Статистики от времето на соца (1)
Потребление на някои хранителни продукти или измамата с потреблението
В
по-старите годишници е посочено, че
консумацията на някои продукти включва
и количествата вложени за производството
на други продукти. Например в графата
„месо“ са включени (прясно) месо и
месото вложено за направа на колбаси,
при млякото са включени освен директно
консумираното мляко (прясно мляко) и
вложеното за сирене, кашкавал, кисело
мляко и др.
В
по-новите годишници (от 1994 г. насам)
данните са представени по-подробно. има
например отделни графи за месо и месни
произведения. Освен това е очевидно, че
има разлика в методологията на
статистиката. Вероятно данните в старите
статистики са направени като е изчислено
например производството на месо в
страната, добавен/изваден е вноса/износа
и получените количества са разделени
на броя на населението. За новите
годишници изрично е посочено (на
страницата на НСИ), че в статистиката е
включена консумацията при домашни
условия и не са включени количествата
консумирани в заведения за обществено
хранене (разбирай: ресторанти,
кафенета, сладкарници, столове, обществени
кухни, павилиони и др. Това означава,
че пицата, дюнера и хамбургера купени
от будката, шопската салата и пилешките
хапки в ресторанта, закуската в училищния
стол не влизат в тази статистика).
По тази причина новите и старите
статистики не са директно сравними.
За
разликите в статистиките може да се
добие представа, като се сравнят
съответните таблици в годишниците за
1991 г. и 1994 г., в които годините 1989 и
1990 се застъпват.
Типична
грешка, която се среща често в публикации
в интернет, е например да се сравни
консумацията на мляко от старите
годишници (например мляко – 192,8 л на
човек (1989 г.) директно с данни за по-нови
години, прясно мляко 18,5 л (2015 г.) и да
се заключи, че консумацията на мляко
е спаднала 10 пъти в сравнение със
социализма. (Изпуска се, че в по-новите
таблици има отделни графи за сирене,
кашкавал и др; когато се вземе предвид
млякото за тези продукти, излиза, че
консумацията на мляко в момента е
сравнима с тази в края на 70-те и началото
на 80-те години.)
От
описанията в годишниците не става ясно,
дали са включени количествата от лично
производство. Както е известно, доста
българи произвеждат(ха) значителна част
от храната в личното стопанство.
Хляб
Потреблението
на хляб (и хлебни изделия) намалява
непрекъснато от 1960 г. (261,4 кг) насам, дори
и по времето на социализма, през 1980 г. е
216 кг на човек, през 1990 г. е 194,6 кг, а за
2015 г. са посочени около 89,5 кг хляб, 8,7 кг
брашно, 6 кг сладкарски изделия от брашно.
Предполагам, че хляба е изместен от
други хранителни продукти, които хората
не са можели да си позволят в миналото.
Зрял
фасул
В
потреблението на фасул не може да се
забележи някакъв тренд, стойностите
остават сравнително константни през
годините – между 3 и 5 кг на човек.
Месо
и месни произведения
Според
по-старите статистики потреблението
на месо (включително вложеното в месни
произведения) по време на социализма
се увеличава от 29, 1кг през 1960 г. до 77,8 кг
през 1989-90 г., т.е. почти три пъти.
(77,8 кг
се равняват на около 216 г месо на ден на
човек. Според данните едно четиричленно
семейство би трябвало да изяжда по около
860 грама месо всеки ден. Коментара
на един мой роднина за данните беше:
„Откъде ги вадят тези статистики?!
Едно време магазините все бяха празни
и се чакаше на опашки за месо. А за някои
стоки (луканка) се искаха дебели връзки.
Сега магазините са пълни със всякакви
меса и може да си купиш по всяко време“.
После стана ясно, че тези данни
включват и месото за колбаси и най-вероятно
е включена консумацията в обществените
заведения)
В
годишника от 1994 г. (виж и увода към главата
за разликите в методологията) данните
посочени за 1990 г. са: 36,5 кг месо и 18 кг
месни произведения или общо 54,5 кг. Като
се има предвид, че за направата на колбаси
вложеното месо е повече от получения
продукт, може да се приеме, че консумацията
на месо е около 60 кг годишно. Разликата
от около 18 кг месо между старите и новите
статистики за 1990 г. може би се дължи на
консумацията в обществени заведения.
Както и да е, стойностите за 2015 г. (32,6 кг
месо и 13,7 кг месни продукти) не се
различават особено от тези за 1990 година
и дори и според старите (завишени)
статистики са по-високи от тези през
60-те и 70-те години.
Според
данните в никакъв случай няма рязък
спад в потреблението на месо в пъти в
сравнение с годините на социализма,
както се твърди в различни публикации
в интернет. Грешката идва от това, че се
сравнява потреблението на месо,
включително и месото вложено колбаси
и др., (и то високите стойности от
последните години на социализма) със
консумацията на месо (без месните
продукти) в днешно време. От
оригиналните таблици в статистическите
годишници веднага може да се види откъде
идват разликите. Затова предполагам,
че авторите на такива твърдения или
много небрежно и със широко затворени
очи са сравнили данните или умишлено
ни заблуждават, разчитайки на това, че
малка част от хората могат или искат да
проверят източниците. А една лъжа
повторена много пъти става истина........
