Цитати от отчетите на БНБ

На страницата на Българска народна банка (БНБ) в интернет може да се намерят годишните отчети от 1980 г. до днешни дни. От информацията, написана от специалистите на БНБ, може да се добие надеждна представа за състоянието на икономиката, проблемите, външните и вътрешни дългове и др. в годините преди промяната. По това време само малцина имат достъп до отчетите, които са били строго поверителни. (Някъде четох даже, че обикновено са били изготвяни само в един екземпляр, предназначен за държавния ръководител Т. Живков). Но за щастие днес всеки българин, който има желание, може да ги разгледа и да се увери със собствените си очи за реалното положение на нещата по времето на соца.

За да не се морят читателите да ровят из целия документ (от порядъка на 100-200 страници на годишен отчет) съм подбрал някои важни цитати. Наблегнал съм главно на проблемите и неуспехите. Разбира се, при желание, всеки може да прочете целия доклад и приложените към него таблици на линка посочен долу.

1990 г.

http://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubPeriodical/PubPAnnualReport/index.htm?forYear=1990

… Обстановката в страната през 1990 г. се характеризираше със задълбочаваща се икономическа и политическа криза. Както е известно, настъпи значително намаляване на промишлената продукция и брутния национален продукт. Рязко се увеличи инфлацията. При наличието на голям външен дълг и почти пълно изчерпване на валутните резерви правителството обяви мораториум на плащанията по дълга. Намали се външната търговия по всички направления. Започнаха да се разпадат връзките между страните на СИВ. Страната понесе икономически щети и от войната в Персийския залив. …

…

Твърде колеблива, а в някои отношения и погрешна, бе валутната политика. Може обаче да се отбележи, че решенията по нея са били вземани главно извън банката. Валутните резерви, които през 1990 г. продължаваха да се съхраняват и управляват от Българската външнотърговска банка, бяха изчерпани почти докрай. Когато през март 1990 г. страната остана практически без валутни резерви, правителството нямаше друг изход, освен да обяви мораториум. По този начин бе прекъснат достъпът на страната, в това число и на търговските банки, до паричните и капиталовите пазари на света. В продължение вече на цяла година икономиката на страната функционира практически без чист приток на финансови ресурси от външни източници (долари )…

... Съвместно с няколко министерства се търси рационално решение на въпроса за прекомерната задлъжнялост на предприятията по стари заеми (виж отчетите за предишните години), които при високите лихвени проценти обременяват тяхната дейност ...

От края на 1989 г. в българското стопанство започна чувствителен спад на производството. Натрупваните с десетилетия проблеми се проявиха открито и за първи път в следвоенната история на българската икономика има абсолютен спад на произведения ... БВП.

… Страната изпадна в дълбока икономическа криза поради наличието на съществени макроикономически диспропорции – бюджетен и външнотърговски дефицит, значително превишаване на търсенето над предлагането, големи спестявания и свободна парична маса в населението, необезпечени със стоки, огромен за възможностите на българската икономика външен дълг.

… В международен аспект нефункциониращата вече система на СИВ значително влошава условията на търговия за България. …

... През 1990 г. последва нов спад  на БВП, който по предварителни оценки е 11-13% в постоянни цени ...

… Най - съществените фактори за спада на производството са … кризата в снабдяването с ресурси, на която се дължи около 52 % от спада на производството. Затрудненията с доставките на енергоносители, метали, дървесина, памук и т.н. от СССР и кризата в Персийския залив практически лишиха индустрията от суровинна база … По-голямата част от българския експорт е неконкурентоспособна на западния пазар и лишаването от гарантираните пазари на СИВ е фатално за редица износители. …

Най-съществен е спадът в промишлеността - около 20-22% в постоянни цени. ... За драстичния спад на промишлеността през 1990 г. … се дължи на ресурсните ограничения по линия на суровинните доставки от СССР, обусловени от вътрешни затруднения на съветската икономика и от намалените възможности за насрещни доставки от българска страна. Спадът на машиностроенето е обусловен от загубата на гарантирани досега пазари в СИВ. Особено чувствително е намалението в електрониката …

… Спадът в селското стопанство през 1990 г. се оценява на около 15 % по постоянни цени … спадат добивите на зеленчуци … намалели са и посевните площи на фуражните кълтури до такава степен, че не е възможно задоволяването на добитъка с фураж. В животновъдството е спаднал значително броят на едрия и дребния рогат добитък, както и броя на птиците … Причините за тези резултати на селското стопанство могат да се търсят в дългогодишното подценяване на този отрасъл за сметка на промишлеността, довело до неговата непривлекателност, миграция на заетите, демографска криза, намаляване на площите …

Редица чуждестранни фирми демонстрираха първоначален интерес … впоследствие се натъкнаха на редица трудности … Става дума за неадекватната ценова система, липсата на конвертируемост, ниската степен на гъвкавост от страна на държавните доставчици, бюрокрацията. Тези обстоятелства карат много от чуждестранните инвеститори да чакат по-ясното оформяне на пазарната система, подходящо законодателство и приватизацията. …

... Системата на цените на дребно (преди промените) поддържаше чрез бюджетни субсидии нереално ниски цени на енергията, комуналните услуги, транспорта, основните храни, за да се осигури минимален жизнен стандарт за всички граждани. В същото време редица стоки - предимно за дългорайна употреба като жилища, автомобили, битова техника - бяха оценени нереално високо, за да се поеме растящата покупателна способност на населението. Субсидирането имаше съществен дял ... заради ниска ефективност, стимулиране на експортно или антиимпортно производство. В резултат на това  в икономиката се образуваха крайно деформирани ценови съотношения ...

През 1990 г. в икономиката имаше потиснат огромен инфлационен потенциал, генериран от ... и наличието на значителни парични натрупвания в населението при драстично дефицитен потребителски пазар.
... Във втората половина на годината разпадането на пазара принуди правителството  да либерализира голяма част от цените и да повиши цените на стоките, които останаха под негов контрол ... Инфлацията рязко се ускори, особено през месеците август и декември ...

Външната търговия на България десетилетия бе детерминирана от стратегията и приоритетите, които се възприемаха в СИВ. … Доминиращата част от българския износ в рамките на СИВ се пада на СССР, който поема в различните години около ¾ от него. …

През 1990 г. външната среда за българската икономика рязко се промени. Радикалните политически реформи в Източна Европа започнаха да разкъсват дългогодишните интеграционни връзки в СИВ. В повечето страни възникнаха процеси на преориентация към търговия със Запада. Растежът в повечето икономики от СИВ стагнира или е отрицателен, което бързо се отрази на външнотърговските отношения. Договорираните доставки се бавят или въобще не се изпълняват. Няма интерес към сключване на нови спогодби. …

... Особено значение за платежния баланс имаше изчерпването на резервите в чужда валута, последвано на 21.III.1990 г. от спиране на плащанията по главницата на външния дълг, а по-късно и по лихвите. По такъв начин бе прекратен достъпът на страната до международния финансов пазар и на производителите до външни търговски кредити, което имаше за резултат рязко спадане на вноса ... Това повлече след себе си разстройване на производството и спад в износа.

... България беше изправена пред тежък енергиен дефицит, който се отрази сериозно на производството и транспортните връзки, а оттам и на износа. ...

... Причината за рязкото съкращаване на износа към страните от СИВ е свиването на производството, предизвикано от недостиг на суровини и материали, горива и енергия поради съкращаването на вноса от СССР  и от Ирак след 2 август 1990 г., както и намаляването на вноса срещу конвертируема валута. ... 

 … В края на 80-те години позициите на България като длъжник рязко се влошават. … страната почти утроява брутните си задължения в конвертируема валута за 5 години – от 4 млрд. долара през 1985 г. до 11,2 млрд. долара през 1990 г. Около половината от този дълг са краткосрочни финансови търговски кредити.

<<отчет за 1989 г.                                                                     отчет за 1991 г.>>