понеделник, 10 юни 2019 г.

Едно време всичко беше по-добро (13)?



Цитати от стенограма на НС от 17.12.1980 г.

...

инж. Боян Йорданов:

...
Още през 1978 г. др. Тодор Живков обоснова историческата необходимост от рязкото увеличаване производителността на труда за предстоящата осма петилетка. Тази необходимост се поражда и засилва от световното икономическо развитие, от непрекъснато разширяващите се външностърговски връзки на нашата страна. Високата производителност на труда означава конкурентоспособност на нашите стоки на външния пазар, висок международен престиж, стабилни и високи валутни постъпления, висок жизнен стандарт.
...
Голям резерв за народното стопанство е изобретателската и рационализаторската дейност. ... Така например до 1972 г. в масло-сапунената промишленост съществуваше изключително тежък проблем с измиването, изсушаването и пълненето на бутилките със слънчогледово масло за населението. Десетки милиони стъклени бутилки стояха по дворовете на предприятията и предстоеше предаването им на вторични суровини. В продължение на 10 години научен институт, снабден с всичко необходимо, създаде няколко прототипа машини с признати по тях изобретения за стотици хиляди левове, които не издържаха производствените изпитания. Произвежданите бутилкомиячни и пълначни машини от МЗ „Червено знаме“ - гр. Стара Загора, работят с много недостатъци и много често в пресата се появяват информации за тяхната лоша работа.
Проблемът беше разрешен от двама рационализатори от гр. Полски Тръмбеш, които съумяват за две години да конструират, монтират и пуснат в действие три бутилкомиячни и пет бутилкопълначни машини с производителност 4000 бутилки за час, с автоматично зареждане и изпразване на бутилките с идеално измиване и изсушаване. Всички залежали бутилки се измиха и влязоха в употреба. ... Тази невероятно висока производителност на умствения и физическия труд те са постигнали  при примитивни занаятчийски условия, без помощта на научни сътрудници .... Много от възлите те решават по принципно нов начин, на ниво изобретение, без да правят заявки за авторски свидетелства, с най-икономично изразходване на метали и труд. Стойността на една тяхна бутилкомиячна машина заедно с авторското възнаграждение, пусната в действие, струва 35000 лв, докато тази на МЗ „Червено знаме“ - 100000 лв. ... Качеството на работа на машините на двамата рационализатори е изключително високо и повече от 7 години техните машини продължват да работят в гр. Костинброд, Силистра, Попово, Харманли и Полски Тръмбеш.
Дотук е хубавата страна на примера. Лошото е, че след като започнаха своята работа, започнаха да се получават сигнали от къде ли не, че те са печалбари, ще забогатеят за държавна сметка, намеси се прокуратурата. Само за това, че се касаеше за решаването на национален проблем, ДСО „Зърнени храни и фуражна промишленост“ се намеси да ги оставят да направят машините. След пускането на машините независимо от това, че се видя и се доказа какво са направили, офанзивата срещу тях се поднови. ... В резултат на дейността на тези „защитници на държавните интереси“ двамата автори завинаги се отказаха от рационализаторска и изобретателска дейност.

...

... Така например в комбината за товарни автомобили „Мадара“ в Шумен се финансира проект, който служител от завода поевтинява със своя рационализация. На спънките, които му прави БНБ, същата отговаря:
„Аман вече от подобряване на проекти. Как да си обясним факта, че един среден техник от КТА „Мадара“ може да подобри проект, преминал даже през експертен съвет, да го поевтини  с 400 хил. лв.?“
Може, другари народни представители, защото научно-изследователските институти и проектантски организации са заинтересувани от ценовите правилници техните разработки да струват повече, защото от тях се определя работната им заплата, затова се проектира скъпо, сложно, с вносни материали и оборудване, вдига се стойността, за да е по-висок хонорарът

<< дванадесета част                                               четиринадесета част >>                                                        

Няма коментари:

Публикуване на коментар