Приходите и разходите по времето на соца (7)

Цените през 80-те

Примери за субсидирани цени

Цените на някои от потребителските стоки са били субсидирани от държавата и поддържани изкуствено ниски (т.е. цените не са стигали за покриване на производствените разходи). Това може да се проследи например от протоколите на Политбюро, в които са взети решенията за увеличение на цените през 1979 и 1985 г. или от други източници. Примери за такива стоки са млякото (прясно и кисело) и млечните произведения, детските храни, градския транспорт, билетите за кино, вестниците и списанията, енергията, храната в ученическите столове и др..

В книгата на Станиш Бонев „Времето, в което живях и хората, с които работих“ в главата „Пред нови отговорности и нови задачи“ се обсъждат събитията около голямото увеличение на цените през 1979 г., в които самият С. Бонев е участник. (Той е бил председател на Държавния комитет за планиране, народен представител, кандидат-член на Политбюро ЦК на БКП). Тук може да прочетете няколко цитата от книгата: 

“... Показателен бе фактът, че много стоки, особено от животински произход, се продаваха по цени на дребно под действителните разходи за тяхното производство и реализация. През 1978 г. за всеки произведен и продаден литър краве мляко държавата даваше 15 стотинки дотация, за всеки килограм овче сирене — 1,05 лв., краве сирене — 1,52 лв., кашкавал „Витоша“ — 2,05 лв., телешко месо — 1,68 лв., свинско месо — 55 стотинки и т.н. Подобно бе положението и с някои други стоки на хранителната промишленост, зеленчукови консерви, месни консерви, риба и рибни продукти и т.н. В продължение на много години държавата отделяше от Държавния бюджет значителни суми, за да дотира потреблението на населението и туризма. Размерът на тези дотации бързо нарастваше и през 1978 година възлезе на над един милиард лева. Следователно, тази аномалия — бюджетът да дотира консумацията на хранителните и някои нехранителни стоки, бе несъвместима със стопанската сметка, с нормалното функциониране на икономиката. Тя трябваше да бъде прекратена. Тъкмо за тази цел се предложи провеждането на реформата...

… Увеличението засегна хляба и месото, млякото и варивата, захарта, спиртните и някои безалкохолни напитки, отделни строителни материали, както и тарифите и таксите за осветление, отопление, вода, телефон, билети за културни заведения и други. 

Най-голямо бе увеличението на цените на месото и месните произведения — с около 42 на сто, и на млякото и млечните произведения — с 37 на сто. Това се наложи от обстоятелството, че техните цени не покриват разходите по производството и държавата даваше големи дотации на потребителите на тези стоки, от една страна, и, от друга, фактът, че равнището на цените на тези стоки в съседните и други държави бе значително по-високо. Като се взе предвид, че млякото и млечните продукти и готовите детски храни заемат голям дял от разходите за храна на подрастващите и на старите хора, се предложи занапред да продължи дотирането от държавата на тяхната консумация. ... “

В петата част на този материал (Цените след голямото увеличение през 1985 г.) става ясно, че през 1985 г.:

- не се допуска изменение на цените за населението на стоки от първа необходимост, между които и прясно и кисело мляко, сирене, кашкавал, детски и диетични храни, т.е. те остават на държавна дотация.

- не се променят цените на пътническите превози „въпреки големите загуби от тях“ и се запазват цените за централизираното топлоснабдяване  

- повишените разходи за храната в столовете, болничните и детските заведения се поемат от държавния бюджет

В Протокол № 78 от 3 май 1989 г. от заседание на Политбюро на ЦК на БКП 

се обсъжда премахването на дотациите на детските храни и увеличаване на цените им, за „да защитим детските стоки и да създадем стимули у производителите ...“. Това обаче се компенсира чрез детските добавки, „ ... затова фактически бюджетът извън това, което се получава от увеличението на цените, ще даде над 200 млн. лева. … Всички знаят, че младото семейство е в едно крайно неблагоприятно, даже унизително положение, тъй като ние искаме изцяло да заплатят жилището. Те нямат пари и това ляга върху родителите. Затова трябва да обмислим да нямат първоначална вноска. Младото семейство купува жилището и започва да изплаща. ...“  Т.е. в крайна сметка разходите пак остават за държавата.

В Протокол № 145 от 20 септември 1988 г. от заседание на Политбюро на ЦК на БКП на последните страници има предложение за увеличаване на цените на печата с около 40 % и с около 70 % за списанията, тъй като почти всички периодични издания се продават на цени по-ниски от реалните разходи за издаването и разпространяването им, поради което „обществото понася големи загуби“. Виждат се и старите и предложените нови цени на някои списания: Увеличават се „Отечество“ от 70 ст. на 1 лв., „Жената днес“ 45 ст. на 80 ст., „Лада“ 1 лв. на 2 лв., „Общество и право“ 45 ст. на 80 ст., „Пламък“ 75 ст. на 1,2 лв., „Септември“ 60 ст. на 1,4 лв., „Съвременник“ 2,8 лв на 3,5 лв. За детските списания увеличението е незначително или се запазват старите цени. Общия размер на увеличението покрива само 70% от разходите, като другите трябва да се покрият от съкращаване на разходи, реклами и др.)

От Протокол от пленум на ЦК на БКП от 4 и 5 Май 1989 г. (Том I), стр. 82 става ясен размера на дотациите за градския транспорт:

Всичко това от една страна е добре за населението и създава усещането за висок стандарт на живота. Също така спестява проблеми на управляващите, подобни на тези в Полша (където избухват масови простести през 1980 г. и е въведен военен режим за да се овладее положението). От друга страна поддържането на ниски цени има редица отрицателни ефекти, напр.:

- производителите нямат стимул да произвеждат продукция на загуба (и съответно стоките липсват на пазара или са в ограничени количества) 

- цените са дотирани със средства от други (печеливши) предприятия, като не са им оставяни средства за обновяване (по този начин те изостават от развитието на техниката), печатани са нови пари („скрита инфлация“) или държавате е вземала заеми (външни и вътрешни)

- от изкуствено ниските цени на енергията/горивата излиза на сметка централното парно. След промените обаче, когато цените на горивата се качват рязко и не са субсидирани до такава степен, много топлофикации в страната работят на загуба. Ако по време на социализма цените на енергоносителите бяха реални, много от тези топлофикации нямаше да бъдат построени, или поне не по този начин. (На практика са разхитени огромни средства за построяване на неефективни топлофикации, вместо да бъдат вложени разумно другаде). В западните държави повишението на нефта се отразило от самото начало чувствително на цените в енергетиката. По тази причина там се залага на икономични технологии, отопление на газ и др.

<<шеста част                                                                                                 осма част>>