като Георги Вутев имаше доверени лица във всички структури на Държавна сигурност.

Групата бе близко до успеха, тъй като със сигурност бе установила криминалната дейност на едно от доверените лица на Георги Вутев (Димитър Попов - известен с псевдонима граф Чано), търговски служител зад граница. Когато обаче отидоха на летище София, със заповед за арест на това лице, самолетът от Берлин катастрофира при кацане край село Кривина. 

Но работата продължи и наистина бяха установени редица факти на корупция и злоупотреба с власт. В навечерието на Тринадесетия партиен конгрес разследването беше ускорено. 

... Два дни след това Тодор Живков освободи Милко Балев от поста началник на личния си кабинет. С него той провежда разговор, в който му поставя неудобни въпроси: как са закупени японските мотоциклети за синовете му, какви подаръци е получавал и т.н. 

... Що се отнася до Георги Вутев, той бе арестуван, съден и получи присъда 15 години лишаване от свобода. Групата около него бе санкционирана и изтласкана от заеманите постове и длъжности.

Ето защо не отговаря на истината обвинението, че Живков е търпял корупция около себе си. Той получаваше много сигнали от органите за контрол и разпореждаше за незабавни проверки и действия. Живков изпрати в затвора за 12 години заместник-началника на Управлението за безопасност и охрана (УБО) и негов съпартизанин генерал Пенчев за корупция във връзка с раздаване на жилища; уволни личния си помощник Тинко Воденичаров за това, че е получил подаръци от съмнителни лица; Живко Попов - приближен на семейството и на Людмила Живкова - получи присъда от 20 години за корупция и злоупотреба със служебното си положение (повече за този случай може да прочетете в третата част); личният му пилот - генерал Евстатиев - се самоуби, защото Живков разпореди да се започне следствие за злоупотреби срещу него; освободи се от човек от личната си охрана затова, че купил и препродал кола на спекулативна цена. Уволни личната си стенографка, защото изписвала коняк и цигари за сметка на гостите на кабинета и т. н., и т. н.

<< дванадесета част                                                                        четиринадесета част >>

Между редовете на „Мемоарите“ (3)

Проблемите през 80-те и Преустройството

... Връщам се към проблемите на нашето развитие. В ситуация с остри проблеми се сблъскахме в първата половина на 80-те години. Ситуация, предшествана от период, който бе най-плодотворен в дотогавашното ни развитие. Така например между 1970 и 1980 г. националният доход се увеличи повече от два пъти. Този приръст бе постигнат почти изцяло чрез повишаване на обществената производителност на труда. ... Външният ни дълг бе минимален.

Ние се радвахме на тези успехи. В началото на 80-те години обаче започнаха все по-тревожно да изпъкват редица отрицателни явления и процеси, които забавяха растежа. Първо това бе фондоотдаването. През 1980 г. на 100 лева основни производствени фондове се получаваха 41,80 лева национален доход, през 1981 г. вече бяха 40,70 лева а през 1982 г. - 39,30 лева. Имахме над какво да се замислим. Растяха и вътрешните дотации и дотациите за износ. Изводът бе, че факторите, забавящи растежа на националния доход, ще имат дълготрайно и задълбочаващо се влияние, че те могат да доведат до сътресение още през средата на 80-те години. ... отрицателните тенденции и процеси останаха и не предвещаваха добро. ... И всичко това можеше да ни изправи пред криза. ...

(Стр. 293-294)

За разлика от проблемите през 50-те, които са описани ясно и точно, нещата тук са описани от Т. Живков със заобикалки. Средностатистическия читател има да умува дълго време и пак да не разбере какво се има предвид тук с „отрицателни явления“, „намалено фондоотдаване“ и „забавен растеж“. Къде по-лесно щеше да бъде да напише неизпълнение на плановете и недостиг на суровини, проблеми в селското стопанство, недостиг на потребителски стоки като олио и мляко, отново растящи дългове и др., но Автора явно е решил друго...

