Едно време всичко беше по-добро?

(Приложени материали от протокол на ЦК на БКП от 1962 г. от съвещание по въпросите на търговията и хранително-вкусовата промишленост)

Когато четете тези документи да не си помислите, че всичко едно време е било рухнало и пред фалит! На съвещанието, което цитирам, се дискутират актуални предизвикателства в търговията. И е разбираемо, че се набляга на проблемите, които трябва да се решат и нещата които трябва да се подобрят. Обикновено такива събрания започват с няколко страници възхвала на комунизма/социализма, постиженията и успехите, които се дължат на ръководната роля на партията, личната заслуга на другаря ... (много често Т.Ж.). В един момент идва реплика от сорта на: „Но въпреки постигнатите успехи назряха еди какви си проблеми“ и се започва изброяване на проблемите и препоръки за отстраняването им.

И все пак, когато човек чете страниците от протокола не остава и с усещането, че едно време всичко е било рай ...

На съвещанието се дискутират най-разнообразни теми от търговията. Дискутират се некачествени и неотговарящи на стандартите стоки, като сандали, обувки в Пловдив и мебели в Търговище (това май са същите предприятия споменати в материала за износа за СССР). Над един тон кафява халва, негодна за консумация била пусната в търговската мрежа в София. Закупчиците знаели за проблемите с качеството на редица изделия, но си затваряли очите, особено за дефицитни стоки. В магазините на „Плод-зеленчук“ попадали и некачествени плодове и зеленчуци. Недостатъчният контрол при изкупуването на селскостопанската продукция водел до това, че редовно връщали вагони с продукция за износ от границата. Някои окръзи не си изпълнявали плана за яйца, лук, чесън, слънчоглед и на моменти тези стоки липсвали по магазините.

На разни изложби и търговски панаири производителите пускали хубави и интересни стоки, които обаче после или не можели да се видят по магазините или само в много ограничени количества. (Сега се сещам за многото рекламни материали с луканки, консерви и др. от времето на социализма, които се пръкнаха напоследък из нета, и се питам, дали и тогавашните хора не са ги гледали само на картинка?)

В търговията - хаос и безпорядък. Търговските предприятия планирали неправилно заявките си за стоки на едро, някои поръчали стоки, които ще стигнат на целия окръг за 2-3 години. Заради това при едните стоките стоели с години по складовете, а в същото време в някои други окръзи нямало достатъчно стоки. В единия окръг доставили обувки с номера 33 и 38, в другите останалите номера, и се създал изкуствен дефицит. Заради тези грешки се налагало напр. от „Нармаг“ Стара Загора да обикалят по другите окръзи и да си доставят стоки от там. Допълнителният автомобилен транспорт довел до разхищение на гориво и т.н. Стигнало се даже до там, през 1961 г. ЦУМ София да си доставя различни стоки, като 1700 перални машини, 3000 котлона, 600 прахосмукачки и др. от провинцията. Докато някои стоки не достигали, имало и такива които застояват по складовете, заради лош търговски вид и липса на клиенти.

През 1961 г. в общественото хранене бракували продукти на стойност 187 хил. лв. В ресторантите и гостилниците предлагали еднообразна храна или в малки количества, и някои ястия свършвали още 15-20 минути след отварянето на обяд. Заведенията за обществено хранене, в това число и сладкарниците, зареждали ограничени количества газирани напитки, сладолед, кафе, плодове и често тези стоки липсвали на щанда. А в някои градове и в курортните селища броя на ресторантите бил малък, и особено по обяд било трудно да се намери място за хранене.

Все още се срещали недобросъвестни продавачи, които мамят с качеството, цената и грамажа на ястията и напитките. Чистотата и доброто подреждане не били най-силната страна на някои ресторанти. Витрините на някои магазини потънали в прах, а магазинерите вътре силно незаинтересовани и не познават стоките си. Като виц звучи една случка разказана на заседанието: Отива клиент при продавачката в ЦУМ и ѝ иска реципрочен кабел. Тя му отвърнала, че нямат.  „Другарко, купих на другия щанд телевизор и ме пратиха за кабел при вас. “  „Имахме, но го продадохме отдавна.“ И тогава един клиент от опашката се обадил  „Абе, другаря е объркал, няма такова нещо „реципрочен кабел“, той иска симетричен кабел, ей онова там на щанда.“

(Във втората част ще видите други страници от този протокол.)

                                                                                                                       втора част >>
Приятно четене на истинските спомени за народната република!