неделя, 8 юли 2018 г.

Приходите и разходите по времето на соца (10)


Сравнение на покупателната способност към края на 80-те и през 2015 г.



Цените за 2015 г. съм взел по възможност от Годишника за 2016 г. (виж таблиците долу), стойностите за края на 80-те са от предишните части на този материал (таблици за 70-те, цените след големите увеличения от 1979 г. и 1985 г., от таблиците за 1990 г. или от таблицата с изчислените цени). Въпреки обширните данни има доста стоки, чиито цени към края на 80-те може само да се предположат. Пример: килограм пилешко месо след увеличението на цените през 1979 г. (виж четвърта част) струва 2,4 лв. През 1990 г. килограм пилешко струва 3,19 лв. Много е възможно цената да е била повишена още през 1987-88 г. Въпреки всичко съм взел ниската цена от 2,4 лв/кг при сравнението. Това важи и за други продукти, особено плодовете и зеленчуците. Искам да спомена, че подобни сравнения на времето на социализма (края на 80-те) и днешно време са „несправедливи“ и увеличават изкуствено стандарта на живота тогава. Първо - защото заплатите нарастват с годините, докато през 1980 г. средната заплата е само 182 лв. през 1988 г. тя е вече 250 лв. (виж тук). През това време доста цени остават непроменени (хляб, брашно, мляко, сирене, олио и др.). Т.е. в началото и средата на 80-те покупателната способност е по-ниска. Второ - поне част от увеличението на заплатите не е реално (т.е. заради растежа на икономиката), а се дължи на печатане на пари. (Виж последната таблица от линка горе). Само за 3 години, от 1986 до 1989 г. паричната маса се увеличава с около 10 милиарда лева (30%)! (това пък предизвиква голяма инфлация след освобождаването на цените в началото на 90-те). Трето - по това време, има известен недостиг на стоки. Пример: тук и тук се говори за дефицит на мляко, сирене олио и картофи през 1988 г. Тук може да прочетете за недостига на стоки в началото на 80-те. Също така могат да се споменат прословутите списъци за закупуване на техника (телевизори, перални и др.) и чакането нощем на опашки, чакането с години за ред за лека кола и др. Т.е. пари има, но няма достатъчно стоки, които да се купят с тях.

Ако с една средна заплата в днешно време може да се купи повече от дадена стока, то тя е отбелязана със зелен цвят, в противен случай с червен. Цените, които не са точни или не са съвсем сигурни, съм отбелязал с курсив. От данните се вижда, че няма еднозначна тенденция за повишение или намаление на покупателната способност на заплатата. 
В днешно време една група от стоките са малко по-скъпи (спрямо заплатата) в сравнение с края на 80-те години: мляко (прясно и кисело), риба, цигари, енергия, питейна вода, (градски) транспорт, билет за кино, детски храни. За повечето от тези стоки обаче се знае, че са били субсидирани от държавата, т.е. продавани под себестойност (в същото време държавата няма средства и взема заеми или печата пари). Виж седма част. Прословутата цена на билетчето за градския транспорт от 6 ст. е ненадмината досега. При цигарите остновната причина за високата цена в днешно време е акциза. Това е желано, с цел да се намали тютюнопушенето. 
Друга голяма част от стоките обаче са малко по-достъпни в сравнение с годините на социализма: хляб, сирене и месо, яйца, плодове и зеленчуци, лимонада, кафе, техника (телевизори, хладилници, печки, компютри), някои видове алкохол, извънградски и ЖП транспорт, бензин. Цените на (новите) леки автомобили са сравними ( като се приеме напр. Фиат за сравнение – Жигули и Лада са произвеждани в СССР по лиценз на Фиат). При някои автомобили цените на употребяваните са били (парадоксално) по-високи заради недостига и дългото чакане за нова кола. Така че употребяваните автомобили в момента са доста по-достъпни от тогава. За цените на жилищата е трудно да се даде средна стойност в днешно време, цената се променя значително с локацията, големината на града, близост до морето или курорти. (В София цените са по - високи от провинцията, но и средните заплати също). Но може да се приеме приблизително, че жилищата в момента са толкова достъпни, колкото и в края на 80-те години. Цената на жилища през социализма важи за т. нар. държавни жилища (за които са съставяни списъци с нуждаещи се и се е чакало доста време за ред или е било необходимо да се работи в сферата на строителството). Според различни твърдения в интернет жилище е можело да се купи и свободно, на по-високи цени от държавните. 
Като извод от сравнението на цените може да се каже, че няма рязък спад на покупателната способност в пъти, в който се опитват да ни убедят някои статии и коментари във форуми. Доста от стоките в момента са по-достъпни отколкото към края на 80-те години. В зависимост от това, колко и какви стоки се консумират, стандартът на живот се е повишил за повечето потребители. 

<<девета част                                                                                         единадесета част>>






Няма коментари:

Публикуване на коментар