За вината ... и мезетата

През април 1989 г. на посещение у нас е генералният секретар на Унгарската социалистическа работническа партия Карой Грос.

Неговата делегация обсъжда с домакините, вкл. Т. Живков, наболелите проблеми в Унгария и източния блок.  От приложения документ се вижда, че положението в Унгария по това време е тревожно. Според информацията, дадена от К. Грос, вътрешното положение в страната е много тежко (както ни е известно от други източници, подобно е състоянието и в повечето страни от източния блок, включително и България):

- Икономиката на Унгария е в криза; обемът на външните дългове е голям, а погасяването им е станало неуправляем процес...; има затруднения в снабдяването; от десет години жизненото равнище стагнира.
- нещата напомнят обстановката през 1956 година (когато избухва въстание, потушено с помощта на съветските танкове); сред населението има силно разслоение; обществото е в трескаво състояние; сред комунистите (в Унгария) има чувство за вина за сегашното тежко положение ... 

От документите обаче не личи сред комунистите в България да има каквото и да е чувство за вина за тежкото положение в нашата страна. За състоянието у нас виж например тук: доклад на Петър Младенов от декември 1989 г. Нито пък след промените някога чухме извинения. Все другите са виновни, демокрацията, западния империализъм и пр. Но Партията никога не греши. И поема вината само с мезета ...

                                                               * * *

За да си спестят неприятни критики управляващите у нас просто не дават да се пише за проблемите, или те се представят във фризиран вид. Както е описано в протокола, „взехме мерки, поставяйки пред партийните членове в тази сфера (журналистите) въпроса: комунисти ли са те или не, ще изпълняват ли партийната линия или не.“  И хората не са информирани нито за тежкото положение в икономиката, нито за дълговете. А за нещо, което не е известно на населението, комунистите няма защо да изпитват вина ...

Вижте последната страница, това е изрезка от вестник „Работническо дело“, в която е отразено посещението на К. Грос за масовата публика. За кризата в Унгария изобщо не се говори: