Тъмните страни на плановата икономика 8
В тази част ще представя един документ, за който смятам, че трябва да бъде прочетен от всеки българин и да се изучава в училище. От него читателят може да узнае интересни факти за плановата икономика и до какво водят нереално ниските цени на някои стоки. Напоследък има много статии в интернет, които възхваляват ниските и „достъпни“ цени по онова време.
В документа от 1964 г. се говори за хлебния баланс на страната. От него се разбира, че потреблението на брашно нараства доста бързо и само за десет години, от 1953 до 1963 г., се е увеличило над два пъти. И страната ни е един от първенците в света по консумация на брашно (и тестени изделия).
В същото време обаче производството на зърнено-хлебни култури в страната не се е увеличило със същите темпове. Не са предвидени достатъчно площи заради засяването на други култури. В плановете редовно са предвиждани високи добиви на жито, които обаче години наред не са постигани заради сушата, дефицит на торове и др. И в крайна сметка страната страда от недостиг на брашно/жито, заради което се налага внос от чужбина. От документа се вижда, че за 1964-65 г. около една трета от консумираната пшеница и ръж са от внос.
Оказва се, че в страната през тези години има и недостиг на фураж за животните. А цената на фуражната царевица на свободния пазар е 40 ст/кг ( при цена на типовия хляб 15 ст/кг и цена на хляб „Добруджа“ 26 ст/кг!). Затова гражданите имат по-голяма сметка да хранят животните с хляб вместо с царевица. Освен това, поради ниската цена, хляба в домакинствата и обществените заведения (ресторанти и столове) не се пести и остават много неизползвани отпадъци.
В някои статии из интернет се говори, че високата консумация на брашно/хляб е достижение на социализма/комунизма, признак за нашето превъзходство и пр. А всъщност високата консумация се дължи на ... недостига на фураж за животните и разхищение. (И едно отклонение: в документа може да се намери сравнение на консумацията на различни продукти в България, Гърция, Югославия, САЩ, ГФР и Унгария. С изключение на брашното, в повечето случаи то не е в наша полза. И то след около 20 години управление на БКП ...)
Тъй като възможностите за внос на хлебно зърно от социалистическите страни са ограничени се налага сключване на споразумение за внос от капиталистически страни (съответно в дефицитна западна валута. Тя е нужна обаче и за вноса на дефицитни машини, оборудване и др. и с нея държавата може да се сдобие единствено чрез износ на запад, тъй като българският лев не е конвертируем).
Осигурените хербициди не достигат и трябва да се организира ръчно плевене на част от площите. При прибирането на реколтите се допуска загуба на зърно. Не достигат предвидените по план количества фосфорни торове, които трябва да се внесат.
Подобни проблеми с ниските цени са съществували явно през повечето време на социалима, тъй като и в други документи се говори за използване на хляб вместо фураж. Например в този протокол от 1989 г. За недостиг при месото и млечните продукти, причинен от ниските цени, се говори в началото на 60-те години. Това наложило известно повишение на цените и при тези стоки. Но въпреки това все още производството им останало на загуба. В приложения доклад се предлага да се повиши аналогично и цената на хляба и тестените изделия.
Приятно четене на приложения документ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар