Кризата през 60-те (5)

Част от мерките за икономии през 1963 г., описани в първата и четвъртата част, включват съкращения на разходи в сферата на образованието и културата. Тук ще представя разпореждането и други материали, от които се виждат причините за или ефекта от тези мерки.
От документите става ясно, че мероприятията са толкова мащабни и масови, че почти няма българин, който да не ги е усетил на гърба си.


Разпореждането е озаглавено „За: подобряване на мрежата и структурата на учебните заведения и културните институти“. Явно в българския език думите „подобряване“ и „икономии“ са синоними. Включени са следните точки:

• Отлага се предвиденото въвеждане на 12 клас в средните политехнически училища и се намалява с до една година срокът на обучение в техникумите и др.
• Намалява се с половин до една година срокът на обучение във висшите учебни заведения 

• - Театрите в Провадия, Ст. Димитров, и Димитровград стават филиали на други театри
• - На самодейни начала преминават оперетите в Търново, Пазарджик, Плевен и Лом, оперите в Сливен, Бургас и Враца и ансамблите в Смолян и Пловдив
• - Съкращава се сатиричният състав към театъра в гр. Пловдив
• - Закриват се симфоничните оркестри в градовете Перник и Толбухин
• - Обособяват се на стопанска сметка  към народните съвети драматичните театри в Михайловград и Търговище
• - Увеличават се цените на входните билети: В кината средно с 0,03 лева, в театрите и оперите средно с 0,10 лева. (Само тази мярка води до икономии от около 4600000 лв. годишно)
• - Забранява се на министерствата, ведомствата и др. да откриват нови институти по изкуствата, без съгласието на Министерството на просветата и културата.
• - Управление „Кинематография“ и „Полиграфиздат“ да реализират до края на 1963 г. икономии
• - Да се внесат разумни корекции в цените на издаваната художествена, техническа и друга литература, с оглед издателствата да преминат на самоиздръжка

Цитати от докладната записка на комисията:

... През годините на Народната власт образователното дело в нашата страна постигна големи успехи. Големи са и успехите ни в областта на изкуството и културата. Необходимо е обаче да се посочи, че в последните 10 години социално-културните мероприятия у нас са се развивали със значително по-големи темпове от натрупванията в народното стопанство. По някои показатели за развитието на социално-културните мероприятия нашата страна е изпреварила много капиталистически страни и редица страни от социалистическия лагер. Поради това намираме, че е необходимо, за 1963 г. и следващите 2-3 години да се намалят темповете в развитието на социално-културните мероприятия, а още от сега да се проведат някои мероприятия за намаляване разходите по бюджета за тази цел. ...

... Наред с тези професионални институти (33 театри, 5 опери, 1 музикален театър, 3 естрадни театри за турското малцинство, 7 държавни куклени театри и др.), създадени бяха хиляди самодейни колективи. Откриването на професионалните институти по изкуствата е ставало твърде стихийно, без да се държи строга сметка за равномерното им териториално разположение, за наличието на материална база и квалифицирани кадри... Не е без значение да се знае, че тая така широко развита мрежа в по-голямата си част се издържа с дотации от бюджета. По плана за 1962 година театрите следваше да реализират 2820000 лв. приходи срещу 9570000 лв. разходи или планови загуби в размер на 6750000 лв. Ако се сравни броят на институтите по изкуствата у нас с този в Съветския съюз и другите социалистически страни, взет в съотношение към броя на населението, става ясно, че през годините на Народната власт у нас е допуснато известно увлечение при тяхното разкриване. ...

... В театрите и оперите, особено в софийските такива, има не малък брой артистичен и друг персонал, който не се ползва пълно. Наложително е да се прегледат внимателно щатовете на театрите, оперите и ансамблите и се съкратят всички излишни бройки и хора ...


В предложенията на комисията има и много други точки (не става ясно дали са били приложени), например:
- да се премахне разделното обучение по физическо възпитание в горния курс (на младежи и девойки; т.е. намалява се нуждата от учители по физическо възпитание наполовина)
- състезанията по спортния календар по всички дисциплини да не се провеждат ежегодно, а през една година
- децата на българските граждани, които се изпращат в Международния пионерски лагер, да плащата такси, както в останалите лагери ...
- Учителите да ползват част от отпускът си и през зимната и пролетните ваканции, оглед да бъдат изпращани служебно през лятната ваканция за ръководители в ученическите лагери.
 - определения норматив за назначаване на библиотекари в предприятията и учрежденията, учебните заведения и народните читалища се увеличава от 3000 на 4000 тома.
- съкращава се длъжността „читалищен секретар“ там, където има платен библиотекар
- да се прегледат щатните разписания на Ансамбъла за народни песни и танци-София и на Ансамбъла на народната армия и да се извършат необходимите съкращения.
- да се прегледат щатните разписания на Народната опера и всички останали театри и опери и се внесе предложение за съкращения на излишния артистичен и друг персонал.


От приложената справка става ясно, че при прилагане на посочените мерки в просветата се постигат икономии от 15569000 лв. а в културата и изкуствата 5433000 лева годишно.
От намаляването на курса на обучение отпада нуждата от подготовката на около 4100 учители и от осигуряването на около 980 класни стаи.

<<  четвърта част                                                                                шеста част  >>