Статистики от времето на соца (1)

Потребление на някои хранителни продукти или измамата с потреблението

В по-старите годишници е посочено, че консумацията на някои продукти включва и количествата вложени за производството на други продукти. Например в графата „месо“ са включени (прясно) месо и месото вложено за направа на колбаси, при млякото са включени освен директно консумираното мляко (прясно мляко) и вложеното за сирене, кашкавал, кисело мляко и др.  

В по-новите годишници (от 1994 г. насам) данните са представени по-подробно. има например отделни графи за месо и месни произведения. Освен това е очевидно, че има разлика в методологията на статистиката. Вероятно данните в старите статистики са направени като е изчислено например производството на месо в страната, добавен/изваден е вноса/износа и получените количества са разделени на броя на населението. За новите годишници изрично е посочено (на страницата на НСИ), че в статистиката е включена консумацията при домашни условия и не са включени количествата консумирани в заведения за обществено хранене (разбирай: ресторанти, кафенета, сладкарници, столове, обществени кухни, павилиони и др. Това означава, че пицата, дюнера и хамбургера купени от будката, шопската салата и пилешките хапки в ресторанта, закуската в училищния стол не влизат в тази статистика). По тази причина новите и старите статистики не са директно сравними. 

За разликите в статистиките може да се добие представа, като се сравнят съответните таблици в годишниците за 1991 г. и 1994 г., в които годините 1989 и 1990 се застъпват.

Типична грешка, която се среща често в публикации в интернет, е например да се сравни консумацията на мляко от старите годишници (например мляко – 192,8 л на човек (1989 г.) директно с данни за по-нови години, прясно мляко 18,5 л (2015 г.) и да се заключи, че консумацията на мляко е спаднала 10 пъти в сравнение със социализма. (Изпуска се, че в по-новите таблици има отделни графи за сирене, кашкавал и др; когато се вземе предвид млякото за тези продукти, излиза, че консумацията на мляко в момента е сравнима с тази в края на 70-те и началото на 80-те години.)

От описанията в годишниците не става ясно, дали са включени количествата от лично производство. Както е известно, доста българи произвеждат(ха) значителна част от храната в личното стопанство.  

Хляб

Потреблението на хляб (и хлебни изделия) намалява непрекъснато от 1960 г. (261,4 кг) насам, дори и по времето на социализма, през 1980 г. е 216 кг на човек, през 1990 г. е 194,6 кг, а за 2015 г. са посочени около 89,5 кг хляб, 8,7 кг брашно, 6 кг сладкарски изделия от брашно. Предполагам, че хляба е изместен от други хранителни продукти, които хората не са можели да си позволят в миналото.

Зрял фасул

В потреблението на фасул не може да се забележи някакъв тренд, стойностите остават сравнително константни през годините – между 3 и 5 кг на човек.

Месо и месни произведения

Според по-старите статистики потреблението на месо (включително вложеното в месни произведения) по време на социализма се увеличава от 29, 1кг през 1960 г. до 77,8 кг през 1989-90 г., т.е. почти три пъти.

(77,8 кг се равняват на около 216 г месо на ден на човек. Според данните едно четиричленно семейство би трябвало да изяжда по около 860 грама месо всеки ден. Коментара на един мой роднина за данните беше: „Откъде ги вадят тези статистики?! Едно време магазините все бяха празни и се чакаше на опашки за месо. А за някои стоки (луканка) се искаха дебели връзки. Сега магазините са пълни със всякакви меса и може да си купиш по всяко време“. После стана ясно, че тези данни включват и месото за колбаси и най-вероятно е включена консумацията в обществените заведения)

В годишника от 1994 г. (виж и увода към главата за разликите в методологията) данните посочени за 1990 г. са: 36,5 кг месо и 18 кг месни произведения или общо 54,5 кг. Като се има предвид, че за направата на колбаси вложеното месо е повече от получения продукт, може да се приеме, че консумацията на месо е около 60 кг годишно. Разликата от около 18 кг месо между старите и новите статистики за 1990 г. може би се дължи на консумацията в обществени заведения. Както и да е, стойностите за 2015 г. (32,6 кг месо и 13,7 кг месни продукти) не се различават особено от тези за 1990 година и дори и според старите (завишени) статистики са по-високи от тези през 60-те и 70-те години.

Според данните в никакъв случай няма рязък спад в потреблението на месо в пъти в сравнение с годините на социализма, както се твърди в различни публикации в интернет. Грешката идва от това, че се сравнява потреблението на месо, включително и месото вложено колбаси и др., (и то високите стойности от последните години на социализма) със консумацията на месо (без месните продукти) в днешно време. От оригиналните таблици в статистическите годишници веднага може да се види откъде идват разликите. Затова предполагам, че авторите на такива твърдения или много небрежно и със широко затворени очи са сравнили данните или умишлено ни заблуждават, разчитайки на това, че малка част от хората могат или искат да проверят източниците. А една лъжа повторена много пъти става истина........

Риба и рибни продукти

Според старите статистики консумацията на риба и рибни продукти нараства от 2,2 кг на човек (1960 г.) до 7,8 кг (1989 г.). Според новите статистики (в домашни условия) потреблението на риба и рибни продукти е 3,4 кг на човек ( през 1989 г.) и съответно 5,2 кг на човек ( през 2015 г.).

Мляко

Потреблението на мляко (вкл. вложеното в сирене, кисело мляко, кашкавал и др) расте по време на социализма от 92,3 л на човек (1960 г.) до 194,5 л (1990 г.).

През 2015г са консумирани 18,5 л прясно мляко, 25,8 кг кисело мляко, 11,7 кг сирене и 3,9 кг кашкавал на човек. Според интернет в млечните продукти се влагат около 1 л (кисело мляко), 5 л (сирене), 8 л (кашкавал). По груба преценка консумираното мляко (вкл. за млечни продукти) е около 130 л, това е приблизително равно на стойностите от 70-те години.

Захар

Консумацията на захар (вкл вложена в захарни продукти) нараства от около 17,7 кг (1960 г.) до около 35 кг на човек в последните години на социализма. В годишника от 1994 г. са посочени 12 кг захар и 7,3 кг захарни изделия за 1989 г., което дава разлика от около 15-16 кг със данните от старите статистики! През 2015 г. са консумирани 7 кг захар и 1,8 кг захарни изделия.

Зеленчуци и плодове

Според старите годишници потреблението на плодове (и консерви и др.) нараства от около 95 кг (1960 г.) и достига най-високите си стойности около 1970 г. (148 кг) след което спада до около 105-115 кг в края на социализма, 84 кг през 1989 г. В новите годишници (след 1994г) за 1989 г. са посочени 35,4 кг плодове и 27,1 кг плодови консерви, 7,2 кг дини пъпеши и 1,7 кг мармалади. През 2015 г. са консумирани: 46,7 кг плодове, 8,7 кг компоти и 0,8 кг мармалади. Може да се каже, че спада спрямо 1989 г. е с около 25 %.

Зеленчуци: 117кг през 1989г (според годишника от 1994 г. през 1989 г. са консумирани 59,8 кг (пресни) зеленчуци, 19 кг консерви, 19,3 кг туршии) 2015 г.: 68,4 кг зеленчуци, 11,2 кг зеленчукови консерви, 6,3 кг туршии.

Обобщение

От сравнението на данните за хранителните продукти се вижда, че консумацията на повечето храни през 2015 г. е малко по-ниска от тази през последните няколко години от социализма. По-рязък спад има при хляба, прясното и киселото мляко. Консумацията на (пресни) плодове и зеленчуци се е увеличила, за сметка на консервираните. В никакъв случай не може да се каже, че консумацията на храни като цяло е спаднала в пъти. Както стана ясно, статистиките в Годишника отразявя консумацията в домашни условия, без консумираните храни в обществените заведения. Като се има предвид, че в днешно време се ходи по-често по кафенета, ресторанти и др. и че се купуват повече готови храни, вместо да се приготвят у дома, може да се предположи, че консумацията на някои основни продукти ( у дома + в заведения) е даже малко по-висока от тази през последните години на социализма.

Както споменах, преди години доста повече храни са се приготвяли у дома. Ето няколко примерни рецепти:

Кекс: 3 броя яйца, 1 чаена чаша захар, 2,5 чаши брашно, 1 чаша прясно мляко, 3 супени лъжици какао, бакпулвер, 0,5 чаши олио.

Салата „Снежанка“: Кисело мляко 2200 мл, (кисели) краставички 650 г, чесън, сол, 80 мл олио, 80г орехови ядки, копър.

Руска салата: 0,5 кг картофи, 2-3 моркова, кисели краставички, грах, 4 броя яйца, 300г салам, 2-3 кутии майонеза, орехи, сол. В днешно време поне една част от потребителите си купуват готови кексове (курабии и др), салата Снежанка и руска салата. Подчертаните хранителни родуктите вложени в тези изделия не се отчитат от статистиката или влизат в други графи. Майонезата се прави от яйца и олио – в съвременните статистики никъде не се отчита консумацията на майонеза, следователно и яйцата и олиото вложени в (купената) майонеза не са отчетени като консумирани. Т.е. сравнението на статистиките трябва да се прави много внимателно. 

                                                                                                               втора част >>

Използвани оригинални таблици от източниците: