Статистики от времето на соца (4)

Продадени стоки в търговията на дребно

Добавил съм и няколко таблици от статистиката „Продадени някои групи стоки в търговията на дребно на човек от населението“. Те в доста случаи не отговарят на консумацията на основните продукти (виж част първа и част втора), но от тях човек може да добие допълнителна представа какво са консумирали хората по време на социализма и да направи някои изводи.

Бирата е продукт, който трудно може да се произведе в домашни условия и трудно може да се използва за направата на други хранителни продукти, т.е. производството/продажбата е на практика равно на директната консумация. През 1989 г. са продадени на дребно 66,7 л бира, но са консумирани от домакинствата (според новата статистика) само 29,7 л. От тук мога да предположа, че останалите 37 л (55 %) са консумирани в обществените заведения (вкл. и от чуждестранни туристи?).

Същото важи и за безалкохолните напитки: 1989 г.: 72,04 л продадени на дребно, 32,9 л консумирани: вероятно останалите 39,4 л (55 %) са консумирани в обществени заведения.

Захарта не може да се произведе в домашни условия. 1989 г: продадени 19,45 кг, консумация, 12 кг - може да се предположи, че останалите 7,45 кг (38 %) са консумирани в заведения. Захарни продукти: продадени 13,56 кг, консумирани 7,3 кг – вероятно останалите около 6,3 кг са консумирани в заведения. Вижда се, че консумацията в обществени заведения често е равна на или по-висока от консумацията в домашни условия. (Виж първите две части)

За някои продукти това не важи, тъй като се произвеждат и в домашни условия и/или могат да се вложат за направата на други продукти.

Яйца: продадени (1989 г.) 90,34 бр, консумирани 170, потребление 255 бр. Тъй като консумираните яйца са повече от продадение в търговията на дребно, може да се предположи, че в статистиката за консумираните яйца са включени и произведените в домашни условия. Разликата между потребление и консумация би могло да се обясни с това, че известна част от яйцата не са продадени в мрежата на дребно, а са вложени в други продукти (майонеза, сладкарски изделия,.....).

Много от продуктите от групата на нехранителните стоки не могат да се произведат в домашни услови и не могат да се вложат в други продукти (часовници, радиоприемници, телевизори, печки, хладилници, фотоапарати, шевни машини, тютюневи изделия), така че броя на продадените стоки отговаря на „консумираните“ и таблиците дават допълнителна представа за стандарта на живот и снабдеността с различни стоки по време на социализма.

<< трета част                                                                                               пета част >>

Използвани оригинални таблици от източниците:

(Статистически годишници на НРБ за 1979 и 1991 г.)