Цитати от отчетите на БНБ

На страницата на Българска народна банка (БНБ) в интернет може да се намерят годишните отчети от 1980 г. до днешни дни. От информацията, написана от специалистите на БНБ, може да се добие надеждна представа за състоянието на икономиката, проблемите, външните и вътрешни дългове и др. в годините преди промяната. По това време само малцина имат достъп до отчетите, които са били строго поверителни. (Някъде четох даже, че обикновено са били изготвяни само в един екземпляр, предназначен за държавния ръководител Т. Живков). Но за щастие днес всеки българин, който има желание, може да ги разгледа и да се увери със собствените си очи за реалното положение на нещата по времето на соца.

За да не се морят читателите да ровят из целия документ (от порядъка на 100-200 страници на годишен отчет) съм подбрал някои важни цитати. Наблегнал съм главно на проблемите и неуспехите. Разбира се, при желание, всеки може да прочете целия доклад и приложените към него таблици на линка посочен долу.

1987 г.

http://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubPeriodical/PubPAnnualReport/index.htm?forYear=1987

... Поради това, че бюджетът не осигури разчетените за 1987 г. средства за попълване на фонд „Държавно кредитиране“ и за пряко заемообразно бюджетно финансиране на някои производстваи дейности, за които няма условия за кредитиране и за да не се затрудни разплащането на капиталните вложения, БНБ и ДСК бяха принудени да предоставят на бюджета непредвидено в разчетите кредити в размер общо на 1382 млн. лева. Освен това, бюджетът не можа, както бе уточнено, да осигури и средства за покриване на левовата равностойност по издължаване на кредита на СССР за участието на НРБ в строителството на газопровода „Съюз“. Това наложи съответната сума да бъде предоставена непредвидено в разчетите като кредит на бюджета от БВБ ... 1547 млн. лева ...

Продължава да нараства бързо и дългът по кредити за износ по предоставени от държавата заеми. Левовата равностойност на този износ до 1984 г. се покриваше от държавния бюджет. Поради затруднения на бюджета, по решение на Министерския съвет тази левова равностойност от 1984 г се кредитира от БВТ. ... Независимо от намаляването през 1987 г. на просрочените правителствени кредити, редица развиващи се страни, поради неплатежоспособността си, се стремят към отсрочване на своите платежни задължения. Пет развиващи се страни (Алжир, Либия, Ирак, Сирия и Танзания) не са погасили ... близо 236 млн. лева. ...

... не бива да се премълчава тежкото финансово състояние, в което изпаднаха през последните години някои самоуправляващи се стопански организации от отраслите енергетика, машиностроене, промишленост за строителни материали, транспорт, селско стопанство и други.

Главните причини за това, както не веднъж банката е посочвала в своите анализи, са ниската или отрицателната нормативна рентабилност на самоуправляващите се стопански организации от изброените отрасли ... (виж приложението)

Тежкото финансово състояние затрудняваше тези организации при осигуряването на собствени средства за финансиране на капиталните им вложения. Не бяха достатъчни и заделяните за тази цел средства от бюджета. Поради намалената им платежоспособност, тези организации години наред издължаваха значително по-малка част от договорените с банката погашения по ползваните от тях кредити за капитални вложения.

При очерталата се трайно неблагоприятна тенденция на непрекъснато влошаване на финансовото състояние на посочените организации ... формираният към 31 декември 1986 г. дълг по банковите кредити за капитални вложения на някои стопански организации от посочените по-горе отрасли беше отсрочен за издължаване от 1 януари 1991 година.  ... селскостопанските организации ... Министерският съвет отсрочи погасяването на дълга на тези организации ... от 1 януари 1993 година.

Отсрочването на дълга на някои самоуправляващи се стопански организации за издължаване след 1990 и 1992 г. не решава финансовите им проблеми, а само ги отлага за следващи периоди. Още повече, че икономическите условия, в които се развиват тези организации няма да доведат в близко време до трайно подобряване на финансовото им състояние. ...

... През 1987 г. на самоуправляващите се стопански организации бяха предоставени (нови) кредити от фонда в размер на ...

... банковите кредитни ресурси, които заместиха почти изцяло бюджетното финансиране, бяха насочени под формата на държавни кредити към инвестиции, по-голямата част от които не могат да възвърнат тези кредити, дори в рамките на максимално допустимия срок от 20 години. Това е така особено като се вземе пред вид натрупаният по-рано твърде голям дълг по банковите кредити на същите кредитополучатели, погасяването на който като правило вече е отсрочено на няколко пъти за редица години.

... Още повече се увеличава общата кредитна задлъжнялост на самоуправляващите се стопански организации с тежко финансово състояние. ...

... В тази обстановка, финансовите проблеми на редица самоуправляващи се стопански организации стават все по-трудно преодолими. Още повече че на този етап не са създадени реални икономически условия за излизането им от тежкото финансово състояние. Основна причина за това е относително по-ниската ефективност на тяхното производство в сравнение с тази на водещите конкуренти в света. Тежкото финансово състояние, обаче, в определена степен е свързано и с определяните досега в голяма степен на административно-субективна основа равнища и съотношения на цените на едро.

Незавършено строителство

Непрекъснатото нарастване през последните години на абсолютния размер и относителния дял на незавършеното строителство в общия обем на капиталните вложения се превърна в един от основните проблеми в инвестиционната дейност. Огромни материални и финансови ресурси необосновано се задържат продължително време под формата на незавършено строителство, без да произвеждат продукция или да задоволяват социални потребности. ...

... редица крупни мощности, които формираха значителна част от незавършеното строителство (АЕЦ  - Козлодуй - 5 и 6 реактор, МП „Дебелт“ - стан 300, ПАВЕЦ „Чаира“ и други), и чийто пуск бе отлаган многократно през последните години.

Причини за недостатъчната балансираност между паричните доходи и разходи на населението

... Основен и главен проблем в балансираността между паричните доходи и разходи на населението си остава недостатъчният ръст на стоковия фонд в сравнение с покупателния фонд ...

... И през 1987 г. не беше напълно преодолян дефицита от редица стокови групи (няколко примера от 80-те тук и тук). По някои стокови групи е налице спадане на натуралните продажби. Така например по данни на ЦСУ (това е предшественика на днешния НСИ) за продажбите по групи стоки на населението в търговската мрежа, през 1987 г. бяха продадени на пазара в по-малко количество в сравнение с 1986 г. от следните стоки:

- хранителните: месни произведения с 1,5 хил. тона; захрни изделия с 3,7 хил. тона; пресни зеленчуци с 3,1 хил. тона; картофи с 12,7 хил. тона; фасул-зърно с 1,1 хил тона.;

- нехранителните: памучни платове ... вълнени платове ... горно трикотажно облекло ... чорапи ... хладилници ... шевни машини ...

В същото време производствените предприятия продължиха да произвеждат, а търговските организации да купуват различни видове облекла, обувки, мебели и други, които не отговарят на съвременните изисквания и залежават.

Неизпълнението на програмата за жилищно строителство (виж и тук), както през годините на VIII-та петилетка, така и през първите две години на IX-тата петилетка (1986-1987 г.)... е причина населението да не е в състояние да купи разчетените с плана нови жилища. ...

По данни от последното преброяване на населението и жилищния фонд, броят на домакинствата у нас е по-голям от броя на жилищата ... с около 142 хил. броя, което означава, че средно 420 хиляди граждани у нас нямат самостоятелно жилище. ...

... Казано образно, натрупаните с годините непохарчени пари на населението са вече повече от пълния годишен размер на покупателния фонд. ...

Една не малка част от продуктите у нас продължават да са в дефицит, главно поради все още недостатъчното равнище на производителността на обществения труд в сравнение с по-напредналите страни. Данните сочат например, че през 1987 г. най-развитите в икономическо отношение страни са имали производителност достигаща около 15-20 хиляди щатски долара. брутен национален продукт на на глава от населението.... през 1987 г нашата производителност е около 3000 лева национален доход. По груби оценки на банката  ... производителността у нас е била около 2000 щатски долара...

... Ако мислено, обаче, си представим ... ако се позволяваше цените да се договарят на социалистическия пазар свободно, така че да се постига балансиране между търсенето и предлагането, то може да се очаква, че средно биха се получили по-големи стойности на индексите на цените. Тези индекси на цените биха отразявали по-пълно не само явната, но и своеобразната „скрита инфлация“, която неминуемо съпровожда дефицитността на продукти при административно фиксиране на цените. ... Между другото, и сега дефицитността на редица продукти създава също не по-малко и не по-лесни проблеми.   ... чрез повишаване на цените на дребно може видимо да се подобри балансираността между паричните доходи и разходи на населението.  ... Може да възникнат социални и други проблеми, особено за онази част от населението, която е с относително по-ниски доходи. И явната, и скритата инфлация у нас и сега представлява остър проблем за немалка част от гражданите на нашето общество, паричните доходи на които са минимални или ниски.

...

Своя „принос“ за увеличаване на паричната маса в обращение и, следователно, на свободните парични средства на населението има превишението вече години наред на разходите на държавния бюджет над реалните му източници. (покрито чрез заеми от банката) ... Фигуративно казано бюджетът е похарчил в аванс поне едногодишните си разходи за 1988 година. Известно е, че преобладаващата част от бюджетните разходи се насочват и изразходват пряко за работна заплата и други парични доходи на заетите в нематериалната сфера, или косвено за заплати чрез механизма на дотациите ...

Може да се каже, че бюджетът на държавата у нас редица години вече осъществява разходи над реалните си източници за сметка на по-голямото изземване на средства от нормативно достатъчно рентабилните предприятия,  ... в резултат на коетo предприятията години наред не са в състояние да отелят и не отделят необходимите средства, да да поддържат на необходимото равнище относителния дял на собствените си оборотни средства ... а предприятията, за да осъществяват що годе нормално своята дейност и при тези условия са били принудени да ползват допълнително банкови кредити за оборотни средства.

... В голяма степен изкуствено се поддържат от години наред ниски норми на амортизации за основен ремонт в редица, най-често нормативно ниско-рентабилни или губещи, дейности и отрасли. ... Въпросът дали по аналогични съображения нормативите за амортизация за икономиката като цяло ... не се поддържат изкуствено по-ниски, за да може бюджетът да изземва по-големи данъци върху изкуствено увеличената по този път печалба, или съответно да предоставя по-малки дотации, се нуждае от допълнително проучване. ... през 1986 г. у нас отчетената средна норма на амортизация в материалното производство ... е била 7,7 на сто ... през същата година в икономиката на ФРГ тя е била 16,3 на сто. (Виж няколко примера за недостиг на средства за ремонт и др. тук, тук, тук и тук)

... по-ниски цени на редица от основните тилови продукти като например на енергията, на металите, на преждите, на целулозата, на отливките, и.т.н. ... Това изкуствено намалява себестойността на призводствата на следващите по технологията ешелони и съответно... увеличава изкуствено печалбата ..., която се облага с данъци за бюджета и намалява потребностите от дотации за нормативно губещите или недостатъчно рентабилните.

В същото време тиловите производства стават изкуствено нормативно губещи или нискорентабилни ... създава условия ... като правило да не се осигурява нормалното им разширено възпроизводство. Според банката, това си остава една от важните причини за закъсняващото технологично обновление на тиловите производства, което от своя страна обуславя: по-високите специфични разходи на оставащите по този начин относително по-некачествени тилови продукти; както и при изкуствено по-ниските им цени,  - липсата на достатъчно икономически стимули и принуди за икономично разходване в следващите звена по технологичните вериги. ...

... Отчетеното сално по валутния план за 1987 г. ... е пасивно, т.е. превишение на разходите над приходите, в размер на 1456,9 млн. вал. лева.  ... Не изпълниха утвърдените им годишни задачи за валутни постъпления в несоциалистическа валута за 1987 година:

- ССО от Асоциация „Транспортна, селскостопанска и строителна техника“ ...

- ССО от Асоциация „Електроника“ - при задача от 82,2 млн. вал. лева, реализираха валутни постъпления 37,9 млн. вал. лева. ...

- ССО от НАПС - ... задача 227,4 млн. вал. лева, реализираха 156 млн. вал. лева, ...

....

С реализираните валутни постъпления не могат да се посрещат разходите за внос на суровини, материали, резервни части, машини и съоръжения (за технологическо обновяване на производството). При наличието на сегашната валутоемкост на производството у нас в несоциалистическа валута, всяко ограничаване на вноса в несоциалистическа валута би довело до забавяне на темповете на растежа на икономиката и до задържане на жизненото равнище на народа.

В същото време не може да не отбележим, че по-нататъшното увеличаване на дълга на страната в несоциалистическа валута пряко застрашава платежоспособностра на страната. Проблемът може да стане и неуправляем, поради необходимостта на всяка цена с приоритет да се осигуряват погашенията на основния дълг (главницата), от една страна, и да се плащат големи суми за лихви, от друга страна. ... (Както е известно, към края на соца този проблем наистина става неуправляем и държавата обявява фалит по външния дълг в началото на 1990 г. А дотогава за тежката ситуация са знаели само малцина на върха...)

... като се отчете, че над 40 на сто от дълга ни е със срок на плащане по-кратък от две години, годишно само за погасяване на стари кредити ... са ни необходими вече над 3 млрд. вал. лева. А общата сума на отчетените постъпления на страната през 1986 г.  е 2,3 млрд. вал. лева, през 1987 г. - 2,5 млрд. вал. лева ...

Развитието на валутните баланси през последните години в ПНР (Полша) и УНР (Унгария) недвусмислено показва колко бързо отказът на чуждестранните кредитори да продължават да рефинансират дълговете ... от чисто икономически въпрос се превръща в остър политически и социален проблем. ...

Както банката много пъти писмено и устно е заявявала (виж отчета за 1986 г. и тук), централната причина за крайно опасното развитие на валутния ни баланс в несоциалистическа валута, особено от 1986 г. насам, е нереалният валутен план. При отчетени за 1986 г. общо валутни постъпления 2348,2 млн. вал. лева, планът за 1987 г. ... предвиждаше валутни постъпления общо 3588.6 млн. вал. лева.

... При изкуствено и нереално увеличените ... валутни постъпления, продължава да се планира необосновано висок размер на валутните разходи на страната. ...

От 1986 г. насам валутните постъпления на страната рязко намаляха и годишно са от порядъка на 2,3-2,5 млрд. вал. лева. Това се дължи главно на спадането на цената на нефта, следователно и на нефтопродуктите, както и на свързаното с това влошаване платежоспособността на основните ни партньори от развиващите се страни - износителки на нефт. ...

Общият размер на задълженията на страната в конвертируема валута към края на 1987 г. достигна 6104,6 млн. вал. лева, което се равнява на 7404 млн. щ. долара.

<<отчет за 1986 г.                                                                                отчет за 1988 г.>>