Приходите и разходите по времето на соца (13)

Отново за цените през 80-те...

Цените през 1989 г.

Както се видя в предишните части, цените за периода 1978-1993 г. не са публикувани в статистическите годишници (официалният източник на статистически данни в страната). Това е периодът, в който има няколко големи увеличения на цените, предизвикани от икономическите и финансовите проблеми в страната, след като дълги години цените на потребителските стоки почти не са променяни. Тези данни и в момента са труднодостъпни за обикновения гражданин и не могат да се намерят никъде в интернет. Приложените долу таблици получих от познати, като източника им е Националния статистически институт (НСИ). Това е организацията, която издава статистическите годишници и преди, и след промените. Тези данни не са били предназначени за широката публика, а само за вътрешно ползване в НСИ за статистически цели.

В приложението може да се видят средните цени на някои основни стоки през последната година на социализма - 1989 г. (В таблиците се съдържат и данни за следващите девет години. Предполагам на много читатели ще е интересно да разберат и за бруталната инфлация по времето на Ж. Виденов). 

Моето лично предположение е, че цените през 80-те не са публикувани умишлено, за да се заблудят чужди (западни или „вражески“) наблюдатели, анализатори и служби и да се скрият икономическите и финасовите проблеми на страната.

Другата цел, която са имали властите, вероятно е да не се помни и да не се знае. И българите наистина не помнят и не знаят много за цените по времето на соца и стават лесна плячка за хора с нечисти намерения. От това незнание живеят и се хранят и митовете за ниските и достъпни цени едно време. В днешно време в българския интернет е пълно със сайтове , които съдържат в голямата си част заблуждаващи или откровено фалшиви данни, и които се опитват да ни убедят, че в момента стандарта ни на живот е паднал в пъти спрямо соца и на практика почти всички стоки са по-недостъпни от едно време. Притеснява ме фактът, че в началото, когато започнах да събирам данни за цените, попадах почти само на такива „заразени“ български сайтове (на първите места в някои известни търсачки). Обикновено в такива сайтове са посочени няколкото наистина ненадминати и до момента цени (мляко и млечни продукти, ток, вода, градски транспорт и пр.), поддържани изкуствено ниски от държавата, и се изпускат избирателно много други стоки, които в момента са по-достъпни (виж тук и тук). Друг използван трик е да се дадат ниски цени от преди големите увеличения (1979 г. и 1985 г., когато обаче и средните заплати и пенсии са били по-ниски), да се даде цената за грешен грамаж и пр., за да се заблудят читателите, че всички стоки при соца са били по-достъпни. От такива методи се възползват определени политически партии, които набират електорат измежду младите, които не помнят/помним. За съжаление имам доста познати, които са се „хванали“ на тази въдица. Много ме притеснява и фактът, че подобни трикове при цените, статистиките с консумацията на месо, мляко и пр. срещам и при някои държави, с които едно време ни свързваше „вечна дружба“ и това едва ли е случайно. Всичко това е възможно, защото ние, българите, не помним, не знаем и не можем или не искаме да проверим от надеждни източници.

<< дванадесета част                                                                               четиринадесета част >>