Тъмните страни на плановата икономика 1

Приложените документи са извадки от протокол от заседание на политбюро на ЦК на БКП от 1986 г., на което се обсъжда плана за деветата петилетка. Първите две страници са част от изказване на Пенчо Кубадински, а последната от изказване на Васил Цанов. На тези три страници се обсъждат примери за разхищенията по време на социализма:

Дървесина от българските гори остава неприбрана и изгнива, тъй като липсва техника и работници, които да я приберат. В същото време се внася по-скъпа от Коми, а завода за целулоза в Свищов след дълги години изграждане ... остава непостроен и има недостиг на мощности за производството на целулоза.

Още през 1986 г. е известно, че след години се очакват проблеми с недостига на целулоза и хартия, тъй като изтичат споразумения за доставки на дървесина със СССР (едното през 1986 г., другото през 1990 г.)

Спомням си, че малко преди и малко след промените имаше дефицит на тоалетна хартия, тетрадки и др., и се налагаше да се редим на опашки за тях. Може би разхищенията, описани на долните страници, са допринесли за недостига на тези стоки?

                                                                                                                             втора част >>

Модерно развито селско стопанство, ъ?

(Материали от Пленум на ЦК на БКП от май 1989г., посветен на проблемите в селското стопанство.)

Докато публично се разпространява версията за „модерно развитото“ земеделие в България, върховете на БКП са добре запознати с нарастващите проблеми в селското стопанство през 80-те, както се вижда от приложените документи.

Селскостопанската техника е отчасти морално остаряла, сградите на доста места не са поддържани поради липса на средства – причина са загубите в земеделието и средствата отнемани от държавата. Заради повреди и липса на резервни части има чести престои на машините по време на прибиране на реколтата.

Заплащането на земеделския труд е ниско, условията на село са трудни, което довежда до масово бягство по градовете и недостиг на кадри в селското стопанство. Работниците в селското стопанство са над средна възраст, млади няма. Особено по-малките и пограничните села са застрашени от обезлюдяване, като там са останали предимно стари хора.

Налага се вноса на известни количества зърно, лук, картофи, зеле, които по една или друга причина не са произведени в достатъчни количества и не достигат на пазара в страната. Правят се грешки при планирането, като например на места една и съща култура се сее няколко години подред на едно и също място, в следствие на което добивите намаляват.

Поради нереално ниските цени на хляба (въпреки че същевременно в дадени моменти се налага вноса на жито срещу така дефицитната западна валута), някои животновъди хранят добитъка си с хляб.

Техниката не е на съвременно ниво, и е по-малко в сравнение с развитите страни. Разходите за поддръжка на старите машини са високи, пари за нови части и машини няма.

Официално обявените данни за поливните площи в страната не отговарят на реалността, известна част от тях не могат да се ползват поради засушаването и амортизираните съоръжения, някои от които се нуждаят от основна подмяна. Но поради недостига на пари не се извършва дори ремонт на стопанските сгради, камо ли на скъпоструващите поливни съоръжения.

Ако се вярва на думите на Т. Живков от пленума, голяма част от земеделската продукция износ за СИВ носи загуба за държавата, заради ниските продажни цени. Докато през годините разходите за горива, техника, химикали и др. растат, цените на селскостопанската продукция не са актуализирани.

                                                                                                                       втора част >>

За проблемите в селското стопанство по това време може да прочетете от следващите страници:

Орала мухата – на вола на рогата

(селскостопанска проза от един чавдарец)

Искам да ви попитам, можете ли да отгатнете, чий е подписа на края на този документ (писмено изказване от Пленума на ЦК на БКП от май 1989 г.)? Който познае – за него остава моралната награда, че е внимавал добре в училище.

За проблемите в селското стопанство по това време може да прочетете от следващите страници: 

Писмо на Т. Живков и С. Тодоров до Л. Брежнев, 1978 г.

В края на 70-те години страната изпада в тежко положение. Задълженията както към запада, така и към СССР нарастват рязко. Въпреки взетите мерки, дълговете не могат да бъдат изплатени, за да работи икономиката са нужни нови заеми. Производството на селскостопанска продукция за износ се нуждае от над един милиард лева дотации годишно. В политбюро са силно разтревожени от създалата се ситуация и са вдигнали цялата партия на борба за преодоляване на неблагоприятните последици. Управляващите не виждат друг изход, освен да го ударят на молби за спасение пред съветското ръководство.

Някои източници го  наричат „вторият фалит на комунизма“. (На практика той не се е състоял, тъй като СССР спасява положението. Това отлага провала на социализма у нас с още десетина години. Третият път обаче самият Съветски съюз е изпаднал в тежка криза и не може да помогне.)

Луканка от ... свински уши и свински стомах

Страницата съдържа част от изказване на Пенчо Кубадински на заседание на Политбюро през 1986 г. Мисля, че коментарите за качеството на храните по време на социализма са излишни:

Кибрит

Докато четях този протокол от заседание на пленум на ЦК на БКП от 1980 г. от спомените ми изплува една случка от моето детство.

Тогава ме бяха изпратили да изкарам ваканцията на село. Понеже там не винаги имаше интересни занимания, от скука често „мишкувах“ из долапите и килерите, преравях струпаните на тавана вехтории и пр.

Веднъж намерих една торба с кибрити. Пазарска торба, пълна сигурно до половината с кибрити. Бях се учудил, за какво са им на дядо и баба толкова много. Когато попитах баба ми, тя отговори, че ту имало ту нямало кибрит в магазина, и те се запасили, че ако пак изчезне с какво ще си палят печката. (На село имаха печка на дърва. Електрическите печки по това време едва ли са били толкова разпространени). Едва ли съм разбирал какво имат предвид, и сигурно след няколко минути съм забравил случката, и съм преминал към следващия обект за „мишкуване“ …

Наскоро, докато разглеждах протокол на ЦК на БКП, в който се обсъждат най-различни проблеми в търговията и др. в началото на 80-те, попаднах и на тази страница (виж по-долу). От нея разбрах, каква е била причината за липсата на кибрит по това време. От описанието излиза, че проблема с кибрита в действителност не е бил чак толкова голям. Директорът на фабриката пратил за износ повече от предвиденото количество и на вътрешния пазар имало известен недостиг. Предполагам, че дефицита е бил за няколко месеца до максимум година, тъй като всъщност е имало построена нова фабрика за кибрити, с достатъчно капацитет да доставя в цялата страна.

Замислих се, какво ли е накарало населението да се паникьоса така, че да започне да изкупува на пожар останалите количества и да се презапасява, от което кибрита съвсем изчезнал от пазара. На село вярно че си трябва - я да запалиш печката, я газената лампа или свещта (то и ние в града имахме нафтова печка за зимата), но все пак такава паника за един кибрит? А и по това време май още не е имало режими на тока, те се появиха чак към средата на осемдесетте. Докато четях протоколите доста неща ми се изясниха. Излезе наяве, че е имало доста други стоки, които са били истински дефицитни (защото не се произвежда или внася достатъчно, не са планирани достатъчно или има недостиг на суровини, валута и.т.н.). Имало е и такива, които не са били истински дефицитни, но произвежданите количества едва-едва покривали нуждите на пазара (държавата планирала количества приблизително равни на очакваното потребление). Ако търговския транспорт не доставя редовно или ако магазинера прибере под тезгяха някоя и друга стока, за свои роднини и познати, и дефицита става истински. Прочетох и за случай, в който произвели достатъчно някакви обувки за страната, но по погрешка доставили 38 до 40 номер в единия окръг а останалите номера в съседния – в единия не достигали големите номера, в другия малките. Недостига на най-различни стоки очевидно е бил ежедневие по това време. Хората са си знаели – ако нещо започне да изчезва от рафтовете, запасявай се ако можеш, защото не знаеш кога пак ще има и дали ще успееш да купиш. Ако не действаш бързо може да останеш на тъмно, на студено, гладен, без тетрадки или без обувки за сезона.

Някой може да попита: а запалки защо не са ползвали? На това отговор в протоколите не можах да намеря, но предполагам, че и те са били дефицитни …

Тъмната страна на колективизацията 2

И петлите ще трябва да носят яйца ... 

Приложените страници са извадки от пленум на ЦК на БКП от 1951г., занимаващ се с проблемите на животновъдството и ТКЗС. По това време върви усилено колективизацията и образуването на нови ТКЗС в цялата страна. Вместо обещаното подобрение на жизненото равнище на населението новите кооперативи в първите години постигнали обратния ефект: По различни причини (страх от колективизацията, липса на фураж, липса на контрол, грешки в планирането) броя на животните в страната намалява значително. Поради недостиг на фураж добитъка е силно недохранен и на места измира от глад. (В същото време гладува и част от населението, но това не е тема на цитирания пленум. За проблемите с изхранването на населението ще има отделен постинг. Виж и цитат от Мемоарите на Т. Живков, който е из пратен да потушава бутовете в Кулско).

От дискусията се разбира, че плановата комисия няма реални данни за състоянието на селското стопанство. Има разминаване в плановете за месото, животновъдството, фуража - планира се например по-висока консумация на месо и яйца, а в същото време броя на животните намалява (виж и тук - статистика за броя на селскостопанските животни по времето на социализма). За да се увеличи броя на животните е необходим повече фураж, какъвто по различни причини не е предвиден. Или не е възможно да се произведе, тъй като ръководителите на новообразуваните кооперативи често са активни партийци, но със слаба подготовка в земеделието и допускат доста грешки при планирането на посевите, прибирането на реколтата и др. Излизат наяве и съмнения за кражби в държавните земеделски стопанства ... 

При прочитането на тези страници човек може да добие представа, как е работила плановата икономика в България от самото си начало. Откровената некадърност на планиращите кара Руси Христозов (който по това време е министър на доставките и хранителната промишленост) да възкликне: „Очевидно е, че трябва да носят не само кокошките, но и петлите и пилетата.“ 

Подобни проблеми е имало през цялото време на съществуването на НРБ в най-различни отрасли на икономиката. Пример от по-късните години на социализма, който не е показан тук: в определен момент през 70-те-80-те на пазара има недостиг на обувки, причинен от недостига на животински кожи. Те от своя страна зависят от броя на животните и колко са отведени в кланици... Изводите оставям на вас:

<<първа част                                                                                                                                    трета част >>