Статистики от времето на соца (3)

Няколко интересни статистики, които показват снабдеността на населението с телефони, телевизори, леки коли, перални и др. през годините на социализма. Таблиците са взети от Статистическия годишник на НРБ за 1979 и 1991 г. Някои от точките съм коментирал, това е мое лично мнение. Който не е съгласен с него може да се концентрира главно върху таблиците. Мисля, че всеки може да направи извод за себе си, дали има промяна на стандарта на живот от тогава.

Телефонизация

Масово с телефони хората се сдобиват едва през 80-те години, към края на соца 54 % от домакинствата имат телефон (виж таблиците в края на главата). Преди това, при липса на телефони, във важни случаи се е пращала телеграма (ставало е в съответния пощенски клон). За да се извика “бърза помощ“ в доста случаи е било необходимо да се ходи до обществен телефон (уличен или най - близката пощенска станция), което е коствало ценно време. В момента почти всички млади и хората на средна възраст имат мобилен телефон, някои и мобилен интернет, нещо немислимо за тогавашното време, когато не на всякъде е имало прокарани телефони. Едва ли някой си е представял комуникации като днешните, когато можеш да позвъниш по всяко време на всеки където и да се намира.

Леки автомобили

Някъде през средата на 60-те години едва 2 % от домакинствата разполагат с личен автомобил. Броя им бързо нараства, като през 70-те този процент е около 15-20, към края на социализма все още едва 41 % от семействата имат автомобил. Западни автомобили на практика не се продават, доставят се главно коли от СИВ като Лада/Жигули, Москвич, Запорожец, Шкода, Трабант, Вартбург, (Полски) Фиат. Закупуването е ставало след съответна предварителна вноска в Мототехника и чакане от порядъка на 10 години за Жигули или няколко години за Москвич и др. (За внесените пари не се изплащала лихва). Заради дългото чакане и трудностите по закупуването на нова кола, цената на втора ръка автомобили е била по-висока от новите! Някои резервни части са били дефицитни и набавянето е било доста трудно, необходими са били връзки и много обикаляне по магазините, включително и по други градове. (Гледайте „Баш Майстора на море“ за да добиете представа). Понеже дори икономиката на СССР не е в състояние да разработи изцяло съвременни автомобили, първите варианти на Жигули 2101 са по лиценз на Фиат (и са на до голяма степен копие на Фиат 124. В замяна СССР доставя съветска стомана). Фиат 124 се е продавал в западна Европа между 1966 и 1974 година, когато е заменен от по-съвременен модел. Жигули 2101 се произвежда от 1970 г. (с 4 години закъснение) до средата на 80-те години! Т.е. един от най-масовите автомобили в източния блок през 70-те и 80-те години (а дори и началото на 90-те) е с около десетина години по-стара разработка от западните автомобили. След промените, когато вече е било възможно да се внасят и западни автомобили, съветските автомобили трудно могат да се конкурират със съвременните разработки, разполагащи с допълнителни мерки за сигурност, въздушни възглавници, електроника, модерен дизайн, подобрен разход на гориво и др. (За пример: Москвич спира производството около 2000 г., като последните години преди затварянето е работил на загуба).

След промените автомобилите и резервните частит за тях вече не са дефицитна стока, закупуването става доста по-лесно и бързо (при наличието на средства) и доста хора се сдобиват с коли втора употреба от западна Европа. (Много хора коментират, че сега караме старите коли на Европа, но забравят, че към края на социализма доста хора все още караха вече 10-15 годишните си Жигули, тъй като нови се купуваха трудно.)

Телевизия, Кино

В България телевизия има от 1959 г., но както се вижда от таблиците, през 60-те години едва около 8 % от домакинствата имат телевизор (черно-бял), през 1975 г. около 66 %, през 1980 г. около 75 %, а по време на промените почти всички домакинства имат телевизор. От 1972 г. се излъчва и цветна телевизия, но цветните телевизори се разпространяват чак през 80-те години (като по-първите модели трудно могат да се нарекат цветни, по-точното определение е зелено - бели). През 1989 г. едва половината от семействата имат цветен телевизор. Дистанционните управления по това време са непознати в България. (За сравнение, в Германия (както ФРГ така и ГДР) първи по-редовни излъчвания има през 1952 г., втори канал има от 1963 г. (ZDF), от 1967 г. цветни предавания, от 1984 г. частни канали. В първите години обаче, както у нас, така и на запад телевизорите са доста скъпи, и малко хора могат да си ги позволят. )

Преди промените е имало само два телевизионни канала, като втория се е излъчвал от 1975 г. единствено вечерно време. Информацията поднесена в “По света и у нас“ е била съответно съгласувана с партийната линия … В петък вечер се е предавала директно руска държавна телевизия, като това е около половината от чуждите предавания (като брой часове). Не ми е известно да са били достъпни западни канали, на места близо до границата е можело да се приемат сръбски радио и телевизиони и програми. В момента (2018 г.) има български телевизии качени на сателит, беше изведен и български сателит в космоса. Броя на българските телевизионни канали е толкова голям, че едва ли всички са ми известни. Достъпни са многобройни западни и източни телевизии, каквото ти душа иска, новинарски, развлекателни, научнопопулярни, религиозни, еротични. Значителен брой български сериали се заснеха, като за пример “Под прикритие“ беше продаден с успех в значителен брой страни по света. (Единственият социалистически филм, за който се сещам да е разпространяван на запад е „Хан Аспарух“) Това означава, че има доста повече “работни места“ за телевизионни актьори, журналисти, оператори, техници и пр. в този “отрасъл“ в сравнение с някога. Някои доставчици предлагат глезотии, като гледане на предавания на запис. Доста от българските канали могат да се гледат и по интернет от коя да е точка на света. Всичко това за хората от миналото би звучало като научна фантастика.

В кината даваха главно (скучни) български и съветски филми. Поне към края имаше и западни (напр. „Междузвездни войни“), но с голямо закъснение от няколко години. Известна част от филмите по телевизията и кината бяха със скрита пропагандна цел и съответно скучни (но задължителни). Изключение е например „На всеки километър“. Казват, че когато давали филма по телевизията, улиците се опразвали и живота в цялата страна замирал. Филмите са минавали през „сито“. Пример за цензуриран български филм е „Кит“. В него се разказва за рибари, които уловили дребна рибка в морето, но при предаване на информацията на по-висшите инстанции се получава „развален телефон“ и накрая на най-висшия (министъра) е докладвано, че риболовната флотилия е уловила кит в Черно море (както се разбира всъщност китове в черно море няма). Въпреки че е комедия, филмът явно е разбран като критика към българската планова икономика и е бил забранен. Когато започнаха да дават западни сериали ( „Шогун“, „Шатовалон“, „Наследството на Гулденбургови“, „Робинята Изаура“) хората изпадаха във възторг. В интернет „Робинята Изаура“ се определя като незначителна „сапунка“, но в сравнение с част от нашите филми беше класа.

<< втора част                                                                                               четвърта част >>