Ние село нямаме

Цитати от статията „Колко печелехме и как харчехме през 80-те“, качена на Соц.бг, която от своя страна е препечатка от списание “Общество и право“ от 1986 г. Шапка им свалям на екипа на Соц.бг, че са качили тази статия, защото тя разбива много от митовете за по-хубавия живот на пенсионерите по времето на комунизма в България в сравнение с „демокрацията“, които може да се прочетат масово в интернет в последните години. 

Ние село нямаме

Елена Станишева, 67-годишна, пенсионерка

Кога сме били най-добре с парите? (Смее се.) Когато бяхме млади. Кога може да разполага с пари едно работническо семейство, кажете ми? Никога. Никога не сме имали. През целия си живот съм работила като шивачка, само за малко съм била книговезка. Пенсията ми е 60 лв. Всеки месец плащам за тока, за парното, за стълбището, внасям по 28 лева за изплащане на апартамента, идват да искат пари от Отечествения фронт, от Червения кръст и каквото остане - с него трябва да живееш. Мъжът ми също е пенсионер - неговата пенсия е 140 лева. Общо на двамата се събират 200 лева на месец. (Това е приблизително средностатистическото пенсионерско семейство, по това време средната пенсия е 100 лв, а минималната около 50-60 лв.) Със здравето не сме добре. Аз имам двойна дископатия, а и цялата съм в шипове - тежки работи вдигай, вдигай, накрая ми се разместиха прешлените и се изгърбих. Мъжът ми има високо кръвно налягане, със сърцето не е добре. Неговите лекарства са повече от моите. На месец отиват само за него към 25 лева за лекарства (дотук с митовете за безплатното здравеопазване...), ако купим и витамини, които са по 18 лева... Не винаги можем да си позволим витамини, но правиш сметка, връзваш двата края.

Ние село нямаме, градинка нямаме, и двамата сме софиянци (И за разлика от пенсионерите по селата не могат да си отгледат сами зарзават и животни за лични нужди или да подомагат децата и внуците). Купуваме за храна повече мляко, рядко месо, а и то не е винаги качествено, зарзаватът е скъп, всичко е скъпо, не достига... А когато ни дойдат гости съвсем се объркаш. (Коментар: Известно е, че по това време цената на млякото е поддържана изкуствено ниска, за да е по-достъпна за подрастващите и пенсионерите. Тя дълги години не е променяна. За субсидиране на месото обаче явно не са стигали средства и цената е увеличена през 1985 г. на 5 лв за килограм свинско. Със своята пенсия от 60 лв. пенсионерката е можела да си купи около 12 кг. месо ...)

Мъжът ми се разболя, получи силен кръвоизлив. лекарите му предписаха да смени въздуха - кръвното му налягане беше много лошо. Предоставиха ни карта за курорта „Люляците“ - по 60 лева на човек, само за автобусите дотам и обратно похарчихме 25 лева. (За разлика от субсидирания градски транспорт с билетче от 6 ст., цената на междуградския транспорт е била от порядъка на 3 лв. на 100 км. )

Ако паднеш, тежко ти, децата нямат възможност да те гледат, не че не искат, но и те по цял ден са заети. Ти трябва да им помагаш, не те на теб. Казват, че един баща може да нахрани десет деца, но десет деца не могат да нахранят един баща.

Ето сега внукът, той е войник, си дойде в отпуск, трябва да му дадеш - и десетина лева отиват. А ако стои повече в отпуск и ни идва по-често, защото той ни е внук и ние го обичаме - без да иска, ни притеснява.

Другата внучка е бригадирка, в Карлово е за двадесет дни. Имах възможност да отида да я видя в неделя, но не отидох - направих си сметката - пет лева натам, пет лева насам, а с влака се пътува с намаление само вторник, сряда и четвъртък. 

Останах сираче. Бяхме четири деца. Другите бяха по-малки от мен. грижих се за всичките. И така - това е животът. Но нали трябва да го живееш?

Тук може да намерите сравнение на покупателната способност по времето на комунизма/социализма и днешно време.