Ние село нямаме

Цитати от статията „Колко печелехме и как харчехме през 80-те“, качена на Соц.бг, която от своя страна е препечатка от списание “Общество и право“ от 1986 г. Шапка им свалям на екипа на Соц.бг, че са качили тази статия, защото тя разбива много от митовете за по-хубавия живот на пенсионерите по времето на комунизма в България в сравнение с „демокрацията“, които може да се прочетат масово в интернет в последните години. 

Ние село нямаме

Елена Станишева, 67-годишна, пенсионерка

Кога сме били най-добре с парите? (Смее се.) Когато бяхме млади. Кога може да разполага с пари едно работническо семейство, кажете ми? Никога. Никога не сме имали. През целия си живот съм работила като шивачка, само за малко съм била книговезка. Пенсията ми е 60 лв. Всеки месец плащам за тока, за парното, за стълбището, внасям по 28 лева за изплащане на апартамента, идват да искат пари от Отечествения фронт, от Червения кръст и каквото остане - с него трябва да живееш. Мъжът ми също е пенсионер - неговата пенсия е 140 лева. Общо на двамата се събират 200 лева на месец. (Това е приблизително средностатистическото пенсионерско семейство, по това време средната пенсия е 100 лв, а минималната около 50-60 лв.) Със здравето не сме добре. Аз имам двойна дископатия, а и цялата съм в шипове - тежки работи вдигай, вдигай, накрая ми се разместиха прешлените и се изгърбих. Мъжът ми има високо кръвно налягане, със сърцето не е добре. Неговите лекарства са повече от моите. На месец отиват само за него към 25 лева за лекарства (дотук с митовете за безплатното здравеопазване...), ако купим и витамини, които са по 18 лева... Не винаги можем да си позволим витамини, но правиш сметка, връзваш двата края.

Ние село нямаме, градинка нямаме, и двамата сме софиянци (И за разлика от пенсионерите по селата не могат да си отгледат сами зарзават и животни за лични нужди или да подомагат децата и внуците). Купуваме за храна повече мляко, рядко месо, а и то не е винаги качествено, зарзаватът е скъп, всичко е скъпо, не достига... А когато ни дойдат гости съвсем се объркаш. (Коментар: Известно е, че по това време цената на млякото е поддържана изкуствено ниска, за да е по-достъпна за подрастващите и пенсионерите. Тя дълги години не е променяна. За субсидиране на месото обаче явно не са стигали средства и цената е увеличена през 1985 г. на 5 лв за килограм свинско. Със своята пенсия от 60 лв. пенсионерката е можела да си купи около 12 кг. месо ...)

Мъжът ми се разболя, получи силен кръвоизлив. лекарите му предписаха да смени въздуха - кръвното му налягане беше много лошо. Предоставиха ни карта за курорта „Люляците“ - по 60 лева на човек, само за автобусите дотам и обратно похарчихме 25 лева. (За разлика от субсидирания градски транспорт с билетче от 6 ст., цената на междуградския транспорт е била от порядъка на 3 лв. на 100 км. )

Ако паднеш, тежко ти, децата нямат възможност да те гледат, не че не искат, но и те по цял ден са заети. Ти трябва да им помагаш, не те на теб. Казват, че един баща може да нахрани десет деца, но десет деца не могат да нахранят един баща.

Ето сега внукът, той е войник, си дойде в отпуск, трябва да му дадеш - и десетина лева отиват. А ако стои повече в отпуск и ни идва по-често, защото той ни е внук и ние го обичаме - без да иска, ни притеснява.

Другата внучка е бригадирка, в Карлово е за двадесет дни. Имах възможност да отида да я видя в неделя, но не отидох - направих си сметката - пет лева натам, пет лева насам, а с влака се пътува с намаление само вторник, сряда и четвъртък. 

Останах сираче. Бяхме четири деца. Другите бяха по-малки от мен. грижих се за всичките. И така - това е животът. Но нали трябва да го живееш?

Тук може да намерите сравнение на покупателната способност по времето на комунизма/социализма и днешно време. 

Статистики от времето на соца (9)

Селскостопанска продукция

Тук може да разгледате няколко графики с данни за производството на селскостопанска продукция на глава от населението (пшеница, цвекло, царевица, слънчоглед, домати, памук, месо, мляко и др.). Стойностите са дадени обикновено през пет години. Умишлено съм дал данните от средата 80-те до края на 90-те за всяка година, тъй като тогава има значителна промяна, причинена от края на комунизма и краха на социалистическите икономики в източна Европа. Известно обяснение за спада на продукцията към края на 80-те и началото на 90-те години може да се намери в отчетите на БНБ. Също така се знае, че известна част от износа на селскостопанска продукция и храни е бил на загуба, „Колкото повече изнасяме, толкова повече губим“.

Накрая има няколко таблици с данни за износа на различни селсткостопански продукти през 80-те години. Данните са взети от Статистическите годишници на НРБ от различни години и показват производството на човек от населението на страната. По-долу може да прочетете и някои коментари към графиките и таблиците:
<< осма част                                                                                               десета част>>

При повечето селскостопански продукти се забелязва известен спад на производството през 1948 – 50 г. спрямо последната година преди започването на втората световна война (1939 г.), и надминава тези стойности едва към средата на 50-те години. (За това допринася създаването на ТКЗС. При колективизацията има доста проблеми, недоволства, бунтове и глад. Поради различни грешки и организационни проблеми спадат добивите. Виж и цитат от Мемоарите на Т. Живков, който е изпратен да потушава бунтовете в Кулско). След това производството на повечето продукти нараства значително, достигайки най-високите си стойности няколко години преди промените (в повечето случаи през 1988 г.). Изключение са например памука, ориенталския тютюн, гроздето и захарното цвекло, които започват да спадат доста по-рано. Тези продукти най-вероятно са били по-малко рентабилни и/или не е имало търсене на пазарите на СИВ/СССР.

Немалка част от селскостопанската продукция идва от личните стопанства на населението (около 30-60 % от царевицата, 50-60 % от картофите, 20 % от ябълките, 65 % от черешите, 35-50 % от гроздето, 40-50 % от месото, 50 % от яйцата, 25 % от млякото и 80-90 % от меда е произвеждан в личните стопанства; виж таблиците). Това се дава като пример за неефективността на (държавното) земеделие, което не успява да задоволи потреблението (и износа) на земеделски стоки (Виж тук и изказването на С. Бонев). Затова в края на 70-те години управляващите въвеждат т. нар. „самозадоволяване на населението от селищните системи с месо, плодове, зеленчуци … “, като отпускат малки ниви за лично ползване на земеделските стопани. Пшеницата е отглеждана изключително в ТКЗС, тъй като жъненето със сърп не може да се конкурира с механизираното прибиране с комбайни. Заради високата им цена с такива разполагат само ТКЗС.

Производството на домати нараства от 10 килограма на човек (1948 г.) на около 90 кг през 60-те и 80-те години. В същото време консумацията на домати на човек е около 18-20 кг (в последните години на социализма). Това означава, че значителна част от произведените домати са били предназначени за износ. Според таблиците около 60-80 % от изнесените домати са предназначени за СССР, други значими консуматори на нашата продукция са Чехословакия, Полша, ГДР. За капиталистически страни (ФРГ, Австрия, Швейцария) са били предназначени само около 10 % от изнесените домати. Големия спад на производството на домати малко преди и след промените се дължи главно на спада на износа за СССР и другите социалистически страни.

Към края на 80-те години производството на месо е около 90-100 кг на човек, а брутната консумация е 75-80 кг. Това означава, че само малка част от произвежданото месо е изнасяно в чужбина. Съответно спада на производството на месо малко преди и след промените е сравнително нисък (в сравнение с другите продукти) – главно заради спада на износа към социалистическите страни. (Докато при доматите например производството спада над 50 % за няколко години.  

Статистики от времето на соца (8)

Селскостопански животни

По време на социализма броят на някои животни нараства значително (свине и птици). При други (говеда и овце) броят се запазва сравнително константен през годините и не се наблюдава увеличение (може би това се дължи на по-трудното механизиране на овцевъдството и говедовъдството, където се изисква много „ръчен“ труд). Интересно е да се отбележи, че при свинете, овцете и птиците има известен спад около 1948 – 50 г. Това може да се обясни и отчасти с последиците от Втората световна война (1939 – 45 г.), но от друга страна България е доста по-малко засегната от войната в сравнение с другите държави (нашата страна участва на фронта само за малко и то към края на войната, няма военни действия на българска територия с изключение на няколко бомбардировки над големите градове). От друга страна този срив в броя на животните съвпада с годините на колективизация и създаване на ТКЗС, което е съпроводено с народно недоволство и безредици (виж цитат от Мемоарите на Т. Живков, който е изпратен да потушава бунтовете в Кулско). При образуването на ТКЗС има недостиг на храни за населението и фураж за животните. Част от стопаните изколват животните си, тъй като се страхуват за своето бъдеще и т.н. Виж напр. протоколи на Политбюро от 1951 г. и тук. Известни проблеми с фуража и изхранването на животните през 60-те са описани тук.

Общото във всички случаи е, че броят на животните започва да спада още преди края на комунизма в България, като при овцете и говедата този спад е още от началото на 80-те години. (През това време населението расте, нараства и консумацията на месо на човек от населението.) Спада на животните е отчасти заради трудностите с набавянето на фураж (виж напр. тук), отчасти и заради непривлекателността на труда (тук). (От друг протокол, който ще цитирам след време се вижда: даже и в Политбюро са информирани, че хората плашат децата си с това да станат овчари, ако не се учат в училище).  А както се знае от изказване на Т. Живков, известна част от износа на селскостопанска продукция е на загуба, държавата няма сметка от големия износ на такава продукция.

Според статистиките през 80-те около 20% от говедата и свинете, 40% от птиците и 30-40% от овцете са отглеждани в личните стопанства на населението. Държавните ТКЗС не са в състояние да осигурят необходимият брой животни за изхранване на населението и за износ и властите са принудени да дадат по-голяма свобода на частните стопани. Дават им се малки ниви за лично ползване, като подкрепа на стопаните е даден (държавен) фураж за отглеждането на животинска продукция, която да бъде изкупувана от държавата.  Но както се вижда държавата не винаги е успявала да набави обещания фураж (виж изказването на С. Дълбоков)...

<< седма част                                                                                               девета част>>

Данните са взети от Статистически годишник на НРБ, различни години:

Едно време всичко беше по-добро (13)?

Цитати от стенограма на НС от 17.12.1980 г.

...

инж. Боян Йорданов:

...

Още през 1978 г. др. Тодор Живков обоснова историческата необходимост от рязкото увеличаване производителността на труда за предстоящата осма петилетка. Тази необходимост се поражда и засилва от световното икономическо развитие, от непрекъснато разширяващите се външностърговски връзки на нашата страна. Високата производителност на труда означава конкурентоспособност на нашите стоки на външния пазар, висок международен престиж, стабилни и високи валутни постъпления, висок жизнен стандарт.

...

Голям резерв за народното стопанство е изобретателската и рационализаторската дейност. ... Така например до 1972 г. в масло-сапунената промишленост съществуваше изключително тежък проблем с измиването, изсушаването и пълненето на бутилките със слънчогледово масло за населението. Десетки милиони стъклени бутилки стояха по дворовете на предприятията и предстоеше предаването им на вторични суровини. В продължение на 10 години научен институт, снабден с всичко необходимо, създаде няколко прототипа машини с признати по тях изобретения за стотици хиляди левове, които не издържаха производствените изпитания. Произвежданите бутилкомиячни и пълначни машини от МЗ „Червено знаме“ - гр. Стара Загора, работят с много недостатъци и много често в пресата се появяват информации за тяхната лоша работа.

Проблемът беше разрешен от двама рационализатори от гр. Полски Тръмбеш, които съумяват за две години да конструират, монтират и пуснат в действие три бутилкомиячни и пет бутилкопълначни машини с производителност 4000 бутилки за час, с автоматично зареждане и изпразване на бутилките с идеално измиване и изсушаване. Всички залежали бутилки се измиха и влязоха в употреба. ... Тази невероятно висока производителност на умствения и физическия труд те са постигнали  при примитивни занаятчийски условия, без помощта на научни сътрудници .... Много от възлите те решават по принципно нов начин, на ниво изобретение, без да правят заявки за авторски свидетелства, с най-икономично изразходване на метали и труд. Стойността на една тяхна бутилкомиячна машина заедно с авторското възнаграждение, пусната в действие, струва 35000 лв, докато тази на МЗ „Червено знаме“ - 100000 лв. ... Качеството на работа на машините на двамата рационализатори е изключително високо и повече от 7 години техните машини продължват да работят в гр. Костинброд, Силистра, Попово, Харманли и Полски Тръмбеш.

Дотук е хубавата страна на примера. Лошото е, че след като започнаха своята работа, започнаха да се получават сигнали от къде ли не, че те са печалбари, ще забогатеят за държавна сметка, намеси се прокуратурата. Само за това, че се касаеше за решаването на национален проблем, ДСО „Зърнени храни и фуражна промишленост“ се намеси да ги оставят да направят машините. След пускането на машините независимо от това, че се видя и се доказа какво са направили, офанзивата срещу тях се поднови. ... В резултат на дейността на тези „защитници на държавните интереси“ двамата автори завинаги се отказаха от рационализаторска и изобретателска дейност.

...

... Така например в комбината за товарни автомобили „Мадара“ в Шумен се финансира проект, който служител от завода поевтинява със своя рационализация. На спънките, които му прави БНБ, същата отговаря:

„Аман вече от подобряване на проекти. Как да си обясним факта, че един среден техник от КТА „Мадара“ може да подобри проект, преминал даже през експертен съвет, да го поевтини  с 400 хил. лв.?“

Може, другари народни представители, защото научно-изследователските институти и проектантски организации са заинтересувани от ценовите правилници техните разработки да струват повече, защото от тях се определя работната им заплата, затова се проектира скъпо, сложно, с вносни материали и оборудване, вдига се стойността, за да е по-висок хонорарът

<< дванадесета част                                               четиринадесета част >>                                                        

Призраци от стенограмите (20)

Цитати от стенограма на НС от 17.12.1980 г.

проф. д-р. Атанас Малеев: (лекар, народен представител, член на ЦК на БКП, бивш ректор на Медицинска академия, член-кореспондент на БАН и зет на държавния ръководител Тодор Живков)

...

(Няколко страници с изброени успехи и постижения в здравеопазването)

...

... В резултат на всичко това се подобри осигуреността на населението с тези видове здравна и социална помощ. Наред с това значително се проточи изграждането на някои крупни обекти - например хирургическия блок със 750 легла в гр. Пловдив и стопанските сгради към него ... Строителството е започнало през 1968 г. с първоначален срок на завършване 1974 г. За изминалите 13 години от строителството са усвоени само 6197 хил. лв. А цялостното завършване на строителството се предвижда да се реализира по плана на Държавния комитет за планиране през 1986 г., което разбира се, не е сигурно, като се имат предвид огромните задачи, които предстоят. С тези срокове строителството ще продължи общо 20 години. 

Строителството на терапевтичния блок във Варна с капацитет 600 легла ... е замразено през 1978 г., макар че е трябвало да бъде завършено през 1974 г. Сега продължава да се работи с крайно слаби темпове, като е планирано да се завърши в 1983 г. според новия план.

Може би още по-дълго ще бъде строен институтът по вътрешни болести, в който са заделени 250 легла за активни борци в София. ... Това означава, че ще трябва да чакаме десетки години до построяването на такива институти. (Тези и подобни проблеми обаче са останали до края на соца, както се вижда например от  седемнадесета част и дванадесета част)

...

Като отбелязваме постигнатото от българското здравеопазване през 1980 г. и в годините на седмата петилетка, ние си даваме ясна сметка за нерешените проблеми, които съществуват в тази особено важна социална сфера. Задълбочения критичен анализ показва, че по някои здравни показатели ние все още не сме достигнали най-напредналите в това отношение страни. Както в ред други области, така и в здравеопазването е налице противоречието между ресурсите, с които то разполага, и постигнатите резултати. Със загриженост също така подчертаваме и въпроса за борбата със социално значимите заболявания (сърдечносъдови заболявания, злокачествени новообразувания, болести на дихателната система, травматизъм и др.) които заемат първите места сред причините за преждевременни умирания и нетрудостпособността на населението.

... средния разход за здравеопазване и социални грижи на един жител от населението достига 100,69 лв. или с 14,4 на сто повече в сравнение с настоящата 1980 г.

Нарастването на разходите по бюджета за здравеопазването са ново красноречиво потвърждение на непрекъснатите грижи на партията и правителството за здравното благополучие на нашия народ. Същевременно обаче то произтича и от световната тенденция за поскъпване на здравните услуги, свързано с широкото навлизане на научно-техническия прогрес в медицината, повишаване на цените на съвременната медицинска техника, на лекарствените средства и др.

...

Бих искал накрая да се спра и на някои проблеми, които спъват работата на Министерството на народното здраве. Не бих желал на никого от вас да бъде опериран с някой скалпел и други хирургически прибори, които са производство на завода в Тополовград, който е подведомствен на Министерството на електрониката. Но това е един малък въпрос. Много по -тежък проблем, който сега ни безпокои, е за състоянието на рентгеновата апаратура. Поради обстоятелството, че нашето министерство на електрониката разполага с такъв завод, на нас не ни се дава виза да закупуваме тези апарати от Германската демократична република. През настоящата година ние сме закупили 26 рентгенови апарата. От тях Министерството на електрониката е монтирало само 6 и от тях работи само един.

От необходимите за следващата година рентгенови апарати  Заводът за рентгенова апаратура към Министерството на електрониката не е приел нито един апарат и същевременно не е дал виза да закупим от Германската демократична република нито един апарат.

<<деветнадесета част                                                                            двадесет и първа част>>

Статистики от времето на соца (7)

Селскостопанска техника

След  втората световна война новата комунистическа/социалистическа власт механизира селското стопанство с което нараства значително продукцията и ефективността му. Техниката облекчава също така труда на земеделците. Броят на тракторите в страната нараства до около 65000 през 1975 г., след това обаче започва да намалява и достига 55000 към края на социализма (виж графиките долу). Същите тенденции има и при други машини, като комбайни. Едно от възможните обясненията за това е, че машините се заменят с по-мощни с времето.

Механизацията е изтъквана от пропагандната машина единствено като заслуга на комунистическата партия и новата власт, която  спасила селяните от гнета на капиталистите и кулаците и.т.н. Тя е цитирана и като „предимство“ на упрявляващия строй спрямо капитализма. 

За да се види, че това не е така, е нужно да се направи сравнение с механизацията в други държави:

Тракторите по света:

До края на 40-те години и началото на 50-те селското стопанство и в Германия е доминирано от впрегатни животни като коне, волове и крави. Едва след втората световна война настъпила масова тракторизация в Германия*, като петдесетте години са известни с термина “Pferdesterben“ (приблизителен превод: масово измиране на конете), тъй като впрегатните животни били изместени от машините и станали ненужни.

