вторник, 1 май 2018 г.

Когато нямаше престъпност 7


Много от статиите, които намирам в интернет в последните години твърдят, че има значително увеличение на престъпността, която в момента ни „залива“. За съжаление такива статии не се базират на статистики а изразяват лично или всеобщо мнение. За да се види реалното положение съм събрал данни за престъпността в края на 80-те години и 2015 година. Информацията е взета от статистическите годишници на (Народна) Република България от 1990 г. и от 2016 г. (виж приложените страници). При събирането на данните ми направи впечатление, че в годишниците преди 1990 г. (т.е. по време на социализма/комунизма) изобщо липсва глава „Престъпност“. Това отразява политиката на тогавашното управление, да не се огласяват негативните явления и особено престъпността. Според различни източници от интернет в тогавашните вестници или изобщо са липсвали криминални хроники или данните са били много оскъдни.

В годишника от 1990 г. са дадени само престъпленията завършили с осъдителна присъда, а броя на регистрираните престъпления не е посочен. Според този източник :  http://desebg.com/2011-01-13-09-25-08/1922-2014-07-28-07-45-07 през 1988 г. са регистрирани 52473 криминални престъпления. През 2015 г. (данни от статистическия годишник за 2016 г.) са регистрирани 100054 криминални престъпления, или около два пъти повече в сравнение с годините на социализма. През 1988 г. от регистрираните 52473 криминални престъпления са завършили с осъдителнни присъди 20322 или 39%. От регистрираните през 2015 г. са завършили с присъди около 26%.

Престъпления 1988 г.
(Присъди)
2015 г.
(Регистрирани)
2015 г.
(Присъди)
Общо 20322 100054 26423
Против личността общо 3131 4400 1757
-Умишлени убийства 213 162 120
-Разврат 621 632 251
Против собствеността общо 4095+3826 61203 6523
-Кражби 2290+2968 50350 4593
-Грабежи 9+283 1946 576
Осъдени 22170 - 27787


При убийствата може да се каже, че има лек спад в сравнение с последните години на социализма. По това време обаче са били немислими публични и показни убийства, като тези на известните мафиотски босове по време на прехода. В днешно време такива престъпления попадат веднага на първите страници на вестниците, което влияе на усещането за престъпност.

По данните може да се предположи, че регистрираните кражби са се увеличили почти два пъти. Тъй като доста от тях вероятно са за малки суми, е трудно да се заведе дело и те остават без присъди. По темата може да прочетете тук:

Интересно е също да се отбележи, че в годините на социализма са действали т. нар. „другарски съдилища“. Те са имали за цел да облекчат обикновените съдилища и са поемали по-леки случаи като дребни кражби, леки физически повреди, съседски спорове, „неизпълнение на семейните задължения“, „паразитен живот“ и др., които обикновено не завършват с „истинска“ присъда и да наложат „морално наказание“ на провинилите се. Много е вероятно част от случаите на по-незначителни кражби по време на социализма да не фигурират в статистиките по тази причина:
(P.S. Виж и тук в седемнадесета част - цитати от обсъждане в Народното събрание на проект, според който се декриминализират дребните кражби до 50 лв)

Ще се въздържа от по-нататъшни коментари, тъй като темата е много специфична и изисква мнението на специалисти, запознати добре с материята. Във всеки случай смятам, че тази статия е много по-информативна от материали в стил „едно време нямаше престъпност“ и „днес престъпността е ужасяваща“. Тя се базира на реални статистики и примери, за разлика от много други статии, които не се базират на факти, а изразяват лично мнение или са си откровена фалшификация. Различни примери за престъпността по време на социализма може да намерите в предишните шест части на този материал:


<<    Шеста част                                                                                          осма част >>















Няма коментари:

Публикуване на коментар