четвъртък, 27 декември 2018 г.

Ще ни изхвърлят зад борда (1)


Мисля, че е време да разкажа, защо този блог се казва „Ще ни изхвърлят зад борда“В днешно време на много места може да прочетете, че, видите ли, преди промените всичко в нашата икономика вървяло по мед и масло и процъфтявало. Дошла изведнъж „демокрацията“ и хоп - затворила всички работещи преприятия. Това всичко било организирано от някакви тъмни западни сили, с цел да премахнат конкуренцията от наша страна и пр. И ако бил останал комунизма/социализма това нямало да се случи.


Когато се четат протоколите на Политбюро отпреди промените обаче се вижда съвсем друга картина. Икономиката на нашата страна (а и на  останалите в източния блок) не върви добре, трупат се валутни дългове, дават се дотации на губещи предприятия и за да се покрие загубата от износа на селскостопанска продукция, печатат се пари, което води до скрита инфлация. Недостиг на стоки измъчва населението, държавата е на ръба на валутния фалит. 

За да се преодолеят проблемите в СССР тече перестройката, като някои от крайните ѝ цели са отваряне към западните пазари, съветските предприятия да минат на пазарни принципи, да търгуват в конвертируема валута (долари), да залагат на качество, конкурентни стоки и пр. Тъй като нашият основен пазар, за който изнасяме продукцията си, е СИВ и СССР, на държавните ръководители е ясно, че ѝ нашата икономика трябва да се пригоди към новите условия. Досега някои наши пазари, като селскостопанската продукция, електрокарите, компютрите и пр. са ни били гарантирани по линия на СИВ (без оглед на качество, параметри и пр., а само заради черните ни очи ...). Но тази гаранция ще отпадне и ние трябва да се наложим с конкурентни стоки, иначе може да загубим позициите си, тъй като изоставаме от световното ниво. Още тогава е било ясно, че предстоят тежки години, в които икономиката ни трябва да се промени из основи. Много от стоките, които изнасяме, ще трябва за в бъдеще да се конкурират както с производители от СИВ така и западни, за да сме на равнището на съветския пазар. 
На много места в протоколите Т. Живков и други ръководители говорят за „завой“, който трябва да вземем или че трябва да приспособим икономиката си да „плува в международни води“. Ако обаче не успеем да „вземем завоя“ или да се научим да „плуваме в международни морета и океани“, и то без много бавене, може да се сгромолясаме. И тогава според Т. Живков „Ще ни изхвърлят зад борда - и на световната икономика и в рамките на СИВ“...

В тази част може да прочетете цитати от заседание на Политбюро от 13 юли 1989 г. - четири месеца преди свалянето на Т. Живков. Протоколът е доста дълъг, около 200 страници, затова съм извадил само някои ключови изказвания. Дори и не винаги да са свързани логически, те дават представа за ситуацията в страната по това време и какви проблеми се обсъждат от политбюро. 



За някои фундаментални проблеми на преустройството на нашата икономика - доклад от Т. Живков:

… като с хирургически нож, без да се робува на каквито и да е позиции, авторитети и интереси, трябва постепенно, но последователно да изрежем всичко от нашата икономика, което не работи ефективно за България и нейния народ. … Структурните промени, към които ориентираме нашата икономика, трябва да вървят образно казано, ръка за ръка с кооперирането и сътрудничеството със СССР. Едва ли е нужно да се изтъква фактът, че в СССР не могат също да минат без дълбоки структурни промени на своята икономика и интензивно се работи в тази насока.
… Както е известно, преди години ние направихме пробив с електрониката, като първи я развихме с ударни темпове и се настанихме на съветския пазар. Станахме монополисти (в СИВ). Това беше стратегически ход, който дълго време даваше и още дава резултати. Но времето се промени. Всички знаем ситуацията … И нас ни занимава постоянно въпросът имаме ли алтернатива, „друга разменна монета“ в рамките на СИВ, на която ще можем да заложим в икономическото си сътрудничество. При това, като е ясно, че конкуренцията между нашите страни (от източния блок) в електрониката ще се засилва, а при сегашното равнище на координация, на договорености и т.н. всеки един производител ще търси предимно самостоятелно сътрудничество със западни фирми. Без електрониката не можем, но и по досегашния начин не можем да я храним, защото голямото в електроникаа се прави от гигантски групировки на капитали, инвестиции, интелект, опит. То е по силите на суперкорпорации, на суперикономики.

… Ние не можем да не се подготвим своевременно, не може да бавим прехода към конвертируемост на българския лев. Вече ви е известна позицията на СССР – всички разплащания между нашите страни от 1991 година да преминат в конвертируема валута. … как ще привеждаме действително нашите цени към цените на реализация на международния пазар, ако правим това с досегашните мерни единици, валутни курсове, които не отговарят на реалната стойност на нашия лев и на онова което произвеждаме. … Как ако не с прехода към конвертируемост, ще извадим нашите фирми от парниковите условия на досегашните дадености и приоритети? Можем ли иначе да разчитаме на механизма на конкуренцията, за разбиване на монополизма … за трайно решаване на проблемите с дефицитите на суровини, стоки и услуги? … Едва ли - по-скоро ще имаме частични еволюционни промени. Но повтарям – за такива промени ние нямаме възможности, никой не ще ни чака, ще ни изхвърлят „зад борда“ - и на световната икономика, и в рамките на СИВ.

 … прехода към конвертируемост на българския лев ... първо, стъпката, за която трябва да се подготвим в следващата (1990) година (и по скорост и по мащаби), трябва да бъде оптимална. Иначе няма да може да „вземем завоя“. Второ, същевременно ако не я направим достатъчно радикална, достатъчно стръмна, трябва да си даваме сметка, че за нас „завоят“ вече става безпредметен – с всички произтичащи следствия. ...


(Обсъждане на доклада на Т. Живков:)

Г. Атанасов (Министър-председател):

… И накрая, поради ситуацията, в която се развива нашата икономика. Обстановката, която се очертава за 90-те години е твърде специфична и трябва направо да кажем неблагоприятна за нас от гледна точка на сегашното наше състояние. Едната реалност е обединения европейски пазар. Западна Европа казва, че не създава бариери, че няма такива намерения и в бъдеще. Наистина тя не създава митнически бариери, но гради бариери на равнището. Не случайно сега така бурно се променят стандартните, качествените параметри на продукцията в границите на Общия пазар, екологическите и другите изисквания. За нашата продукция ще бъде все по-трудно да навлиза в този пазар. ... Втората реалност е характерът на бъдещите взаимоотношения със социалистическите страни и специално със Съветския съюз. Това ще бъде процес на отдалечаване, ако ние с икономически средства не запълним това, което досега се запълваше от политиката, от административно - командните методи, чрез които се регулираха икономическите отношения, взаимните доставки. Не става дума, че Съветският съюз се отдалечава от нас, а става дума за нещо друго – дали ние с равнището на нашата икономика ще се приближим до изискванията на съветския пазар, за да бъдем приети на този пазар. (Виж и тук - Цитати от книгата на К. Чакъров „Вторият етаж“)

… Без промяна в структурата на икономиката нас не ни очакват добри години. ... В модела на националната икономика има гърбици, нежелани реалности, които спъват нейното приспособяване. … Преди всичко ние виждаме ясно очертана тенденция на спад на икономическия растеж, като се започне от 70-те години, за да стигне от 8,75 през 1966-1970 г. на 3,7 през 1981-1985 г. Свидетели сме на оскъпяване на икономическия растеж, в това число и чрез външни ресурси. Това е силно подчертано след 1975 г. Расте валутоемкостта не само на оборудването, но и на текущото производство. (Някои от тези проблеми са споменати и в мемоарите на Т. Живков). Изобщо икономиката се нуждае от действени мерки за структурна промяна, за промяна в приоритетите … повратен характер. Доколкото през изминалите години след XIII конгрес не постигнахме промяна, проблемите придобиват все по-голяма острота. Защо? Защото тази икономика с тези недостатъци, за които стана дума, работи при рязко влошаване на баланса на суровините, при неблагоприятни външноикономически условия, които означават за нас реална годишна загуба от 1 милиард – 1 милиард и 200 милиона долара.
При неблагоприятни условия работи и селското стопанство през последните 4 години. … Имаме трудности с материалните баланси, забавихме технологичното и структурното преустройство. … По-малко е количестото на ресурсите, а стари са по същество производствата. (Виж и тук - материали от заседание на народното събрание)Валутният дълг се увеличи. Не можем в реалното си стопанско поведение да се правим, че нищо не е станало. Премината е границата на допустимото.
... Сериозни проблеми имаме в състоянието на бюджета, в пропорцията стоки – пари. Политиката на доходите е деформирана. (Виж тук - изказване на председателя на БНБ В. Коларов, и тук - коментар за нивото на средните заплати през 80-те) Такава е истината. Изход има, но той предполага да се види истината. … Необходим е завой. … Чрез промяната в структурата ние трябва да намалим разходите, материалоемкостта и енергоемкостта на производството, да увеличим рязко неговата продаваемост на пазарите, да увеличим валутните приходи и да намалим валутните разходи с най-малко 1 милиард лева годишно, да повишим ефективността на производството.  ... Ние изпуснахме от погледа си състоянието на финансите сега, когато сме в тежко състояние на финансите. ...

Гриша Филипов:

… Ние трябва да се освободим от всичко неефективно. Просто нашата икономика трябва да се освободи от неперспективното, скъпо, неконкурентоспособно производство, което не отговаря на изискванията на съвременния международен и вътрешен пазар. Очевидно ние трябва да се освободим от така наречената детска болест на индустриализацията в началните етапи на нашето развитие. ... челно място в тази предметна структура трябва да заемат наукоемките продукти, продукция с изключително ниска материалоемкост, енергоемкост и трудоемкост в сравнение с досегашната продукция. ... С новата структурна политика трябва да се спре износът на национален доход в този размер, в който става сега. Очевидно задачата трябва да бъде поставена ние да повишаваме националната рентабилност на икономиката чрез решително повишаване на конкурентоспособността на нашето производство, а не да пилеем национален доход. ...
… Мерки за стабилизиране на на държавните финанси и паричното обръщение ... по-съвършен механизъм на управление на инфлационните процеси. А такива стават у нас и ние трябва да имаме механизъм, който да управлява тези процеси, за да не се допуска разгръщане на неуправляеми явления ... (В крайна сметка се стига до висока инфлация малко след промените, виж тук и таблиците с цените в началото на 90-те)

... Едновременно с това следва още един път да се преразгледат разпределителните отношения, като се предоставят по-широки права на фирмите по-свободно да присвояват част от дохода, който те ще създават след изплащане на своите задължения към държавата ... Следва по-активно да стимулираме чуждите преки инвестиции в нашата страна. Правилно ще бъде да се разрешава на чуждестранни банки да откриват у нас свои клонове, филиали и други организации. Следва да се създаде час по-скоро и пазарът на ценни книжа. Това го изисква и превръщането на нашите фирми в акционерни фирми. … Широкото движение на капитали между страните изисква отново да се върнем към въпроса за нашето участие и членство в Международния валутен фонд и Световната банка. Очевидно нашето участие във валутния фонд специално не бива да се разглежда като израз на кризисно положение или безпомощност от наша страна. Ние сме в такова състояние, за да искаме да станем членове на Международния валутен фонд, както това правят унгарските другари, полските другари и т.н. Но нашето участие в МВФ и Световната банка ще ни даде възможност за по-широко използване и преливане на капитали, както става в света. ...

В. Коларов (председател на Българска народна банка):

… При внедряването на стопанска сметка и конвертируеми лева естествено възникват и много проблеми. … Естествено често ще става дума за едно мъчително, но неизбежно адаптиране на икономиката. По-важно е да се отбележи това, че стъписването пред множеството проблеми, които имаме не е изход. Всичко можем да решим, трябва само да започнем да решаваме тези проблеми. ...

С. Овчаров (министър на икономиката и планирането):

… Също прави впечатление, че всяка една от нашите партньори в СИВ разчита на директен път до западните фирми. („Заобикаляйки“ напр. нашата електроника). И това несъмнено поставя пред нас определени изисквания. Заедно с това в хода на това засилено желание ние сме свидетели на определени парадокси, бих казал. ... Парадоксите се изявяват в това, че под една или друга форма се търсят възможности за възлагане на нашата страна на неизгодна кооперация. Търсят се възможности за възлагане на нашата страна на металоемки и ресурсоемки изделия. Търсят се възможности, за да ни се предостави ролята на някакъв технологичен аутсайдер. …

Т. Живков:

Всички – и социалистически, и несоциалистически страни - търсят да се кооперират с нас в областта на енергоресурсите, суровините и материалите. И там разбира се, където имаме квалифицирана работна ръка. За съжаление, така е.

С. Овчаров:

... (различни видове селскостопанска техника) Ние не можем да я произвеждаме или просто е нерентабилно. Един трактор у нас се произвежда за 10 хил. лв. а ние го купуваме за 5 хил. рубли. (от СССР).
… Първият пример е за металургията. Нашата металургия по различни начини получава сега над 500 млн. дотации годишно. Аз говоря само за черната металургия. Ние сме извършили една предварителна разработка за следващата петилетка ... Първо, общият брой на заетите в черната металургия ще намалее с 50 на сто. В Кремиковци чрез преструктуриране на производството, чрез изнасяне на производства ще останат само 6 хиляди работници от 24 хиляди сега. … Ние сега изнасяме 3 единици (некачествен) метал, за да внесем 1 единица качествен метал. В края на петилетката ще достигнем 1 към 1. … По същество Кремиковци ще се превърне само в един машинно-металургичен завод, където ще има студена обработка, а горещата ще се концентрира само на едно място. … На тази база ще можем не само да се откажем от дотации, но ние ще имаме печалба в металургията, ще имаме и крупни валутни постъпления. ...
... Трябва да извършим в областта на транспортната техника два важни пробива. Първият пробив – това е „Балканкар“ да стане номер едно в света в областта на карите.

Т. Живков: Тя и сега е номер едно по обем.

С. Овчаров:

Тя е номер едно само на книга. Фирмата в този си вид не може да завоюва първо място в света, защото предстявлява един технологически аутсайдер. Тя няма технология ... Следващият пробив, който трябва да направим в областта на транспортната и селскостопанската техника, това е планинската и полупланинската селскостопанска техника. … Всичко останало трябва да остане на заден план. Ние не можем да правим добри автомобили, ако правим по 4 хиляди автомобила, когато КАМАЗ прави 250 хиляди автомобила. Ние не може да правим добри автобуси, когато правим 2500 автобуса, след като унгарците правят 12-15 хиляди. …

Пантелей Пачов:

… За съжаление обаче в отрасъла, където държавата инвестира най-много средства – електрониката, трябва да провеждаме една селективна политика, независимо от това, че съветските другари и през следващата петилетка ще отидат на съглашения, съгласно които ще се увеличат два пъти може би обемите на износ. При сегашното състояние нашата електроника, ... , няма да може да бъде отрасъл, който да произвежда конвертируема стока или стока, която да можем да реализираме другаде. ...

Андрей Луканов (по това време министър на външноикономическите връзки):

... Втория момент ... да доведем докрай прехода към пазарно стопанство в Народна Република България и да констатираме с дълбоко прискърбие, че друго стопанство освен пазарно на планетата няма. ...
... На нас ни е необходим един безпощадно обективен анализ на текущото състояние и възможностите на нашата икономика. Без драматизация, но и без илюзии ... ... Ние сега в условията на остър бюджетен дефицит и нарастващо разстройство на финансовата сфера даваме един милиард и 250 милиона лева, за да подпомагаме влошаването на платежния баланс, като дотираме с над 700 милиона лева износа, поставяйки го преди това изкуствено в условията на губещ, и дотираме, което е най парадоксално, с половин милиард лева вноса от второ направление чрез доплащане разликите между гарантираните цени и реалните цени, по които закупуваме на капиталистическия пазар. Ние се борим … с тази икономическа вълна, която до голяма степен сами създаваме.
В България има три валутни животни – родопската крава, овцата и биволът. Всичко друго консумира валута. За съжаление компютърът не е валутно животно. ...
Смятам, че ние в СИВ като страна сме заинтересовани да следваме в национален и международен аспект опита на западноевропейската интеграция. … От тази гледна точка считам, казвал съм го и на съветските другари и тук искам да го кажа, тезата за директно преминаване към конвертируема валута в разплащанията, която засега не е позиция на съветското ръководство, а на отделни ведомства и хора в тези ведомства на Съветския съюз, означава дезинтеграция на СИВ. Трябва да търсим друг по-подходящ и по-постепенен път.
... Говорим тук за сериозни национални интереси. Ако ние преминем сега на конвертируема валута Пламен Вачков (Микропроцесорни системи?) от 1 милиард лева ще падне на 200 милиона лева, а Атанас Атанасов (ДЗУ?) - от 2 милиарда на 300 милиона.

Т. Живков:
Няма да падне. Ще падне ако стоят на сегашните позиции. Ако се преустроят, няма да паднат. Напротив, Правец и Стара Загора в областта на електрониката – това е злато, което е затрупано с един - два кубически метра пръст. Ако го дадеш на някоя западна фирма, тя ще направи чудо с тези два завода. Значи трябва да се измени мисленето …

А. Луканов:

... Този преход, който се набелязва сега, е абсолютно необходим. Съгласен съм и с това, което току що казахте. Ние не можем да живеем в оранжерийни условия, никой няма да ни позволи това. И затова ние, щем или не щем, трябва да извършим прехода. Но трябва да сме наясно, че той означава и една висока социална цена в хода на прехода. И много важен е въпросът, … да смекчим и да регулираме тази социална цена …
...

Т. Живков:
Сега ще изтече сиво вещество от нас на Запад, ако не вземем някакви мерки, но не административни.
...

Иван Панев:

… трябва да създадем национална система, която да даде възможност бързо да се адаптираме към производството и бързо да излизаме на международните пазари. Досега такава система нямахме. … Вземете например въпроса с микроелектрониката. Ние изоставаме в микроелектрониката и продължаваме да изоставаме. Много от нашите страни отидоха по - напред от нас ... А бяхме първи в лагера, ...

Т. Живков:

Ще бъдем ли конкурентоспособни или няма да бъдем? Ето проблема над проблемите. Ако бъдем конкурентоспособни, ще живеем, ако не сме конкурентоспособни, ще вървим назад и ще трябва да дойдат други, които ще направят нашата икономика конкурентоспособна. … Или ние ще живеем съгласно новите критерии в света, или ще се влачим в опашката и в края на краищата ще бъдем една страна, която ще бъде сочена за пример по своята изостаналост. Слава богу, засега не сме така. … Но животът си е живот, реалностите са си реалности. Нас могат да ни упрекват. Кои могат да ни упрекват? Много другари, особено от старото поколение. Те сега говорят и ще почнат да говорят … Те ще кажат: вие вземате капиталистически форми, капиталистически знания, капиталистически технологии ... Вярно е …
Другари, за да преминем към всичко това, на нас са ни необходими поне минимални резерви. … Навсякъде резерви, резерви, резерви! Правилно тук говориха много другари, без резерви ние ще хлътнем и не знаем докъде ще хлътнем. Ние трябва да имаме минимални резерви, за да можем да се придвижим напред. Какви резерви са ни необходими? - енергоресурси, суровини, материали. Вторите резерви са валутните резерви. До края на годината трябва да реализираме допълнително един милиард долара. ... Иначе не можем да се разгърнем, опасно е да се разгърнем, защото се хвърляме в морето да плуваме, без да сме се подготвили да плуваме добре. … Ние трябва със съботния ден, с продължителен работен ден да реализираме допълнително продукция за 3 милиарда лева, което е съвършено реално.

…. няма да бъде тази демокрация, която е сега. Ще отидем широко на демократично развитие. Ние нарочно сега задържаме (въвеждане на демокрация, многопартийна система?), защото ни липсва икономиката. Ако сме силни в икономиката, нека да оставим други да изпадат в безпътица, но веднага да разрешим безпътицата в цялата страна, докъде може да стигнем? Аз се извинявам, не става въпрос за демокрацията като демокрация, но става въпрос, че разни групи хора ще излязат и ще демагогстват. Но едно е да демагогстват, когато сме добре на пазара, когато нашата икономика се развива правилно, когато демократичното развитие е заложено по целия фронт на нашето развитие. А то сега не е заложено. Аз моля да ме раберете много добре. Това е полудемокрация, която ние сега установяваме. Това е даже една четвърт демокрация ...


Информация от Петър Младенов (министър на външните работи):

… При размяна на опит и информация за хода на обновителните процеси в съюзните страни, бе подчертано, че въпреки разнообразието на националните условия, практически всички социалистически държави решават комплекс от сходни задачи, които са породени от необходимостта да се преодолеят негативните тенденции във вътрешното им развитие и да се дадат нови импулси за пълното разкриване на потенциала на социализма.
Изоставането на съюзните страни, особено в областта на новите технологии, в темповете на растеж, валутните дългове се възприемат от Запада като „залез на социализма“. В тази връзка, бе подчертана необходимостта да се доказват преимуществата на новия строй не само със силни аргументи, но и с реални дела.
Съветското ръководство счита … др. Михаил Горбачов разкритикува пасивността на държавите от Варшавския договор … Настъпило е време за развитие на съвместни програми със Западна Европа в такива сфери като транспорт, екология, наукоемки технологии, сигурността в ядрената енергетика … Съюзните страни следва: първо – да извличат всичко полезно от сътрудничеството с ЕИО в т.ч по линия на СИВ: и второ – да се готвят към появата на обединения западноевропейски пазар.

Новата политика на „отваряне“ на САЩ и Запада към социалистическите страни е израз на обективната потребност от ново икономическо преразпределение на света, което би позволило на развитите капиталистически страни да разрешат собствените си социално-икономически проблеми …     

                                                                                                            втора част >>

неделя, 23 декември 2018 г.

Приходите и разходите по времето на соца (13)

Отново за цените през 80-те...

Цените през 1989 г.


Както се видя в предишните части, цените за периода 1978-1993 г. не са публикувани в статистическите годишници (официалният източник на статистически данни в страната). Това е периодът, в който има няколко големи увеличения на цените, предизвикани от икономическите и финансовите проблеми в страната, след като дълги години цените на потребителските стоки почти не са променяни. Тези данни и в момента са труднодостъпни за обикновения гражданин и не могат да се намерят никъде в интернет. Приложените долу таблици получих от познати, като източника им е Националния статистически институт (НСИ). Това е организацията, която издава статистическите годишници и преди, и след промените. Тези данни не са били предназначени за широката публика, а само за вътрешно ползване в НСИ за статистически цели.
В приложението може да се видят средните цени на някои основни стоки през последната година на социализма - 1989 г. (В таблиците се съдържат и данни за следващите девет години. Предполагам на много читатели ще е интересно да разберат и за бруталната инфлация по времето на Ж. Виденов). 

Моето лично предположение е, че цените през 80-те не са публикувани умишлено, за да се заблудят чужди (западни или „вражески“) наблюдатели, анализатори и служби и да се скрият икономическите и финасовите проблеми на страната.
Другата цел, която са имали властите, вероятно е да не се помни и да не се знае. И българите наистина не помнят и не знаят много за цените по времето на соца и стават лесна плячка за хора с нечисти намерения. От това незнание живеят и се хранят и митовете за ниските и достъпни цени едно време. В днешно време в българския интернет е пълно със сайтове , които съдържат в голямата си част заблуждаващи или откровено фалшиви данни, и които се опитват да ни убедят, че в момента стандарта ни на живот е паднал в пъти спрямо соца и на практика почти всички стоки са по-недостъпни от едно време. Притеснява ме фактът, че в началото, когато започнах да събирам данни за цените, попадах почти само на такива „заразени“ български сайтове (на първите места в някои известни търсачки). Обикновено в такива сайтове са посочени няколкото наистина ненадминати и до момента цени (мляко и млечни продукти, ток, вода, градски транспорт и пр.), поддържани изкуствено ниски от държавата, и се изпускат избирателно много други стоки, които в момента са по-достъпни (виж тук и тук). Друг използван трик е да се дадат ниски цени от преди големите увеличения (1979 г. и 1985 г., когато обаче и средните заплати и пенсии са били по-ниски), да се даде цената за грешен грамаж и пр., за да се заблудят читателите, че всички стоки при соца са били по-достъпни. От такива методи се възползват определени политически партии, които набират електорат измежду младите, които не помнят/помним. За съжаление имам доста познати, които са се „хванали“ на тази въдица. Много ме притеснява и фактът, че подобни трикове при цените, статистиките с консумацията на месо, мляко и пр. срещам и при някои държави, с които едно време ни свързваше „вечна дружба“ и това едва ли е случайно. Всичко това е възможно, защото ние, българите, не помним, не знаем и не можем или не искаме да проверим от надеждни източници.


<< дванадесета част                                                                               четиринадесета част >>




Приходите и разходите по времето на соца (12)

Отново за цените през 80-те...


Както споменах в предишните части, цените през 80-те години не са публикувани в статистическите годишници на НРБ а са старателно „укривани“. Вместо тях може да се намерят индекси на цените, от които обаче незапознатият читател много трудно може да възстанови данните.

След известно търсене успях да се сдобия с оригинални данни на НСИ за цените през осемдесетте години, които не могат да се открият в интернет, и са много ценни. В тази част ще ви представя данните за началото на 80-те до 1983 г., а в следващата даните за 1989 г. и следващите години.

В таблиците по-долу може да видите цени от 1970 до 1983 г. Както споменах вече, през 1979/80 г. има шоково повишение на цените заради настъпилата криза и наближаващия фалит, което може да се проследи нагледно от приложените таблици. (Виж и тук. От предишните части стана ясно, че цените „изчезват“ от статистическите годишници на НРБ една година преди шоковото увеличение, вероятно „с умисъл“).

Данните са доста подробни, могат да се намерят например цените на хляб, банички, различни видове меса (свинско, кренвирши, хамбургски салам, създърма, луканка), млека, захар, локум, яйца, плодове и зеленчуци, консерви, компоти, акохолни напитки, както и различни нехранителни стоки - платове, фланели, чорапи, обувки, техника, въглища, нафта (за отопление) и др.

Следващата таблица съдържа цените на различни стоки на кооперативните пазари (т.е цени, които не са фиксирани от държавата). И тук (както в трета част) прави впечатление, че напр. цената на червените домати на „свободните“ пазари (91 ст/кг през 1983 г.) е по-висока от цената в държавните магазини (61 ст/кг), където вероятно е била субсидирана. Такава разлика в цените може да се обясни само с това, че количествата на доматите в държавните магазини (на ниски цени) са били сравнително ограничени. В противен случай никой не би си купил домати от пазара...
Последната таблица съдържа цените на плодове и зеленчуци в специалните (показни) магазини. Така например цената на бананите, които по правило се продаваха само по нова година или в ограничени количества целогодишно в показните магазини, е близо 3 лева/кг през 1983 г. (Това би се равнявало на сегашни 9-10 лв!)

Други цени през 80-те години може да намерите в четвърта, пета, шеста, седма и осма част.

<< единадесета част                                                                                       тринадесета част >>

  










неделя, 16 декември 2018 г.

Когато нямаше престъпност (14)


(По материали от заседание на НС от 30 октомври 1986 г. при обсъждане на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс)

В приложението може да намерите изказването на С. Даскалова (министър на правосъдието). То започва със стандартното позоваване на спуснати отгоре „линии“, в случая докладната записка на Т. Живков „ Съображения по някои актуални проблеми на нашето развитие“, за да обоснове нуждата от по-ефективна борба с „престъпността и другите отрицателни явления“. В изказването могат да се намерят различни данни за стопанската престъпност по времето на социализма. Разбира се, че през последните години има тенденция на нарастване на посегателствата върху социалистическата (държавната) собственост и на престъпленията в икономиката, някои от които са в големи и особено големи размери, под формата на продължавано престъпление и от повече лица. По оценка на изложителя материалните щети само от санкционираните престъпления против социалистическата собственост са нараснали от 4 млн. и 630 хил. лв. през 1980 г. на 12 млн. и 848 хил. лв. през 1985 г. Посочени са примери на присвояване на значителни суми в София, Русе, Варна и Велико Търново, като средствата са присвоени от магазини, храна за болници и др.

От отделни реплики (изказвания, които не са приложени, но може да прочетете на линка горе) се разбира, че кражби (за първи път) на стойност до 50 лв. са на практика декриминализирани и не минават през съдилищата, а се налагат административни наказания. При средна заплата към 200 лв в средата на 80-те това се равнява на около 1/4 от средното заплащане. В днешно време (2018 г.) тази сума би отговаряла на 200-250 лв. (Тази информация е важна за сравнение на нивото на престъпността през 80-те и в днешно време, виж тук).

При обсъждането са споменати с няколко думи грабежи в Хасково, Ловеч и София.


<< тринадесета част                                                             петнадесета част>>






вторник, 11 декември 2018 г.

Призраци от стенограмите (10)


Тук може да прочетете цитати от стенограма от заседание на народното събрание от 14.12.1989 г. От изказването на председателя на БНБ Васил Коларов става ясно, че важни данни за тежкото финансово състояние на страната не са били известни на обществеността, и дори редовите членове на БКП са узнали за него едва дни преди това на декемврийския Пленум на ЦК на БКП.


Васил Коларов (Председател на Българската Народна Банка):

От 1961 г. досега ние имаме значителен ръст на парите в обращение у нас. Една част от ръста на масата на парите в обращение се дължи на обективния ръст на нашата икономика. Друга част се дължи на процесите на инфлация, за които стана дума на завършилия вчера пленум на Централния комитет на партията. За първи път у нас ясно и открито се говори за това. 
Това поражда обективна необходимост и от по-големи парични копюри, тъй като с годините всяка година паричният оборот в страната в налични пари нарастваше с около 8 на сто ... 

Друг сериозен фактор за издаването на този указ е обстоятелството, което беше разкрито също едва на завършилия вчера пленум на Централния комитет на партията - че от години наред нашият бюджет е дефицитен, въпреки че това не беше говорено досега, т.е. с годините е натрупан и голям дълг на бюджета към банките. Др. Петър Младенов в своя доклад назова абсолютната цифра на този дълг - над 10 милиарда лв. Ако се отчетат и някои скрити форми на такъв дълг, всъщност сумата е дори по-голяма, може би над 16 млрд. лв. Между впрочем този дефицит на бюджета е един от основните фактори за инфлацията в нашата страна, тъй като това е канал, по който се пускат пари без стоково покритие. (Едно уточнение - това не е външният дълг на страната, който е в чужда валута, главно долари, а дълг на държавата към българската банка в левове. За външния дълг може да прочетете по-долу)


... Ако има държавни съкровищни билети, както се предлага с този указ, всъщност се въвежда една по-свободна и по-демократична форма за финансиране на това зло, което все едно е налице - бюджетният дефицит.
... Става въпрос освен съществуващите банкноти в обращение да се пуснат и нови, по-големи купюри - държавни съкровищни билети, примерно от 50 и 100 лв. ...

... Ние с вас знаем след завършилия вчера пленум на Централния комитет на партията, че един от основните финансови дисбаланси в нашата страна това е дисбалансът между парите и стоките. ... ежегодно средногодишно за дълъг период от време парите в обращение у населението нарастват средногодишно с около 10-11 на сто, което е значително над нарастването на нашата икономика - около 5 на сто ... ... банковите кредити за самата икономика, т.е. банковите кредити за капитални вложения и банковите кредити за  оборотни средства, растат значително по-бавно, отколкото расте икономиката ... Така че нарастването на на банковите кредитни вложения идва всъщност ... за да се финансира бюджетният дефицит. ... (допълнителна информация по темата може да намерите тук)


... В заключение искам да кажа и това, че немалък фактор за голямото нарастване на парите в нашата икономика е голямато нарастване през последните години на привлечените от чужбина средства под формата на кредити в конвертируема валута, за което също стана дума на току-що завършилия пленум на ЦК на партията.  
... нашите валутни разходи в този период оставаха 4 години подред, включително и тази година, значително по-големи от валутните ни постъпления. 
... една от най-големите вини на командно-бюрократичната власт у нас от 1986 до тази година включително това е, че не се каза истината на народа: че се налага да стегнем колана и да приведем валутните си разходи в съответствие с намалените валутни постъпления на страната с около 1 млрд. щатски долара. Поради това и ние продължаваме с вас всяка година да харчим 1-1,5 млрд. долара повече, отколкото изкарваме, а това трупа дългове на гърба на нашата икономика.
За тези 4 години, от 1.1.1986 г., брутният (външен) дълг на страната порасна с повече от 7 милиарда щатски долара. Всяка година плановете за валутните ни постъпления бяха с  35 до 50 на сто по-големи, отколкото отчетът на валутните постъпления за предходната година въпреки острите възражения на банката в правителството и другите органи. Нас ни наричаха в този случай валутни стагнатори. Казваха, че искаме да заведем България към планирана стагнация. ... 
(тук може да намерите предупреждение на В. Коларов за угрозата, надвиснала над страната пред пленум на ЦК на БКП от 1986 г.)

<<девета част                                                                                         единадесета част >>




петък, 7 декември 2018 г.

Тъмните страни на плановата икономика 8



В тази част ще представя един документ, за който смятам, че трябва да бъде прочетен от всеки българин и да се изучава в училище. От него читателят може да узнае интересни факти за плановата икономика и до какво водят нереално ниските цени на някои стоки. Напоследък има много статии в интернет, които възхваляват ниските и „достъпни“ цени по онова време.


В документа от 1964 г. се говори за хлебния баланс на страната. От него се разбира, че потреблението на брашно нараства доста бързо и само за десет години, от 1953 до 1963 г., се е увеличило над два пъти. И страната ни е един от първенците в света по консумация на брашно (и тестени изделия).
В същото време обаче производството на зърнено-хлебни култури в страната не се е увеличило със същите темпове. Не са предвидени достатъчно площи заради засяването на други култури. В плановете редовно са предвиждани високи добиви на жито, които обаче години наред не са постигани заради сушата, дефицит на торове и др. И в крайна сметка страната страда от недостиг на брашно/жито, заради което се налага внос от чужбина. От документа се вижда, че за 1964-65 г. около една трета от консумираната пшеница и ръж са от внос.

Оказва се, че в страната през тези години има и недостиг на фураж за животните. А цената на фуражната царевица на свободния пазар е 40 ст/кг ( при цена на типовия хляб 15 ст/кг и цена на хляб „Добруджа“ 26 ст/кг!). Затова гражданите имат по-голяма сметка да хранят животните с хляб вместо с царевица. Освен това, поради ниската цена, хляба в домакинствата и обществените заведения (ресторанти и столове) не се пести и остават много неизползвани отпадъци.

В някои статии из интернет се говори, че високата консумация на брашно/хляб е достижение на социализма/комунизма, признак за нашето превъзходство и пр. А всъщност високата консумация се дължи на ... недостига на фураж за животните и разхищение. (И едно отклонение: в документа може да се намери сравнение на консумацията на различни продукти в България, Гърция, Югославия, САЩ, ГФР и Унгария. С изключение на брашното, в повечето случаи то не е в наша полза. И то след около 20 години управление на БКП ...)

Тъй като възможностите за внос на хлебно зърно от социалистическите страни са ограничени се налага сключване на споразумение за внос от капиталистически страни (съответно в дефицитна западна валута. Тя е нужна обаче и за вноса на дефицитни машини, оборудване и др. и  с нея държавата може да се сдобие единствено чрез износ на запад, тъй като българският лев не е конвертируем).

Осигурените хербициди не достигат и трябва да се организира ръчно плевене на част от площите. При прибирането на реколтите се допуска загуба на зърно. Не достигат предвидените по план количества фосфорни торове, които трябва да се внесат.

Подобни проблеми с ниските цени са съществували явно през повечето време на социалима, тъй като и в други документи се говори за използване на хляб вместо фураж. Например в този протокол от 1989 г. За недостиг при месото и млечните продукти, причинен от ниските цени, се говори в началото на 60-те години. Това наложило известно повишение на цените и при тези стоки. Но въпреки това все още производството им останало на загуба. В приложения доклад се предлага да се повиши аналогично и цената на хляба и тестените изделия.

Приятно четене на приложения документ!

<<седма част                                                                                                               девета част>>















събота, 1 декември 2018 г.

Призраци от стенограмите (9)



Цитати от заседанието на НС от октомври 1985 г. , което захваща темата за замърсяването на околната среда, но накрая стига до съвсем други проблеми:


Н. Янчев

... Но да оставим замърсяването на природата (виж последното цитирано изказване от осма част) и да се обърнем към едно друго замърсяване, което аз мислех и Йосифов малко загатна, но благодарение на това, че той още не е сериозен пенсионер и не е герой на социалистическия труд, та го е още страх. Понеже мене ме направиха герой, макар и да не съм искал, набрах кураж да кажа това което той не посмя да каже, а само го позагатна оттук оттам.
Аз поставям другия въпрос - замърсяването на обществената среда. Природната среда ние я филтрираме - водата, въздуха, а как ще филтрираме човешката душа да стане по-чиста, да стане непорочна, да стане неподкупна? ...
Въпросът е поставен в докладната записка на др. Тодор Живков, но аз тази докладна не съм я чел. (вероятно се има предвид тази записка, озаглавена „Съображения по някои актуални въпроси на нашето развитие“). Там са потавени всички тези въпроси, които замърсяват човешката, обществената среда - въпросът за корупцията. Този въпрос ние го крихме доскоро, криехме го, че не съществува. Но криеш го или не го криеш, той си съществува. ... Корупцията многолико се проявява в целия наш обществен живот. ... Тя се проявява в подкупи, в кражби. Кражбите станаха явление много обезпокояващо. На времето този въпрос не се коментираше.  ...
... Как да си обясним и такъв въпрос като фалшивата информация. Това също е обществен урод у нас в социалната среда. Ние трябва да се борим с него, защото той нанася вреда, почвайки отдолу до горе, а отгоре му вярват  и се нанася вредата по обратен път - отгоре до долу. Значи по целия фронт ние се лъжем един друг. Това пролича тази година. Хвана ни една по-голяма суша и ето спря електричеството. А някои са лъгали, че имаме големи запаси и можем да издържим. Да се потърси отговорност от тези хора. Защо са лъгали, защо са го направили? Може ли да скрием, че сега спираме тока? - Не можем. Защото е тъмно. Ние се връщаме обратно към лампите, към кандилото, не може да гледаме телевизия и т.н.
...
... Там (в СССР) издадоха постановление срещу алкохолизма. А знаете ли у нас алкохолизмът какви размери е взел? Опустошителни. Може би министърът на финансите ще каже: аз ще пропадна, в по-голямата си част от това пиянство и тютюнопушене се крепи бюджетът. Добре, той ще си върже бюджета, но ние ще се унищожим, ще унищожим нашето поколение. ... Ние трябва да вземем мерки и то незабавно...

...Ние сме длъжни да я видим такава каквато е. 
Нима е ръководител този, който не си е изпълнил плана, а го е лакирал така, че той хем е изпълнен, хем производство нямаме. По такъв начин той лъже висшето ръководство, а висшето ръководство лъже пък нас. В края на краищата един друг се лъжем, че сме добре, а в даден момент, когато ни удари едно природно явление, ние веднага започваме само с него да се оправдаваме. А преди това не сме видели много негативни неща, които сме крили от себе си.
...
Предлагам на ръководството на Народното събрание да набере кураж и да постави този въпрос на една сесия. Аз смятам, че не е престъпление тук да се изкажем, в събранието, вместо да се клюкарства из кафенетата, по улиците, че работите не вървят. Не вървят затова, защото ние не искаме да ги оправим. ...Ние сме длъжни ... да отстраним тези прояви. ...
... Дойдохме след 9 септември и 5-6 години викахме - това са буржоазни прослойки, те ще се изживеят, но ето 30 години, вместо да се изживеят те се увеличават. А на това къде ще търсим вината? Само във фашизма не можем да я търсим, трябва да я търсим по начина, по който ние действуваме, с примера, който ние трябва да дадем на хората долу, защото те няма да ни вярват и не ни вярват. Това да го разберат и тези, които са пред мен, и тези които са зад мен. (Вероятно се има предвид най-висшето държавно ръководство, което седи зад трибуната и говорящия). Нашият народ изгубва доверието у нас. Ние ще си отидем, както и аз, но ние не рушим само нас, ние рушим една система - социализма. А капиталистите ни казват: какво направихте, ето социалистическата ви система. Тя е по-уродлива от системата на буржоазията, което не отговаря на истината. Нашата система е по-висша, отколкото системата на буржоазията ... Ние трябва да я очистим от негативните неща.
... Въпросите за негативните явления трябва да се поставят на тези висши форуми, за вземем решения как да се борим срещу тях, защото те ще ни погребат, ще погребат и нас, ще погребат и системата, а ние сме длъжни да пазим тази система, защото смятам, че е по-висша. 


 << осма част                                                                                                 десета част  >>

Призраци от стенограмите (8)



Тук може да прочетете цитати от изказвания на депутати пред народното събрание през октомври 1985 г. Те са на тема замърсяване на околната среда, което по това време е вече очебиен проблем.


Н. Георгиев (председател на Комисията по опазване на природната среда)

... Но има и една друга истина. Екологичната картина на страната ни в значителна степен е все още неблагоприятна, дори на места твърде тревожна. ... полаганите досега грижи за решаване на този проблем не можем да кажем, че са напълно задоволителни. ...
... на конференцията се изнесоха данни за похитена чистота на планински местности - полянки, язовири, поречия на рекички ... Данни на похитена чистота - изхвърляне на хартия, найлонови отпадъци, буркани и шишета, сарделени кутии, на масла от леки коли - се посочиха и за софийската планинска околност, за Витоша, Люлин и Владайската река, за поречието на Искър и пр. ... 


А. Балевски 

... Преди 7 или 8 години ... получих писмо от един гражданин - мисля, че се казваше Илия, от гр. Любимец. С мъка ми пишеше, че добитъкът му отказвал да пие вода от Марица. Мисля си, добичетата не щат да пият замърсена вода, а ние какво да правим? Щем не щем, принудени сме да я употребяваме така, че в крайна сметка вредните замърсявания попадат у нас и увреждат нашето здраве.
В академията идват разтревожени ръководители на селища, търсейки съвет и помощ. Казват, а това е подчертано и в доклада на комисията, че от замърсени води са зачестили случаите на спонтанни аборти, на мъртвородени или пък с трайни и сериозни увреждания деца. ...
Всички наши реки са замърсени и в близко бъдеще няма да имаме напълно очистена река. Това е сигурно. Промишлените предприятия продължават да изхвърлят във водоемите огромни количества силно замърсени отпадъчни води. Селищата също отравят реките с употребявани в бита химически препарати. ... Това е направо престъпление, като се има предвид, че нашата страна е бедна на водни ресурси. ...
... И въпреки съществуващите разпоредби контролните органи са безпомощни. Но въпросът не е само до контрола. Най-обезпокояващо е неразбирането и подценяването на необходимостта от мерките, които следва да се вземат за пречистването на водите. Престъпна небрежност ли е това или невежество? Как може да се правят икономии от средствата, предвидени за изграждане и съоръжаване на пречиствателни станции? ... Аз не мога да допусна, че един съвременен ръководител на предприятие не знае значението на обектите за пречистване. Но въпреки това резултатите са наяве - много обекти за пречистване не са изградени, защото средствата, предвидени за това, се преориентират или намаляват или самото изграждане се отлага многократно. ...

Природата ни е дарила с щедра почва, която ражда всичко. ... Но сега, във времето на голямата химия и металургия, на усиления транспорт, ние хвърляме, без да мислим за екологичните последици, огромни количества химия върху „живия“ слой на земята - хумуса. ...
Увлечени от нуждата да получаваме все по-големи и по-големи добиви, ние хвърляме върху свешената българска земя, в повечето случаи неконтролирано, големи количества пестициди. Въпреки, че повече от хлорорганичните препарати у нас бяха забранени още през 1972 г., все още се наблюдават твърде високи количества от тях в почвите. (Виж и тук.) Това показва, че това са съединения, които не се разграждат с течение на времето. В почвата трябва да се хвърлят само химически съединения, които се разпадат на безвредни елементи. През последно време особено остро стои въпросът за замърсяването на почвата от триазиновите хербициди - симазин и атразин. Много от препаратите, които се употребяват още за борба срещу плевелите, остават в житните култури и сламата. Повечето от случаите на замърсяване на почвите с хербициди  се дължи на неправилното им използване. 
Твърде обезпокоително е замърсяването на почвите с тежки метали (олово, живак, мед, цинк, кадмий, хром и др.)... Има райони на страната, където оловните концентрации са достигнали десетки пъти над средното наличие в почвите в света. ...
Особен е характерът на замърсяването на природната среда вследствие употребата на минерални торове. От една страна, те са много необходими за селското стопанство, съвременното земеделие е невъзможно без тях. От друга страна обаче прекомерната им употреба води до увеличаване на допустимата концентрация на нитрати в питейните води и в хранителните продукти. Нитратното замърсяване на почвите се дължи в повечето случаи на неправилното торене, т.е. внясяне на големи дози торове в почвите, без да се отчитат наличните, както и нуждите на растителните култури ... За съжаление има селища, които използват води с прекомерно високи нитратни нива, далеч над определените норми. В световен мащаб има определени норми за тези нива. В почвата, водата, хранителните продукти, в човешкия и животинския организъм нитратите се превръщат в нитрити и хидроксиламини. Нитрати има в голяма част от колбасите, в които се прибавят като консерванти. Повишените количества нитрати и нитрити в хранителните продукти и водите за пиене водят до така нареченото „блубейбис“ (сини бебета). За пръв път в Англия е наблюдавано това явление ...

А. Малеев

... Най-трудно се преодолява замърсяването на водите с тежки метали и арсен като продукт на металообогатителната и металодобивната промишленост. Така например във водата на река Арда преди вливането ѝ в язовир „Кърджали“ са установени концентрации на олово, цинк, манган и арсен значително превишаващи тези в природно чистите води. Завишени са и доста количествата на някои от тези и други елементи и във водите на реките Тополница, Луда Яна и Огоста. ...
Сериозен проблем, който има косвено отношение към здравето, е замърсяването на почвата с пестициди, изкуствени торове, битови и промишлени отпадъци. Някои замърсители мигрират в питейните води и в хранителните продукти и оттам попадат у човека. ... за последните 10 години се увеличава степента на замърсяване на почвата с арсен и мед в района на Медодобивния комбинат „Георги Дамянов“ в гр. Средногорие, на кадмий, олово и цинк в района на Комбината за цветни метали „Д. Благоев“ в Пловдив. Значително е съдържанието на нитрати в почвите на редица населени места в страната.

Известно е, че в България активно се използват химическите препарати за борба с вредителите, болестите и плевелите по културите. В 45 на сто от суровите зеленчуци, отглеждани на открито, бяха намерени следи от пестициди. В продукцията на оранжериите този процент е по-висок. ... количествата на пестициди са ниски, значително под пределно допустимите концентрации. 
... Като резултат от изследването, извършено в една детска градина, беше установено, че децата поемат с целодневната си храна по-голямо количество нитрати - именно от 7 до 17 мг/кг тегло за ден от допустимата норма на Световната здравна организация, която е до 5 мг/кг тегло за ден. 
Нитратите при определени условия взаимодействат с други вещества в храната, при което се получават нитрозамини, съединения, за които е доказано, че са силни ракообразуватели. ...

Г. Янкова

... Всеизвестен факт е, че успехите на нашето селско стопанство през последните години се дължат на широкото навлизане на химизацията в растениевъдното производство чрез непрекъснато увеличаване на употребата на минерални торове и растителнозащитни мероприятия. Независимо от това интензивната химизация на растениевъдното производство породи и много отрицателни явления в екологичен аспект. Така в резултат на увеличеното потребление на минерални торове, нарастителнозащитни препарати и на други химични средства за управление на добива, неспазване на технологичната дисциплина и изискванията за тяхната употреба се увеличи химическото замърсяване на почвите, на водите и на селскостопанската продукция, наруши се и хумусният баланс на обработваемите земи. ...

В. Йосифов

... Защо ни се сервират данни от 1979-80 г., и то само за пет окръга, че са се родили 6543 деца с уродства, с непоправими физически и психически увреждания? Тук има другари, които несравнено по-добре от мен разбират. Това значи, че само в пет окръга за една година ние сме родили, създали сме, причинили сме да се родят увредени момчета за една пехотна българска дивизия. И половината от тях - момичета, които никога няма да станат български майки! Това ако не е злодеяние! ...

Н. Янчев

... Да вземем Химическия завод в Бургас. Там онзи ден телевизията ни сервира друго нещо - че се се е замърсила природната среда от отпадъците, които отиват в блатото. Как смятате, ако издадем някакво постановление, ще се очистят ли тия води. А те трябва действително да се прочистят. ...
Докладът не ни представи конкретни резултати - какво е направено по места. Например Кремиковци замърсява въздуха в София. Може да ни каже някой, че те го филтрират, обаче аз, като се кача на Копитото, не виждам София. Филтрират ли го или не? Дали на статистиката да вярвам, или на замърсения въздух в Софийското поле?

<< седма част                                                                                                     девета част >>

За сушата, кишата и Гришата


В няколко от документите, които съм цитирал досега, се говори за тежка и продължителна суша, тежки години и пр. в средата и края на 80-те. За пример може да вземе този протокол от 1988 г. (Всъщност в него се говори главно за зараждащата се опозиция, и между другото министър-председателят Г. Атанасов споменава последните четири тежки сушави години, които водят до затруднения в снабдяването с картофи, мляко и др. Прочетете и третата част с цитати от протокола). 
На заседание на НС през 1988 г. се изтъква приноса на поредната суша за недостига на стоки.
В този документ от края на 1985 г. (обсъждане на проектоплана за предстоящата 1986 г.) се обвинява незапомнената суша, настъпила през 1984 и 1985 г., за спада на селскостопанската продукция, недостига на вода и проблемите в енергетиката (довели до режим на тока). Проблемната 1985 г. е спомената и тук.
В документи от 1989 г. също се говори за засушаване.

В приложението може да намерите данни за валежите в страната през 80-те години, взети от статистическия справочник от 1989 г. Според таблиците 1985 г. е била наистина доста сушава. Но има населени места за които валежите през 1985 г. не са най-ниските. А към края на 80-те валежите в повечето посочени населени места са определено по-високи от стойностите през 1985 г. ...







Призраци от стенограмите (7)



Тук може да намерите цитати от обсъждане на проектоплана за 1986 г. в народното събрание на 12 декември 1985 г. В някои от изказванията се говори за настъпилата през последните една-две години „тежка суша“, която води до значителни проблеми в селското стопанство, недостиг на селскостопанска продукция и храни, недостиг на електроенергия (и режим на тока) и др. Но ако човек чете между редовете, ще разбере, че „сушата“ идва от североизток. А ако прочетете последния абзац на този постинг, ще разберете защо властите избягват да говорят за истинските причини и крият действителното положение от народа.

А тези, които се ръководят от принципа „око да види - ръка да пипне“, могат да намерят тук данни за количеството на валежите през 80-те ...


И. Илиев
...
Всеизвестно е, че  природните условия през последните три години са неблагоприятни. Но 1985 г. няма равна на себе си през настоящето столетие. Това се отрази особено тежко върху развитието на селското стопанство, а също така и върху енергетиката. Общо продукцията на селското стопанство се очертава да бъде с около 9 на сто по-малко от 1984 г. Сушата повлия най-силно на зърненото производство. Полученото зърно е 50 на сто от това, за което бяха създадени условия при една средна по влажност година.
Недостигът на вода стана главен проблем. Крайно недостатъчна е водата за развитието на животновъдството, за промишлеността. В много райони и големите градове се чувствува остър недостиг на питейна вода за населението.
Известни са затрудненията в електроенергетиката. Освен с неблагоприятните природно-климатични условия те са свързани със слабости и трудности в изграждането и въвеждането на нови и незадоволителното поддържане и ремонт на съществуващите енергийни мощности, неикономичното използуване на електроенергията и енергоресурсите във всички сфери на народното стопанство. ...

Б. Белчев

... независимо, че през тази година се очертава народното стопанство да понесе изключително големи загуби от необичайната и продължителна суша. Благодарение на далновидната политика на Българската комунистическа партия ... беше постигната допълнителна продукция, която в значителна степен успя да компенсира загубите от селското стопанство.

Е. Христов

... Както е известно, годината, която изтича, постави на тежко изпитание цялото народно стопанство. Неблагоприятното стечение на различни и добре известни обстоятелства изправи нашата икономика пред големи затруднения.
Изправихме се пред общонационален недостиг на хранителни продукти, на енергийни и водни ресурси. Наруши се нормалният ритъм на производството и нормалният ритъм на живот.
...
Ние трябва да отчетем, че изпълнението на плана ще се осъществява в трудни условия. Не са преодолени напълно последствията от изминалите две години, а и не сме застраховани, че няма да се повторят някои от обективните трудности, с които се сблъсквахме през тях. ...
Нашите врагове очакват с нетърпение развитието на икономическа, социална и политическа криза в България. Нашите приятели очакват от нас да излезем от трудностите и да отбележим нови успехи. Ние трябва да направим всичко възможно, за да огорчим враговете и да зарадваме приятелите.

<<шеста част                                                                                                          осма част >>