България имаше с какво да се легитимира и пред света, и пред собствения си народ. Преди тя беше най-изостаналата страна сред държавите-членки на Варшавския договор. Социализмът я изведе на трето място в общността по производство и национален доход на глава от населението. ... И въпреки това в моите размисли за неблагополучията на социализма присъстваше и България. ... Като се има предвид с какво разполагаме  - солидна материална база, кадри, развити икономически отношения с напреднали страни и т.н. Докога щяхме да бъдем ... догонващи?

... Не можех да остана равнодушен към онова тежко положение, в което беше изпаднал Съветският съюз. Ралността, битът на съветските хора беше низ от трудности. Вярно е, съветската страна реши не един и два исторически проблема. Но така или иначе тя изоставаше от равнището на световния прогрес в икономиката, в научно-техническата сфера, с социалната област. Защо, питах се и тогава, а още повече днес (книгата е издадена през 1997 г.), не се реализираха възможностите на огромния потенциал на тази велика страна. ... Защо? Защо съветските хора живееха по-зле от хората на ред страни, които разполагаха с по-малко ресурси и обективни възможности? Защо съществуваха сериозни ограничения на правата и свободите, включително и в духовния живот?

Въпросите идваха един след друг. Те просто бликаха ... Бях посетил почти всички съветски републики. С очите си видях какво е положението в СССР по села и градове... Притесняваше ме безизходността на проблемите!

Затъване! Затъване!... Затъваше се дори след 70-те години, когато рязко се повишиха цените на нефта, газта и останалите суровини, с които Съветският съюз разполагаше. При това - в изобилие...

И отново това коварно „защо“? По силата на каква логика тази богата страна трябваше да изнемогва.

(Стр. 305-306)

Чехословакия по икономически потенциал до Втората световна война беше на четвърто място в Европа. По врема на така наречения реален социализъм отиде на 14-о място. Въпреки че след известните събития от 1968 г. тя отбеляза значителен напредък. Вярно е, че опитът да бъде направен пробив беше смазан. Но независимо от това новото ръководство предприе и ефикасни мерки, с които бяха премахнати или смекчени някои от недъзите на тогавашната система. Именно това позволи страната да отбележи определен ръст. Още едно доказателство колко важно бе тогава да се правят дълбоки промени в системата (социалистическата).

ГДР, за която се шегувахме, че суче от две крави (от СИВ и чрез особените ѝ връзки с ФРГ - от Общия пазар) независимо от високото жизнено равнище на населението изоставаше технологически. Неоспоримите възможности не се довеждаха до пълноценна реализация. Истината беше, че във ФРГ успехите, образно казано, бяха в излишък, а в ГДР бяха в излишък лозунгите. Тоест на преден план отново бе системата. ...

Полша, най-богатата на природни ресурси след СССР от страните на СИВ, снижи жизненото си равнище в сравнение с довоенното. Наистина направи огромни капиталовложения във въгледобивната промишленост, но с късна възвращаемост. Стачки и политически вълнения раздрусваха тази велика славянска земя.

(Стр. 307-308)

Моите съмнения за правилността на основните насоки, а оттам - и на цялостния градеж на социализма, намериха потвърждение и доразвитие още през 70-те години при посещенията ми в капиталистическите страни (виж втора част). ... Убеден бях, проблемът бе не да се отрича социализмът като обществен строй, а да се „задвижи“, за да се превърнат възможностите в реалност. ...

Минаваха години. Проблемите никнеха като гъби след дъжд. В „братските страни“ взе връх самодоволството. Вярно е, че се заклеймяваха извращенията, деформациите, застоят, свързани на даден етап с една или друга личност. Системата обаче оставаше недосегаема, неуязвима. Повтаряше се - това да направим, това да подобрим, да преустройваме. Изоставането (ни от Запада) удряше по вярата. ... постепенно у мен се налагаха убежденията, че трябва да се изкоренят причините за това състояние на социализма.

...

Ще приведа някои моменти от писмо, което изпратих на Михаил Горбачов на 18 юни 1985 г. Отнася се за моменти, показващи, че в развитието на социалистическата общност бяхме свидетели на тревожни явения, особено в сферата на икономиката.

... В писмото се поставяха редица остри въпроси: как стана така, че десетилетия наред Западът ни изпреварваше в икономиката, а ние продължавахме да вървим след него; защо социалистическият строй десетилетия вече не може да излезе начело. ... СИВ е изчерпал до гляма степен възможностите си. ... Козметичните мерки вече не са достатъчни. Всеки от нас действа откъснато от другите или често си пречим. ... По някои въпроси пръстът се поставяше в раната...

... Горбачов следваше друга логика. ... Колко неща се изговориха за перестройката. По какви ли не поводи се шумеше за нея. Социализмът не се променяше. Оставаше си същият. После се случи най-неприятното. Започнаха да се проявяват признаци на разложението. Так се стигна до разпадането на социализма в страните от социалистическата общност в Европа. Разпадна се и Съветският съюз. ...

(Стр. 310-313)

Тук ще засегна главният въпрос, а именно: кои бяха онези положения, „вградени“ в тогавашната система, в системата, изграждана в продължение на няколко десетилетия, които я правеха негодна като цяло и налагаха коренни преобразования? ... Не е тайна, че самата интерпретация на марксизма беше порочна. ... Като резултат т.нар. политическа икономия на социализма бе изградена на ненаучни основи. ... (На това място в Мемоарите има обширни теоретични обяснения за „грешките“ в системата, препоръчвам Ви да ги прочетете от оригинала. Аз съм цитирал само няколко точки.)

... От друга страна, социализмът се разглеждаше крайно опростенчески. И антиисторично! Той беше обявен за строй, който радикално изключва частната собственост. ... Хората, които хилядолетия бяха свързани с частната собственост, бяха се срастнали, така да се каже, с нея, трябваше за 24 часа да се настройват на коренно противоположна вълна. ...

... От особено значение бе постановката за ръководната и направляващата роля на комунистическата партия. ... Така бе вкоренена в теорията и практиката, че нейното формулиране като член първи на конституциите на редица социалистически страни (включително и на нашата) се възприе като нещо от само себе си разбиращо се. ... Ловно-рибарският съюз организира скромно тържество във Врачанския край за отбелязване на своя юбилей, а събранието пак се председателства от партийния секретар. ...

(Стр. 313-317)

... в началото на 1987 г. се състоя Януарският пленум на ЦК на КПСС. Доклад изнесе генералният секретар. ... Отсъстваше или почти отсъстваше главното - анализ на порочната система, в условията на която всеки призив за повече социализъм означаваше призив за повече безобразия и извращения. ... За мен реалният проблем беше ще се промени ли или не системата, ще изведе ли съветската икономика от плачевното състояние в което се намираше. ... А мен ме измъчваше липсата на ясна концепция за същността, хода и очакваните резултати от от преустройството. За СССР вече казах. В други „братски страни“ положението бе още по-отчайващо. Имаше и такива (например ГДР), в които бе наложено табу по тази тема. Объркването беше пълно.

(Стр. 328)

... Останал е в паметта ми поводът да премина към решителни действия за оформяне на цялостно виждане за преустройството у нас. Това бе подготовката на моята реч пред конгреса на Комсомола през средата на 1987 г. Бях поканен да се изкажа. ... и реших - няма да се изказвам. Сигурно се питате - защо? ... Много е лесно да се говори за идеали, ако не съществуваха острите проблеми, с които ежедневно се сблъскваме. С демагогия не се занимавам. Кого ще лъжем? Народа ли? Никой досега не е успявал да направи това. Аз вярвам в народа! И искам и той да ми вярва!
Така се роди Юлската концепция ...

... Внесеният от мен материал в Политбюро получи подкрепа от страна на присъстващите. ... Бях решил да отида докрай. В моето встъпление обясних какво имам предвид. Поставих въпросите: защо ние обявихме, че социализмът е прогресивен обществен строй, а на практика той се оказа в ариегарда; защо се провалихме в научно техническия прогрес; защо не осигурихме висок жизнен стандарт на народа, въпреки че обещахме това; защо не успяхме да създадем нов, по-висш тип демокрация; защо се стигна до прояви на корупция; защо се допусна разминаване между идеали и действителност; защо все още има рецидиви на култ към личността, включително към моята личност и.т.н.? По-късно на пленума на ЦК отново изброих тези въпроси, посочвайки и други, не по-малко фрапантни.
Въпросите, поставени така открито, бяха моя искрена изповед, една тежка присъда и за ръководството, и за ЦК на БКП, и за мен. Бяха жестока самокритика за партията. Не скривам, всичко това никак не бе лесно. Но то бе казано. Партията и ръководството поеха отговорност, като провъзгласиха дотогавашния т. нар. априлски модел за неадекватен, издигайки тезата за нов модел. (Т. нар. Юлска концепция)
(Стр. 330-332)

* * *

... нашият съюз с Москва бе гарант за съществуване и оцеляване. Същевременно СССР бе за нас неизчерпаем източник на суровини и безкраен пазар за реализиране на нашата продукция. Не е случайно, че много години ние се развивахме стабилно и динамично.

Какво се получи на практика? С горчилка го изписвам - ние не можахме да постигнем единомислие и единодействие в преустройството на нашите обществени системи. Така, за съжаление, всяка страна беше оставена сама да провежда преустройството. ... Не се осъществиха ефективни мерки за промени в икономиката и в другите сфери на обществения живот. Това започна да поражда центробежни и разрушителни сили, които доведоха не само до изостряне на националние отношения, но преди всичко до застой, разкапване и накрая до анархия, до разпадане на Съветския съюз, до отказ от социализма.

Естествено това не можеше да не се отрази върху другите социалистически страни. Първи почувстваха удара от разстройството на икономическите връзки в СИВ Унгария, Полша и Чехословакия. Нашата страна последна започна да изпитва тези удари благодарение на натрупания икономически, политически и социален потенциал от миналото. От 1985 г. насам стокообменът ни със СССР се съкрати с 30 на сто. С около 40 на сто спаднаха икономическите и стопанските връзки с другите страни в СИВ. Това се отрази тежко на икономиката и пазара в България. От 1985 г. той започна прогресивно да обеднява, а цели отрасли и производства загубиха както своя суровинен тил, така и своя дългогодишен пазар. (Има се предвид СССР)

... Днес ние не може да не признаем, че кризата, настъпила в СССР след 1984 г., се отрази и у нас. Ние имахме мощности и кадри, но нямахме суровини и това доведе до намаляване на търговията. Особено като се има предвид, че само 5 на сто от стокообмена и производителните ни връзки бяха с развитите капиталистически страни. ... Смяната на приоритетите в съветската външна политика имаше тежки последици за съдбата на икономиките и на народите в Източна Европа. Дотогавашната политика на опекунство и натиск се смени с обратното - политически, икономически, финансов, технологичен и организационен вакуум, който нито една от социалистическите страни не можеше да запълни сама. ...

... Ако до 1986 г. в определена степен компенсирахме недъзите на системата с осигурените суровини и пазари (разбирай: СССР), след това единственият разумен ход бе да се измъкваме постепенно. Да се спасяваме с всички възможни средства. Срещах невероятна съпротива. И у нас, и в Москва. Толкова ми се искше да я преодолея, както е бивало в други времена, но...

(Стр. 358-360)

Горбачов насочи нещата в друга посока. Това пролича най-вече от лансираните и проведените постановки за механизмите на функциониране и особено за разплащането. Съветът за икономическа взаимопомощ бе едно нещо, но той имаше механизми, които като рухнеха, рухваше всичко. ... Но да вземем например следния проблем. СССР въведе разплащането в долари (през 1991 г., това е означавало на практика разпада на СИВ). Въведе го зад гърба ни, без да обсъди и да съгласува това с другите страни, включително и с България. Тези страни бяха оставени да се оправят сами, те бяха продадени и в тази област. Това естествено се прикриваше зад социалистическа фразеология. Реалностите бяха съкрушителни за развитието на социалистическите страни.

(Стр. 327)

<<втора част                                                                                                      четвърта част>>