*https://traktorschrauber.lima-city.de/berichte.html

Трактори е имало още в началото на 20 век, но са имали много висока цена и още не са били “узрели“ като технология. Имало е такива с парни, бензинови, дизелови двигатели, и дори такива задвижвани директно с нефт, докато накрая като стандарт се наложил трактора с дизелов двигател. Проблем представлявали и колелата. Преди навлизането на гумените колела са използвани железни такива. При тракторите с железни колела било необходимо натоварване на платформа при транспортиране от едно място до друго за да не се повреди пътя. Не е съществувала широка мрежа от бензиностанции, а нефтените продукти като цяло не са били толкова достъпни. Заради това до втората световна война в Германия е имало сравнително ограничен брой трактори (главно в много големи стопанства, при по-малките не са били рентабилни). Масовото навлизане на тракторите във ФРГ е през 50-те години, като в началото на 60-те пазара вече започнал да се насища, и увеличението е било доста по-бавно. То съвпада по време с, и даже изпреварва, тракторизацията в България. Приблизителният брой на тракторите в Германия по години е:

1933 г. - ок. 24 хил.

1939 г. - ок. 66 хил.

1950 г. - ок. 100 хил. (ФРГ)

1970 г. - ок. 1,5 млн. (ФРГ)

Тракторизацията в САЩ е настъпила по-рано в сравнение с Германия, но тази страна разполага с големи нефтени находища и съответно евтини горива. Също така поради огромните територии, които трябва да се обработват, а и трудните и тежки почви там, в някои случаи обработката с впрегатни животни не е била възможна, което е ускорило навлизането на тракторите.

В същото време с нарастване на тракторите, броят на конете във ФРГ рязко спаднал:

1950 г.  – 1,2 млн.

1970 г.  – 200 хил.

като приблизително един кон е заместен от един трактор. И в Германия и в България воловете и кравите били заменени от трактори, и в момента се използват само за добив на мляко и месо.

От това описание се вижда, че и в други(те) страни по света механизацията на селското стопанство протича главно в годините след втората световна война. Затова не може да се каже, че механизацията на българското земеделие е единствено и само заслуга на БКП и социалистическата власт в България. Просто ние сме се движили в крак с времето. А и пропагандата в НРБ е работила с пълна пара ...

В днешно време няма такава пропагандна машина, която да хвали нашир и длъж „успехите“ на съответната партия/власт и личната заслуга на генералния секретар на ЦК на Х другаря У, затова и може би не знаете, че сега например броят на тракторите е по-висок, отколкото по времето на соца. И затова и не сте чували твърдения от сорта на „ако я нямаше нашата власт, нямаше да има смартфони, сателитна телевизия, интернет...“

<< шеста част                                                                                               осма част>>

(Данни от статистическите годишници на НРБ:)

Интересен факт, който може да се види в много документи или различни анализи е, че държавата намалява капиталните вложения (парите за машини, сгради, животни, разсаден материал и др.) в селското стопанство през 60-те – 70-те години (както в абсолютни стойности така и като дял от общите средства).

(Данни от статистическите годишници на НРБ)
 

През 60-те и 70-те а и в началото на 80-те години върви усилена индустриализация на страната. Държавата намалява значително средствата за селско стопанство (в което се влага много ръчен труд, но печалбите са скромни), за сметка на строежа на нови заводи и фабрики (Кремиковци, Нефтохим, Балканкар, Правец и др.), тъй като от машиностроенето, химията и електрониката се очакват доста по-големи печалби. Заради намалените средства (и иззетите печалби) в селското стопанство има недостиг на машини, резервни части, машините не се подновяват редовно и към края на социализма машините и селскостопанските сгради са остарели и не винаги отговарят на съвременните стандарти. Това води и в доста случаи до по-ниска ефективност и производителност в сравнение с други социалистически страни и със Запада (виж например тук и тук).

 

(Протокол от пленум на ЦК на БКП от 4 и 5 Май 1989 г. (Том I))