Риба
и рибни продукти
Според
старите статистики консумацията на
риба и рибни продукти нараства от 2,2 кг
на човек (1960 г.) до 7,8 кг (1989 г.). Според
новите статистики (в домашни условия)
потреблението на риба и рибни продукти
е 3,4 кг на човек ( през 1989 г.) и съответно
5,2 кг на човек ( през 2015 г.).
Мляко
Потреблението
на мляко (вкл. вложеното в сирене,
кисело мляко, кашкавал и др) расте по
време на социализма от 92,3 л на човек
(1960 г.) до 194,5 л (1990 г.).
През
2015г са консумирани 18,5 л прясно мляко,
25,8 кг кисело мляко, 11,7 кг сирене и 3,9 кг
кашкавал на човек. Според интернет в
млечните продукти се влагат около 1 л
(кисело мляко), 5 л (сирене), 8 л
(кашкавал). По груба преценка консумираното
мляко (вкл. за млечни продукти) е около
130 л, това е приблизително равно на
стойностите от 70-те години.
Захар
Консумацията
на захар (вкл вложена в захарни продукти)
нараства от около 17,7 кг (1960 г.) до около
35 кг на човек в последните години на
социализма. В годишника от 1994 г. са
посочени 12 кг захар и 7,3 кг захарни
изделия за 1989 г., което дава разлика от
около 15-16 кг със данните от старите
статистики! През 2015 г. са консумирани 7
кг захар и 1,8 кг захарни изделия.
Зеленчуци
и плодове
Според
старите годишници потреблението на
плодове (и консерви и др.) нараства от
около 95 кг (1960 г.) и достига най-високите
си стойности около 1970 г. (148 кг) след което
спада до около 105-115 кг в края на социализма,
84 кг през 1989 г. В новите годишници (след
1994г) за 1989 г. са посочени 35,4 кг плодове
и 27,1 кг плодови консерви, 7,2 кг дини
пъпеши и 1,7 кг мармалади. През 2015 г. са
консумирани: 46,7 кг плодове, 8,7 кг компоти
и 0,8 кг мармалади. Може да се каже, че
спада спрямо 1989 г. е с около 25 %.
Зеленчуци:
117кг през 1989г (според годишника от 1994 г.
през 1989 г. са консумирани 59,8 кг (пресни)
зеленчуци, 19 кг консерви, 19,3 кг туршии)
2015 г.: 68,4 кг зеленчуци, 11,2 кг зеленчукови
консерви, 6,3 кг туршии.
Обобщение
От
сравнението на данните за хранителните
продукти се вижда, че консумацията на
повечето храни през 2015 г. е малко по-ниска
от тази през последните няколко години
от социализма. По-рязък спад има при
хляба, прясното и киселото мляко.
Консумацията на (пресни) плодове и
зеленчуци се е увеличила, за сметка на
консервираните. В никакъв случай не
може да се каже, че консумацията на храни
като цяло е спаднала в пъти. Както
стана ясно, статистиките в Годишника
отразявя консумацията в домашни
условия, без консумираните храни в
обществените заведения. Като се има
предвид, че в днешно време се ходи
по-често по кафенета, ресторанти и др.
и че се купуват повече готови храни,
вместо да се приготвят у дома, може да
се предположи, че консумацията на някои
основни продукти ( у дома + в заведения)
е даже малко по-висока от тази през
последните години на социализма.
Както
споменах, преди години доста повече
храни са се приготвяли у дома. Ето няколко
примерни рецепти:
Кекс:
3 броя яйца, 1 чаена чаша захар,
2,5 чаши брашно, 1 чаша прясно мляко,
3 супени лъжици какао, бакпулвер, 0,5 чаши
олио.
Салата
„Снежанка“: Кисело мляко 2200
мл, (кисели) краставички 650 г,
чесън, сол, 80 мл олио, 80г орехови
ядки, копър.
Руска
салата: 0,5 кг картофи, 2-3 моркова,
кисели краставички, грах, 4 броя
яйца, 300г салам, 2-3 кутии
майонеза, орехи, сол. В днешно
време поне една част от потребителите
си купуват готови кексове (курабии и
др), салата Снежанка и руска салата.
Подчертаните хранителни родуктите
вложени в тези изделия не се отчитат
от статистиката или влизат в други
графи. Майонезата се прави от яйца и
олио – в съвременните статистики никъде
не се отчита консумацията на майонеза,
следователно и яйцата и олиото вложени
в (купената) майонеза не са отчетени
като консумирани. Т.е. сравнението на
статистиките трябва да се прави много
внимателно.
Използвани
оригинални таблици от източниците:
(Месо и месни произведения
ОтговорИзтриванеСпоред по-старите статистики потреблението на месо (включително вложеното в месни произведения) по време на социализма се увеличава от 29, 1кг през 1960 г. до 77,8 кг през 1989-90 г., т.е. почти три пъти.
(77,8 кг се равняват на около 216 г месо на ден на човек. Според данните едно четиричленно семейство би трябвало да изяжда по около 860 грама месо всеки ден. Коментара на един мой роднина за данните беше: „Откъде ги вадят тези статистики?! Едно време магазините все бяха празни и се чакаше на опашки за месо. А за някои стоки (луканка) се искаха дебели връзки. Сега магазините са пълни със всякакви меса и може да си купиш по всяко време“.) Дясната пропаганда е промиване на мозъци. Докажете че щандовете са празни, като посочите книга или статия от онова време.. После Соросните медии подчинени на живковистите-капиталистите от ДС, измислиха дефицитите.
Сорос с тебе ли е сега в статията, галош лумпенизиран?
Изтриване