Статистики от времето на соца (5)
Пътуване в чужбина
Според статистическите годишници през 80-те години около 500-700 хиляди българи са посещавали годишно чужди държави, това са около 6-8 % от населението. По време на социализма пътуванията в чужбина са били ограничени главно до братските социалистически страни. Както се вижда от приложените таблици, през 1978 г. над 75 % от пътуванята са били до пет (социалистически) страни: Румъния, СССР, Югославия, ГДР, Унгария. Пътуванията до несоциалистически страни са едва около 15 % от общия брой пътувания, годишно едва около 1-2 % от българите са посещавали несоциалистически държави! Прави впечатление, че посещенията до „вражески капиталистически“ страни са предимно със служебна цел (би могло да бъдат например посещения на министри, посланици, официални делегации, командировки от държавни фирми, спортисти, музиканти, обмен на опит или други), частни лица много рядко са имали възможност да пътуват на запад.
Друго ограничение, свързано с пътуването е чужбина, е лимитът на продаваната валута. За обикновените граждани лимитът е бил 100 долара и 300 лева в социалистическа валута годишно. За генерали, адмирали, депутати, министри, професори, герои на труда и др. обществени дейци лимитите са били по-високи, а членовете и кандидат-членовете на Политбюро на ЦК на БКП, секретарите на БКП и др. са купували неограничено валута.
Това което не може да се види в справочниците, но се разказваше като вицове, е че преди посещение, особено в западни страни, пътуващите често са били „обработвани“ от различни разузнавателни служби. От една страна са проверявани дали са благонадеждни и няма да избягат от страната (например т. нар. „характеристика“, минало, роднини, и не дай си боже някой дядо да е бил кулак, против властта или против влизането в ТКЗС … ), от друга са били „приканвани“ да сътрудничат „доброволно“ на разузнаването и да събират сведения. Чувал съм следната история: спортисти (борци) били инструктирани преди състезание в чужбина при възможност (напр. докато са повалени на тепиха) да отскубнат няколко влакна и да ги донесат в България, където да бъдат анализирани от наши учени. И по този начин страната да се сдобие с информация за съвременни материали, технологии и т.н.
Заради ограниченията за пътуване на практика много малко хора в България са имали реална представа какво става по капиталистическите страни и как се живее там. Информация са получавали главно от телевизията и вестниците, които както се знае, са поднасяли предварително „проверена“ информация, разбирай доста често са преувеличавани лошите неща и са посмалявани или не са споменавани хубавите страни на запада.
За разлика от българите, жителите на ГДР са имали интензивен контакт със свои роднини и познати във капиталистическата ФРГ. Повечето от тях са били наясно с разликите в двете системи и не са били толкова податливи на пропаганда. Доста хора, виждайки предимствата на живота във ФРГ избягали от социализма. Любимо място за бягство бил Западен Берлин, където това ставало сравнително лесно. Това наложило и строежа на Берлинската стена през 1961 г. От таблиците се вижда рязкото увеличение на пътуванията в чужбина през 1989 г. (900 хил., най-вероятно заради „голямата екскурзия“) и 1990 г. (над 2 млн.) с настъпването на промяната. През 2015 г. пътуванията в чужбина са около 4,6 млн.
Във връзка с възможността за пътуване в чужбина е и възможността за следване в чужбина. Както се вижда, през 70-те и 80-те години има около 4-6 хиляди студенти извън страната. През 1978 г. около две трети от тях са в СССР, има още известен брой в други социалистически страни. Броя на следващите в западни държави е нищожен, и не може да се сравни със днешно време, когато цели паралелки от езиковите гимназии заминават на следване в чужбина, главно западна Европа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар